Определение № 9139 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8937/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Б. Л. против определение № 30486 от 31.07.2026 г. постановено по адм. д. № 9373/2026 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлено искането му за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-003754/22.07.2026 г. на полицейски инспектор в ОПП – СДВР, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б „з“), гг) от ЗДвП. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Ответникът – полицейски инспектор в ОПП – СДВР, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение, като разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на С. Б. Л. против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-003754/22.07.2026 г., издадена от полицейски инспектор в ОПП – СДВР, с която на С. Б. Л. е наложена принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б „з“), гг) от ЗДвП, за това, че 21.07.2026 г., около 18:16 часа в гр. София, [жк] на [адрес], с посока на движение от ул. „4 – та“ към [улица] управлява товарен автомобил „Нисан Патол“ с видим номер на Рама: JN10KYY60U0800190, собственост на Л. Г. Г., автомобилът е без регистрационни табели (не е регистриран по надлежния ред), което представлява административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП с предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В жалбата до първоинстанционния съд е обективирано искане по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Съдът е отхвърлил искането, като неоснователно. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е обосновал изводи, че С. Б. Л. не е доказал по категоричен начин, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще му причини значителна или труднопоправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Посочил е, че не са представени доказателства за настъпване на значителни или труднопоправими вреди за лицето от предварителното изпълнение на акта, които да се противопоставят на защитимия обществен интерес. Прието е, че в искането не са посочени нови обстоятелства, които да обосноват спирането на предварителното изпълнение на заповедта. Определението е правилно. Оспорената пред Административен съд София град заповед за прилагане на принудителна административна мярка е с правно основание чл. 171 от ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, което означава, че предварителното изпълнение на този вид заповеди е допуснато по силата на закона. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОС на Върховния административен съд, при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт (какъвто е и процесния случай), приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Анализът на текста предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. Следователно, приложимостта на текста предполага вероятност за причиняване на значителна или труднопоправима вреда преди всичко по отношение на жалбоподателя. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. При прилагането на принудителната административна мярка, като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" от ЗДвП. Законодателят е предвидил прилагането на процесната принудителна административна мярка, като последствие от извършено правонарушение с висока степен на обществена значимост. Именно поради това допуснатото по закон предварително изпълнение на този вид принудителна мярка е с цел защита на надделяващ значим обществен интерес. От това следва, че настъпването на фактите, които жалбоподателят противопоставя, трябва да са със същата степен на значимост. Правилно е прието от съда, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал с годни доказателства вероятността или настъпването на значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. Твърденията изложени в частната жалба за лишаване от право на упражняване на трудова дейност, като водач на тежкотоварен автомобил сами по себе си не обосновават основателност на искането за спиране предварителното изпълнение на административния акт. Следва да се съобрази, че приложената принудителна административна мярка е с превантивен и преустановителен характер и е с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административни нарушения. Доколкото предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закон и е в обществен интерес, то не би могло да се приеме, че на него е противопоставим застрашен или накърнен личен интерес на С. Б. Л. със същата или по-висока степен на значимост. Без съмнение всяко предварително изпълнение инициирано от органа би могло да причини неудобства, затруднения и да засегне права и интереси на своя адресат. Временната невъзможност за осъществяване на трудова дейност, обаче не би могло да се възприеме като значителна и трудно поправима вреда. В тази връзка следа да се съобрази константната практика на Върховния административен съд, съгласно която като значителна или трудно поправима вреда се определя само такава, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не се установява. Неоснователни са изложените доводи за даване на превес от съда на обществения интерес над личния интерес на жалбоподателя. Както вече се посочи предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на закон, което означава, че на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта. Защитимият интерес на жалбоподателя подлежи на доказване и в настоящият случай същият не е доказан при съобразяване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК. Единствено твърденията на жалбоподателя за това, че в резултат на предварителното изпълнение на акта няма да може да изпълнява трудовите си задължения като шофьор при липса на всякакви други доказателства, не обосновават извод за наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК. При съобразяване на тези обстоятелства, определението е правилно. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение