Определение № 295 от 14.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4845/2019 г.

Производството е по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК. Постъпила е молба вх.№.3813/26.05.20 от адв. М.Д.- пълномощник на Д. К. В., с искане за допълване на постановеното по делото определение №.455/22.05.20 - с което не е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на „Агрив В“ЕООД срещу решение №.198/25.09.19 по г.д.№.560/19 на ОС Добрич - в частта за разноските. Сочи се, че към отговора на касационната жалба е бил приложен договор за правна защита и съдействие, по силата на който страната е платила 560лв. адвокатско възнаграждение за касационната инстанция; моли се за присъждането им. Ответната страна „Агрив В“ЕООД оспорва молбата. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Във връзка с предявената от „Агрив В“ЕООД касационна жалба Д.В. /чрез пълномощника си адв.М.Д./ е подала отговор. В същия, обаче не е заявено искане за присъждане на разноски; по делото не е бил приложен и друг документ, който да съдържа подобна претенция или да може да се тълкува в този смисъл /напр. списък с разноски (чието представяне е условие за допустимост единствено на искането по чл.248 ал.1 пр.2 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските – не и на това по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК за допълването му, какъвто е разглеждания случай - т.8 ТР 6/12 ОСГТК на ВКС)/. Представеният с отговора на касационната жалба договор за правна помощ и съдействие с пълномощно сам по себе си не инкорпорира искане до съда за присъждане на разноски и не го замества. Предвид изложеното и доколкото не е бил надлежно сезиран, ВКС, с оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, не е дължал произнасяне по такова и не би могъл валидно да присъди процесния адвокатски хонорар. Не е налице непълнота на формираната воля, респективно пропуск на съда да се произнесе по своевременно направено искане за разноски. Предвид изложеното молбата за допълване на определението на основание чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,