Определение № 4752 от 06.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3137/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. А. М. срещу определение № 4177 от 20.09.2024 г. по гр. д. № 3400/2024 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателката молба с вх. № 500704 от 27.03.2024 г. за отмяна на влязло в сила решение № 201 от 20.07.2020 г. по гр. д. № 108/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, постановено по предявен от Р. И. И., О. И. А., Я. И. М. и И. И. А. срещу М. И. М. и С. А. М. ревандикационен иск, като е прекратено производството по делото. С. А. М. поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като молбата й за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Не оспорва, че посочените от нея нови писмени доказателства са съществували доста от преди подаване на молбата за отмяна, но счита, че от значение за течение на срока за подаването й не е моментът на узнаване за съществуване на спорното обстоятелство, а този, в който страната е имала възможност да се снабди с новото писмено доказателство. Излага твърдения, че се позовава на новонастъпил в рамките на този срок факт – изграждането на ограда въз основа на издаденото ѝ разрешение за строеж. По отношение на наведените доводи по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК поддържа, че ако касационният съд стигне до извод за непосочени отменителни основания в контекста на горепосочената норма, той дължи даване на указания на молителя за отстраняване на констатираната нередовност на молбата за отмяна в определен срок, а не може веднага да я остави без разглеждане и да прекрати отменителното производство. Моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно, а молбата за отмяна да бъде допусната до разглеждане като редовна и подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. В законоустановения срок е постъпил отговор от ответниците по частната жалба – Р. И. И., Я. И. М., И. О. И. и И. И. А., които поддържат становище за недопустимост на същата, поради това, че тя вече е била върната с разпореждане № 26 от 27.01.2025 г. по гр. д. № 3400/2024 г. на ВКС, Второ гражданско отделение поради неотстранени в срок нередовности, при което е недопустимо нейното разглеждане в настоящото частно производство. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК преграждащ съдебен акт, поради което тя е допустима. Изложените в отговора на частната жалба оплаквания за недопустимост са неоснователни, доколкото разпореждане № 26 от 27.01.2025 г. по гр. д. № 3400/2024 г. на ВКС е отменено с определение № 1780/09.04.2025 г. по ч. гр. д. № 566/2025 г. на ВКС, І г.о., с което частната жалба е върната за продължаване на действията по нейното администриране и за разглеждането й по същество. Частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на Второ гражданско отделение на ВКС е приел, че молбата за отмяна е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Досежно хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е посочил, че молителката М. се позовава на издадени от Община Тетевен скица № УТИД-04-01-313/25.09.2021 г., разрешение за строеж № 64/08.10.2021 г. и извадка от разписния лист в качеството им на нови писмени доказателства. Намерил е, че извадката от разписния лист е приобщена към доказателствения материал в процеса (л. 264 от първоинстанционното производство), т.е. не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. За останалите два документа е посочил, че молителката се е снабдила с тях през септември и октомври 2021 г., от когато е започнал да тече тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, като същият е изтекъл към момента на подаването на молбата за отмяна на 27.03.2024 г. По отношение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК другият състав на ВКС е приел, че наведените по него твърдения за процесуално нарушение, изразяващо се в уважаване на иска въз основа на комбинирана скица на вещо лице, изгубила значението си след одобряване на кадастрална карта, не могат да обосноват соченото отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като то е приложимо при процесуални нарушения, довели до лишаване на страната от възможност да участва по делото. Поради това съдът е счел, че изложените от молителката обстоятелства в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не кореспондират на сочената правна норма, при което отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е бланкетно наведено. Настоящият съдебен състав споделя гореизложените правни съображения в атакуваното определение. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, съответно от деня, в който той е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Срокът е преклузивен и изтичането му погасява правото да се иска отмяна на посоченото основание. В конкретния случай писмените доказателства, на които молителката се позовава – скица № УТИД-04-01-313/25.09.2021 г. и разрешение за строеж № 64/08.10.2021 г. на Община Тетевен са били издадени, съответно тя е могла да се снабди с тях през септември и октомври 2021 г. От този момент е започнал да тече тримесечният преклузивен срок. Молбата за отмяна е подадена на 27.03.2024 г., т.е. след изтичането му. Поради това правилен е изводът на състава на Второ гражданско отделение на ВКС, че тя е недопустима като просрочена. Правилен е и изводът, че извадката от разписния лист не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е била приобщена към доказателствения материал по делото и е била известна на страната, при която хипотеза също, формално, срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е пропуснат. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че молбата за отмяна е подадена в срок с оглед новонастъпилия факт на изградената ограда. От съдържанието на самата молба за отмяна е видно, че молителката не се е позовала на този факт като ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Този довод е въведен едва с частната жалба и не може да обоснове друг начален момент на течението на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Досежно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК следва да се посочи, че то е приложимо при процесуални нарушения, които са довели до лишаване на страната от възможността да участва по делото или да бъде надлежно представлявана по него. Твърденията на молителката за неправилно кредитиране на комбинираната скица на вещото лице след одобряването на кадастралната карта на с. Градежница представляват по същество оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, които не кореспондират на основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В тази хипотеза касационният съд не дължи даване на указания за отстраняване на нередовности на молбата за отмяна породи непосочени отменителни основания. Съобразно гореизложеното обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд, съставът на Първо гражданско отделение