Определение № 50004 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5032/2021 г.

На 12.10.2021 г. Р. С. В. е внесла по сметката за обезпечения на ВКС на РБ сумата 2 625 лева като обезпечение за спиране на изпълнението в частта за присъдените разноски на решение № 99/07.01.2021 г. по гр. д. № 801/2020 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., постановено с определение № 60154/14.10.2021 г. по гр. д. № 2506/2021 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о. Впоследствие решението, чието изпълнение е спряно в частта за разноските, е отменено с решение № 60147/14.12.2021 г. по гр. д. № 2506/2021 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., постановено в производство по чл. 303 и сл. ГПК. След връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВКС е постановено решение № 82/25.07.2022 г. по гр. д. № 5032/2021 г. на ВКС, I-во г. о., с което, след отмяна на въззивното и първоинстанционното решение, е отхвърлен иск за ревандикация на недвижим имот и Р. С. В. и П. С. Н. са осъдени да заплатят на Светла Г. З. и В. Г. З. разноските по водене на делото във всички инстанции в размер на 3 125 лева. С определение № 50001/03.01.2023 г. по гр. д. № 5032/2021 г. по описа на ВКС на РБ, I-во г. о., част в размер на 2 206.75 лева от внесеното от Р. В. обезпечение е освободено и е разпоредено сумата 2 206.75 лева да се преведе по сметка на ЧСИ М. Б., рег. № 838 в КЧСИ, при Обединена Българска банка АД, откъдето да се изплати на взискателите по същото дело Светла Г. З. и В. Г. З.. За да постанови това определение, съставът на ВКС е взел предвид, че част от сумата в размер на 918.25 лева вече е събрана в резултат на наложен запор, поради което следва да бъде освободено не цялото внесено обезпечение от 2 625 лева, а разликата между окончателно присъдената сума на дължимите разноски от 3 125 лева и погасеното задължение от 918.25 лева, или 2 206.75 лева. С молба вх. № 500454/23.01.2023 г. Р. С. В. и П. С. Н. са поискали да им се върне сумата 418.25 лева, представляваща разлика между внесената сума от 2 625 лева и освободената с определението от 03.01.2023 г. сума от 2 206.75 лева. Препис от молбата е изпратена на насрещната страна, която в дадения й едноседмичен срок не е изразила становище. Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., като взе предвид данните по делото, намира, че молбата, която е подадена в едногодишния срок по чл. 82 ГПК, е основателна и следва да бъде уважена. От мотивите към определението от 03.01.2023 г. по настоящото следва извод, че сумата от 418.25 лева няма да послужи като гаранция за удовлетворяване вземането на З., при което положение липсва основание същата да бъде задържана по сметката на ВКС за обезпечения. Съобразно с искането в молбата от 23.01.2023 г., сумата следва да се подели по равно между Р. С. В. и П. С. Н. и да се преведе по посочените в същата молба банкови сметки. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.