Определение № 13219 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11997/2025 г.

ВАСВторо отделение18.12.2025 г.докладчик Георги Колев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 8289/30.09.2025 г., постановено по адм. дело № 2048/2025 г. на Административен съд – Пловдив. ОСЪЖДА „Изопещ“ ООД, ЕИК 115035645, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Южна индустриална зона, ул. „Кукленско шосе“ № 39 да заплати на община Пловдив сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ секретар: Членове: /п/ ТАНЯ РАДКОВА /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на „Изопещ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, подадена чрез процесуален представител адв. Атанасов, срещу определение № 8289/30.09.2025 г., постановено по адм. дело № 2048/2025 г. на Административен съд – Пловдив. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за произнасяне по същество. Ответникът – кмет на район „Южен“ - община Пловдив, не е изразил становище по частната жалба в срока по чл.232 от АПК. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на „Изопещ“ ООД, против заповед № 25Ю-РОА-1019 от 01.09.2025 г. на кмета на район „Южен“ - община Пловдив, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е наредено да се премахне сграда с идентификатор 56784.536.177.1, застроена площ от 35 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 56784.536.177 по КК и КР на гр.Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.Пловдив, район „Южен“, Южна индустриална зона № 39, целият с площ 367 кв. м, трайно предназначение: за второстепенна улица, предишен идентификатор: 56784.536.48, ведно със сграда с идентификатор 56784.536.177.1, застроена площ 35 кв. м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда, при граници по кадастрална карта ПИ с идентификатори: 56784.536.54, 56784.536.975, 56784.536.175, 56784.536.193, 56784.536.192, 56784.536.35, които съгласно ПУП-ПУР на СМФ - юг с устройствени зони, одобрени с Решение № 340, взето с Протокол № 15 от 17.09.2015 г. на ОбС – Пловдив, тъй като попада в улична регулация. В жалбата е направено особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед. Съдът е оставил жалбата срещу заповедта без разглеждане като е счел, че частният жалбоподател не е адресат на административния акт и този акт не засяга неговата правна сфера. Приема, че същият няма правен интерес от оспорване на заповедта на кмета на община Пловдив и жалбата му се явява недопустима при условията на чл. 159, т. 4 АПК. Поради липсата на правен интерес е оставил без разглеждане и особеното искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. С оспорената заповед на кмета на община Пловдив, на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е наредено да се премахне сграда с идентификатор 56784.536.177.1, застроена площ от 35 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда, находяща се в поземлен имот с идентификатор 56784.536.177 по КК и КР на гр. Пловдив, тъй като попада в улична регулация. Наредено е сградата да се премахне от район „Южен“ – община Пловдив в 90 дневен срок от издаване на заповедта. Изпълнението на заповедта е възложено на инж. М. Стойнова – директор дирекция УТ УС ЕЗС ДОК. В конкретния случай касаторът „Изопещ“ ООД не е адресат на оспорената заповед, нито е лице, на което с разпоредителната ѝ част са възложени задължения, тъй като премахването на сградата е разпоредено да бъде извършено от район „Южен“ – община Пловдив. Към момента на подаване на жалбата, дружеството не се легитимира и като собственик на сградата с идентификатор 56784.536.177.1, тъй като с изплащането на паричното обезщетение на 04.07.2025 г. имотът е отчужден. Наличието на пряк и непосредствен правен интерес от оспорването е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за която съдът следи служебно, като доказателствената тежест за установяването ѝ лежи върху оспорващия. В случая оспорената заповед не поражда правни последици за „Изопещ“ ООД и не засяга негови права или законни интереси, поради което за дружеството липсва правен интерес от оспорването ѝ по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Неоснователни са доводите на касатора, че с премахването на сградата се създава опасност от увреждане или унищожаване на намиращи се в нея движими вещи. Тези твърдения касаят начина на изпълнение на административния акт и евентуалните последици от фактическите действия по изпълнението му, а не законосъобразността на самата заповед. Подобни съображения не могат да обосноват наличие на правен интерес от нейното оспорване. При тези обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена от лице без право на жалба, при липса на правен интерес, което представлява основание за оставянето ѝ без разглеждане по чл. 159, т. 4 от АПК и за прекратяване на производството по делото. Поради липсата на правен интерес правилно е оставено без разглеждане и искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 25Ю-РОА-1019 от 01.09.2025 г. на кмета на район „Южен“, община Пловдив. По тези съображения Върховният административен съд приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за производството, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение

Цитирани разпоредби

11