Решение № 6560 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1312/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. П. Г. от гр. София чрез адв. Григоров против решение № 32845 от 08.10.2025г., постановено по адм. д.№ 4818/2024г. по описа на Административен съд- София град, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана исковата претенция на касационния жалбоподател срещу Националния осигурителен институт за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 5 000лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени му от отмененото като незаконосъобразно Определение № [номер], N 2107-18-65#1/15.07.2021г., издадено от длъжностно лице при ответника, с което е оставено без уважение искането му за възобновяване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адв.Гпигоров, който поддържа жалбата. Постъпило е и писмено становище, в което се поддържа основателност на касационната жалба, съответно - неправилност на съдебното решение. Моли за отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде уважена като основателна и доказана. Ответникът, Националният осигурителен институт - гр. София, в депозиран писмен отговор чрез юрк. Н. Н.-Николова оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакувания съдебен акт по съображения, подробно развити в отговор на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на трето отделение, като прецени данните по делото, обсъди доводите и възраженията на страните и извърши проверка по реда на чл.218, ал.2 вр. с ал.1 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София град е отхвърлил изцяло предявената от касатора искова претенция за присъждане на обезщетение по ЗОДОВ в размер на 5 000лв за претърпени неимуществени вреди, причинени му от отмененото като незаконосъобразно Определение № [номер],№ 2107-18-65#1/15.07.2021г., издадено от длъжностно лице при ответника, с което е оставено без уважение искането му за възобновяване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърдените от Г. неимуществени вреди се изразяват в причинените му стрес, тревожност и социална несигурност като логична последица от незаконосъобразния административен акт. По делото са представени Амбулаторен лист от преглед на Г., извършен на 25.08.2021г. с поставена диагноза [диагноза], както и два броя ЕР, съответно от 2013г. и от 2016г., издадени от IV МБАЛ София ЕАД, с които на касаторът е освидетелстван със степен на увреждане 54% с водеща диагноза“ [диагноза]. За доказване на твърдяните неимуществени вреди, по делото е разпитана като свидетел Е. И. Г.. За да отхвърли иска, АССГ е приел, че, макар да е налице първата материалноправна предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди - отменен като незаконосъобразен административен акт, ищецът не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на всички останали предпоставки, които, наред с първата, следва да бъдат налице кумулативно, за да бъдат уважени исковите му претенции като основателни. Административният съд е заключил, че претенцията за неимуществени вреди е неоснователна, тъй като, на първо място - не е настъпила реална вреда поради факта, че влошеното здравословно състояние на Г. датира далеч преди исковия период, а на следващо място е приел, че претендираните вреди не са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Съдът е базирал този свой извод на представените по делото медицински документи, в т.ч. и съдебно-медицинска експертиза, изслушана в производството по приобщеното административно дело, според която Г. е страдал от констатираните заболявания още преди издаването на отмененото определение на длъжностно лице при НОИ, а обострянето им в процесния период може да се дължи на много причини, т. е. не е доказано, че се дължи единствено на отменения акт, още повече, че преди това, ищецът е водил друго дело по същия повод, касаещ постановен отказ за отпускане на лична пенсия. В резултат на съвкупната преценка на данните по делото съдът е приел, че и емоционалното състояние на ищеца през процесния период е било повлияно и от други негативни събития, случили се в непосредствена близост до този период. При това положение, е невъзможно да се установи интензитета на негативните изживявания на ищеца през процесния период, предизвикани единствено и само от Определение № [номер], № 2107-18-65#1/15.07.2021г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Съдът не е кредитирал показанията на разпитаната като свидетел Г., като е приел, че нейните показания са противоречиви и пристрастни, целящи постигане на благоприятен за ищеца резултат. По тези съображения, административният съд е отхвърлил изцяло предявената от Г. П. Г. искова молба. Съдебното решение е неправилно. Неправилен е изводът на АССГ за неоснователност и недоказаност на претенцията на Г. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени за исковия период и изразяващи се в преживени от него като гражданин негативни емоции от незаконосъобразния административен акт, довели от своя страна до понижено самочувствие, изолирането му от приятели и общество, социална несигурност и влошаване на здравословното му състояние. Неправилно административният съд е приел, че от доказателствата по делото- представените медицински документи не може да се установи наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното от ищеца обостряне на съществували преди това заболявания на [заличен текст] и негативните емоции от отменения акт на пенсионните органи при ТП на НОИ - Силистра. С разпореждане № 5 по протокол № 01296/08.08.2017г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ- Силистра е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и §4, ал.2 ПЗР на КСО в действителен размер. С разпореждане № 2175-18-21#1/24.02.2020 г. е отменено разпореждане № 5 по протокол № N 01296/08.08.2017г., е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищеца, потвърдено с решение № Ц1040-18-12/15.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра. С решение № 1527 от 11.03.2021 г. на Административен съд София - град по адм. дело № 8284/ 2020г. е отменено решение № Ц 1040-18-12/15.07.2020 г. С решение № 1040-18-45/12.07.2021 г. на и.д. директор на ТП на НОИ- Силистра е отменено разпореждане № 2113- 18#1/24.02.2020 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ и преписката е върната РО „ПО“ при ТП на НОИ- Силистра за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на акта. С определение № [номер],№2107-18-65#1/15.07.2021г., издадено от длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Силистра /л,.л.11-гръб/, искането за възобновяване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 97 от КСО, инкорпорирано в заявление с вх. № 2107-18- 65/15.06.2021 г. от ищеца, е оставено без уважение с мотиви, че е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК- наличие на висящо административно производство със същия предмет. С определение № 6867/19.09.2021г., постановено по адм. дело № 8099/2021г. по описа на АССГ е отменил определение № [номер],№2107-18-65#1/15.07.2021г. с мотиви, че не се установява наличие на идентичност между предмета на посочените от органа две производства, доколкото едното касае постановен отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а другото е във връзка със сезиране от страна на жалбоподателя със заявление от 15.06.2021 г. за възобновяване на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст след постановяване на съдебния акт по адм. дело № 8099/2021г. по описа на АССГ. Хронологията на отношенията, развили се между Г. и пенсионните органи при ТП на НОИ- Силистра сочи на поредица от неправомерни действия и незаконосъобразни актове, отменени по съдебен ред в резултат на неправилна преценка на съответните длъжностни лица, като с отмененото определение № [номер],№2107-18-65#1/15.07.2021г., издадено от длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Силистра за пореден път касаторът е поставен в ситуация на стрес, изразяващ се в тревожни и депресивни изживявания от липсата на парични средства в резултат на отменения административен акт. Съвсем логично и житейски оправдан е следващия се правен извод, че е налице пряка причинно-следствена връзка между негативните емоции, изразяващи се в притеснение и несигурност и отмененото Определение. Фактът, че сериозното влошаване на здравословно състояние на Г. е настъпило преди да бъде издадено незаконосъобразното Определение, не променя този извод. Това е така, защото, както бе посочено по-горе, за пореден път неуредиците по възобновяване на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст именно предвид вече влошеното му здравословно състояние, в още по-голяма степен са стресогенни фактори, които да доведат до тревожност, несигурност, дори, както се твърди в исковата молба - до безнадеждност и депресивна оценка на живота, в загубване на вяра в институциите и мисли за безперспективност. Неправилно, административният съд е приел, че ищецът не е успял при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В подкрепа на установеното от представените медицински документи, установяващи сериозното влошаване на здравословното състояние на Г. и във връзка с изложените по-горе мотиви за наличие на пряка-причинно следствена връзка между вредата и отменения акт е представения Амбулаторен лист от преглед на Г., извършен на 25.08.2021г. с поставена диагноза „ [диагноза]“. Също така, неправилно, съдът категорично не е кредитирал свидетелските показания. Същите са най-малкото индиция, че касаторът действително е бил стресиран и обезверен, и е следвало да бъдат обсъдени и преценени в съвкупност с останалите данни по делото. Настоящият касационен състав счита, че за определяне на размера на обезщетението, на което ищецът има право във връзка с претърпените от него неимуществени вреди от въпросното Определение, релевантни са следните обстоятелства - периодът през който тези вреди са търпени, мотивите, обосновали крайния резултат на отменения акт, както и наличието на отзвук през процесния период от други неприятни за ищеца събития, случили се преди това. Съобразявайки горните обстоятелства, както и принципа за справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав на ВАС намира, че справедливият размер на претендираното от Г. обезщетение за неимуществени вреди съответства на предявения размер от 5000 лв. По горните съображения, обжалваното съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000лв., съответстващи на 2 556.46 евро следва да бъде уважен като основателен и доказан. При този изход на спора, своевременно заявената от процесуалния представител на касатора претенция за присъждане на разноски за двете фази на съдебното производство е основателна и следва да бъде уважена, но ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение само за касационната инстанция в размер на 450 евро, които са доказани предвид представената разписка. За претендираните разноски пред АССГ липсват доказателства за реалното им изплащане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение