Определение № 2713 от 15.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1745/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. Милушева срещу Определение № 1718/25.10.2022 г. на Административен съд (АС) – Благоевград постановено по адм. дело № 143/2022 г. С обжалваното определение е оставена без уважение жалбата на Л. Милушева срещу отказ на „А1 България“ ЕАД да се произнесе по молба, вх. № 4015/03.08.2021 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател обжалва определението по съображения, че то е неправилно. Твърди, че съдът не е изпълнил дадените му с Определение № 8522/05.10.2022 г. задължителни указания по приложимия закон и за обсъждане на всички доказателства по делото. Сочи, че съгласно дадените указания съдът дължи произнасяне по същество. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – „А1 България“ ЕАД не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да остави без разглеждане жалбата на Л. Милушева и прекрати производството по делото решаващият съд е изложил съображения, че не се касае и не се сочи оспорване на действия и актове на администратор на лични данни и/или обработващ лични данни, които нарушават правата на оспорващата по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“ или „ОРЗД“, при условията на чл. 39 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Посочил е, че поисканото от оспорващата детайлно месечно извлечение от една страна не съставлява „лични данни“ по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, а от друга страна дори да се приеме, че детайлната справка по фактура (детайлно месечно извлечение), съставлява лични данни, то не Милушева, а покойният Д. Димитров е субект на данните. Не се навеждат и доводи и не се твърдят неправомерни действия на администратора на лични данни и/или обработващия данните, които да са в ущърб на интересите на субекта на данни. Изложил е и съображения, че отговора на „А1 България“ ЕАД не може да се квалифицира и като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като не е наличен отказ за предоставяне на административна услуга или отказ за достъп до лични данни. В тази връзка е изложил съображения за правото на субекта на данни по чл. 15, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и за задължението на администратора на лични данни по чл. 12, т. 3 и т. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679. Извел е извод, че тъй като исканите данни не са с характер на лични за оспорващата по смисъла на ОРЗД, за ответника не е възникнало задължение за предоставянето им. Отбелязал е, че не е без значение обстоятелството, че в случая ответникът не е бил в състояние да представи исканата справка, тъй като телефонният номер, посочен в заявлението, на 17.11.2014 г. е прехвърлен (пренесен) в мрежата на друг оператор. Определението е неправилно. Съгласно чл. 224 АПК вр. чл. 236 АПК указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. Обжалваното определение е постановено, след като с Определение № 8522/05.10.2022 г. на ВАС постановено по адм. дело № 8398/2022 г. е отменено Определение № 865/18.05.2022 г., постановено по адм. дело № 143/2022 г. по описа на АС - Благоевград и делото е върнато на АС - Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия. Указанията на касационната инстанция са за анализиране на правното положение на „А1 България“ ЕАД в качеството му на администратор на лични данни, който е длъжен при упражняване на правото по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 да предостави потвърждение дали се обработват лични данни на субекта и ако това е така да му предостави достъп до данните. Посочено е, че специалният закон (ЗЕС) конкретизира процедурата, по която се осъществява достъп на крайните потребители на съобщителни услуги до обработваните от предприятията, които ги предоставят, данни, както и обема и сроковете, в които тези данни се съхраняват. В случая правото на достъп е било упражнено от наследник на лицето, за което се отнасят данните, за които се иска информация относно обработването им от „А1 България“ ЕАД и тяхното съдържание. Посочено е, че по делото се намират необсъдени от първата инстанция документи, които са от значение по същество на спора, но не обуславят недопустимост на оспорването по посочените от АС-Благоевград основания. Решаващият съд не се е съобразил с така дадените указания. Установява се по делото, че няколкократно Л. Милушева е поискала от „А1 България“ ЕАД, на основание чл. 260, ал. 4 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) да и бъде предоставена детайлизирана справка за телефонните услуги, предоставени от оператора за посочения в заявленията телефонен номер, ползван от наследодателя ѝ Д. Димитров през периода 19.06.2018 до 11.08.2018 г. Съгласно чл. 260, ал. 4 от ЗЕС предприятията по ал. 2 предоставят при поискване детайлизирана справка за ползваните услуги за гласови съобщения, която съдържа информация най-малко за: вида на ползваната услуга за всяко осъществено повикване; стойността на всяко осъществено повикване; датата, часа и продължителността на всяко осъществено повикване; номер на викащия и викания краен ползвател. В разпоредбата на чл. 260, ал. 3 ЗЕС е посочена минималната информация, която следва да съдържа детайлизираната сметка: 1. всички видове ползвани от абоната услуги през разплащателния период; 2. брой на ползваните услуги; 3. обща стойност на всеки вид ползвани услуги; 4. общ размер на сметката; 5. размер на данъчните начисления върху сметката, изразен както в проценти към размера на сметката, така и в абсолютни стойности; 6. размер на отчисленията, които може да се дължат на крайния ползвател – страна по договор по чл. 227, съобразно начина на ползване на услугите, договорен между него и предприятието, предлагащо услугите; 7. общ размер на дължимата сума; 8. срок за плащане; 9. възможни начини за дистанционно плащане на сметката с необходимите за това данни; 10. идентификационни данни на предприятието, предоставящо услугите; 11. адреси, телефони и други начини за контакти с предприятието, предоставящо услугите. В чл. 251б, ал. 1 ЗЕС е предвидено, че предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, които са необходими за: 1. проследяване и идентифициране на източника на връзката; 2. идентифициране на направлението на връзката; 3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката; 4. идентифициране на типа на връзката; 5. идентифициране на крайното устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство, 6. установяване на идентификатор на ползваните клетки. Според изричната разпоредба на чл. 251б, ал. 4 ЗЕС данните по ал. 1 се обработват и съхраняват в съответствие с изискванията за защита на личните данни. В разпоредбата на чл. 251и е посочено кои са данните по чл. 251б, ал. 1, т. 1-6 ЗЕС. На основание посочените разпоредби е видно, че г-жа Милушева е поискала достъп до лични данни, поради което изводът на съда, че поисканото от оспорващата детайлно месечно извлечение не представлява лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и че не се касае и не се сочи оспорване на действия и актове на администратор на лични данни и/или обработващ лични данни, които нарушават правата на оспорващата по Регламент (ЕС) 2016/679, е неправилен. Жалбоподателката не иска достъп само до детайлизирана месечна сметка по смисъла на чл. 260, ал. 3 ЗЕС, а иска информация по чл. 260, ал. 4 ЗЕС, която информация касае лични данни. Дали тя има право да получи достъп до данните, вкл. защото те не са запазени или защото телефонният номер е прехвърлен в мрежата на друг оператор, е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на жалбата. Съдът не е изпълнил указанията на касационната инстанция за анализиране на правното положение на „А1 България“ ЕАД в качеството му на администратор на лични данни, който е длъжен при упражняване на правото по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 да предостави потвърждение дали се обработват лични данни на субекта и ако това е така да му предостави достъп до данните. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение