Определение № 2213 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1384/2026 г.
ВАСЧетвърто отделение25.02.2026 г.докладчик Ралица Романова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4188 от 19.12.2025 г., постановено по адм. дело № 992/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА секретар: Членове: /п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ /п/ РАЛИЦА РОМАНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Н. Г., с адрес: [населено място], община Горна Оряховица, [улица], чрез адвокат М. П. Маринова, срещу определение № 4188 от 19.12.2025 г., постановено по административно дело № 992/2025 г., по описа на Административен съд – Велико Търново. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Излагат се доводи относно незаконосъобразността на Акт за частна общинска собственост № 7716/09.05.2025 г., съставен на 09.05.2025 г. и вписан на 12.05.2025 г. в Служба по вписванията - гр. Горна Оряховица. Оспорва се направеният от Административен съд – Велико Търново извод, че акта за частна общинска собственост не представлява индивидуален административен акт. Иска се отмяна на обжалваното определение, като делото бъде върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кмета на Община Горна Оряховица не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С оспореното определение, постановено по реда на чл. 175 от АПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 4111 от 15.12.2025 г. по адм. дело № 992/2025 г. на Административен съд – Велико Търново, като вместо постановения диспозитив на съдебния акт, съгласно който е оставена без разглеждане жалбата на М. Г. и Г. Н. Г., и двамата от [населено място], против твърдяна заповед на Кмета на Община Горна Оряховица от 7.11.2025 година и е прекратено производството по делото и е оставено без разглеждане искането на М. Г. и Г. Н. Г., и двамата от [населено място] за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед на Кмета на Община Горна Оряховица от 7.11.2025 година и е прекратено производството по делото и в тази му част, е постановен диспозитив на съдебния акт, съгласно който се оставя без разглеждане жалбата на М. Г. и Г. Н. Г., и двамата от [населено място], против Акт за частна общинска собственост №7716, съставен на 09.05.2025 година, утвърден от Кмета на Община Горна Оряховица и вписан на 12.05.2025 година в Службата по вписванията – Горна Оряховица и е прекратено производството по делото и е оставено без разглеждане искането на М. Г. и Г. Н. Г., и двамата от [населено място] за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Акт за частна общинска собственост № 7716, съставен на 09.05.2025 година, утвърден от Кмета на Община Горна Оряховица и вписан на 12.05.2025 година в Службата по вписванията – Горна Оряховица и е прекратено производството по делото и в тази му част. За да постанови оспореното определение Административен съд – Велико Търново е приел, че е налице допусната в диспозитива на определение № 4111 от 15.12.2025 г. очевидна фактическа грешка, тъй като предмет на спора по адм.д. № 992/2025 г. на Административен съд – Велико Търново е бил законосъобразността на акт за частна общинска собственост №7716, съставен на 09.05.2025 година и вписан на 12.05.2025 година в Службата по вписванията – Горна Оряховица, като съдът е приел, че въпросният акт няма характера на индивидуален административен акт по смисъла на АПК и ЗОбС. Прието е, че допуснатото изписване на акта на Кмета на Община Горна Оряховица в диспозитива на определението представлява очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани, като съдът посочи административният акт, който се обжалва и чието спиране се иска с жалбата. Така постановеното определение е правилно. Върховният административен съд неведнъж се е произнасял, че очевидна фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на съдебния акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Целта на производството за поправка на очевидна фактическа грешка е възможността съдът по свой почин или по искане на страна и то неограничено във времето да отстрани допуснати в съдебния акт очевидни неточности. Чрез производството за поправка на очевидна фактическа грешка е недопустимо да се подменя формираната воля на съда и постановения правен резултат. Поправката на очевидна фактическа грешка не може да се ползва за изменение или отмяна на формираната воля на съда, тъй като противното би означавало да се допусне пререшаване на вече решения правен спор. В процесния случай безспорно се установява, че е налице очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебното определение. С определение № 4111 от 15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 992/2025 г., Административен съд – Велико Търново е оставил без разглеждане жалбата на М. Г. и Г. Н. Г., и двамата от [населено място], против твърдяна заповед на Кмета на Община Горна Оряховица от 7.11.2025 година и е прекратил производството по делото, както и е оставил без разглеждане искането на М. Г. и Г. Н. Г., и двамата от [населено място] за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед на Кмета на Община Горна Оряховица от 7.11.2025 година и е прекратил производството по делото и в тази му част. Видно от мотивите на определението съдът се е произнесъл по подадена жалба срещу акт за частна общинска собственост №7716, съставен на 09.05.2025 година и вписан на 12.05.2025 година в Службата по вписванията - гр.Горна Оряховица, като е изложил мотиви, с които е обосновал извод, че актовете за общинска собственост не са индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Така формираната воля на съда, видно от съдържанието на определението, не е намерила отражение в диспозитива на същото. Предвид така констатираното несъответствие между мотивите и диспозитива на определението настоящата инстанция намира, че правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 175 от АПК съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в съдебния акт. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,