Определение № 896 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11735/2023 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Бачева, чрез пълномощника адвокат Р. Гичев, против протоколни определения от 07.11.2023 г., постановени по адм. дело № 7785/2023 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) от тричленен състав на шесто отделение, с които: 1) е оставено без уважение искането за отвод на съдия Георги Георгиев и на съдия Юлия Тодорова от състава на съда, разглеждащ делото; 2) на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК (Гражданския процесуален кодекс) е спряно производството по делото до приключване на висящото пред Върховния административен съд адм. дело № 7836/2023 г. Частната жалбоподателка поддържа становище за неправилност на съдебните актове. Навежда доводи за липса на приетата от съда връзка на обусловеност на делото от изхода на спора по адм. дело № 7836/2023 г. по описа на ВАС.Твърди неправилност и на отказа на решаващия делото състав да отведе посочените съдии. Иска отмяна на обжалваните определения. Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Генадиева, в писмено възражение застъпва становище за неоснователност на частната жалба в частта й против определението за спиране на съдебното производство и недопустимост на същата против определението, с което е оставено без уважение искането за отвод. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима в частта й срещу определението за спиране, като подадена в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество в тази й част, е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело № 7785/2023 г. на Върховния административен съд е образувано по жалба на Р. Бачева против решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 15.1. от протокол № 28 от заседание, проведено на 26.07.2023 г., с което са оставени без разглеждане молбите на Бачева за освобождаване от длъжност „прокурор“ в Районна прокуратура – Перник. В административния акт са изложени мотиви, че молбите за освобождаване по собствено желание не могат да бъдат уважени, поради вече взето решение, по т. 8.2. от същия протокол, с което на основание чл. 160 във връзка с чл. 165, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт поради влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода поради умишлено престъпление, Р. Бачева е освободена от заеманата длъжност „прокурор“ в Районна прокуратура – Перник, считано от датата на вземане на решението. В хода на съдебния процес тричленният състав е констатирал, че пред Върховния административен съд е висящо адм. дело № 7836/2023 г., образувано по жалба на Р. Бачева против решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по т. 8.2. по протокол № 28 от заседание, проведено на 26.07.2023 г., по което е допуснато предварително изпълнение. За да постанови обжалвания съдебен акт тричленният състав на ВАС е приел, че е налице хипотезата на преюдициалност по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, за спиране на производството по адм. дело № 7785/2023 г. до приключване на спора по адм. дело № 7836/2023 г. по описа на ВАС с влязъл в сила съдебен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото се спира, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което е от значение за правилното решаване на спора. Граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата налага извод, че основание за спиране е налице тогава, когато съществува висящо пред съд производство и между образуваните две дела съществува връзка на обусловеност, т.е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. В конкретния случай по жалба на Р. Бачева против решение по т. 8.2. от протокол № 28 от заседанието на ПК на ВСС, проведено на 26.07.2023 г., с което същата е освободена от длъжност „прокурор“ в Районна прокуратура – Перник, е образувано адм. дело № 7836/2023 г., по описа на Върховния административен съд. Изходът на този спор правилно е преценен от тричленния състав като преюдициален по отношение на предмета на адм. дело № 7785/2023 г. по описа на ВАС. В случай на отмяна на оспореното решение по т. 8.2. от цитирания протокол на ПК на ВСС за Р. Бачева би била налице абсолютната процесуална предпоставка за съдебно оспорване, а именно наличието на правен интерес, по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. За нея съдът е длъжен да следи служебно. Наличието на правен интерес е необходимо както в началото, така и до края на съдебния процес, като при евентуалното отпадане на същия по време на процеса законодателят е предвидил производството да бъде прекратено. Горното изпълнява визираната в чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК обусловеност, основана на връзката между субективни права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. В тази връзка настоящият петчленен състав намира, че тричленният състав на ВАС правилно е постановил спиране на образуваното производство пред него, като е обосновал обусловеност от адм. дело №7836/2023 г. по описа на ВАС. По отношение частта на частната жалба, касаеща определението, с което е оставено без уважение искането за отвод на двама от членовете на съдебния състав, настоящият петчленен състав намира, че в тази част съдебният акт не подлежи на обжалване, защото не е от категорията на определенията и разпорежданията, визирани от законодателя в чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 от АПК, не прегражда по-нататъшното развитие на производството по делото и не препятства възникването или развитието на процесуално правоотношение между съда и жалбоподателката. От друга страна, в АПК липсва изрична регламентация относно обжалваемостта на тази категория определения с частна жалба. С оглед посочените обстоятелства отказът за отвод не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Мотивиран така, Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав