Решение № 5022 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11814/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Я. от гр. Елхово, чрез пълномощника адв. Б. Ангелова, против Решение № 1517 от 31.10.2025 г., постановено по административно дело № 270/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол. С решението е отхвърлена жалбата на лицето против Решение № 2153-28-38 от 18.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол, с което е потвърдено Разпореждане № 281-00-881-8 от 28.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Ямбол за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 04.06.2018 г. до 28.02.2019 г. в размер 2 895,20 лева главница и 2 008,51 лева лихва. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че давността е спирана спрямо него, тъй като спирането на давността има действие само ако е насочено спрямо длъжника, т.е. осигуреното лице, а не осигурителя, или е свързано с действия за събирането на вземането, които са му известни. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на ТП на НОИ — Ямбол, чрез главен юрисконсулт Д. Раданов, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, в срока по чл.211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал.2 от АПК, жалбата се явява неоснователна. От събраните по делото доказателства е установено, че е подадено от М. Г. Я., на 06.06.2018 г., заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, на основание чл.54а от КСО, ведно с придружаващите го удостоверение за банкова сметка и Заповед № 348 от 04.06.2018 г. за прекратяване на трудово правоотношение. Във връзка с подаденото заявление, с Разпореждане № 281-00-881-1 от 19.06.2018 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Ямбол, на основание чл.54ж, ал.1, вр. чл.54а, ал.1 от КСО, на М. Я. е било отказано отпускането на парично обезщетение за безработица поради липса на осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Вследствие на представени нови документи, с Разпореждане № 281-00-881-2 от 18.07.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Ямбол, на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, е отменено Разпореждане № 281-00-881-1 от 19.06.2018 г. за отказ за отпускане на ПОБ. С Разпореждане от 20.07.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Ямбол, на основание чл.54ж, ал.1, вр. чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, на Я. било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 04.06.2018 г. до 03.04.2019 г., в размер на 15,40 лева дневно. Разпореждането било връчено лично на Я. на 26.07.2018 г., не било обжалвано и влязло в сила на 10.08.2018 г. Отпуснатото обезщетение било изплатено за периода от месец юни 2018 г. до месец февруари 2019 г. По заявление от 27.03.2019 г. на управителя на ЕТ „И.-50 – И. М.“ – И. Д. М., в ТП на НОИ – Ямбол било образувано административно производство по издаване на задължителни предписания за заличаване на данните по чл.5, ал.4 от КСО за времето от 01.01.2017 г. до 27.03.2019 г. за всички наети във фирмата лица, включително и за М. Я., с изключение на двама служители на длъжност „метач“. С обяснения от 29.03.2019 г. управителят декларирал, че назначените през 2017 г. и 2018 г. лица не били постъпвали на работа, не били получавали трудови възнаграждения, като е налице пропуск същите да бъдат заличени в ТД на НАП. С Разпореждане № 281-00-881-4 от 08.04.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Ямбол, на основание чл.54г, ал.4 от КСО, е спряно изплащането на паричното обезщетение за безработица на М. Я., считано от 01.03.2019 г. до приключване на проверка по разходите на ДОО. Със задължителни предписания от 09.04.2019 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Ямбол, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, на осигурителя ЕТ „И.-50 – И. М.“ било разпоредено да заличи подадените в ТД на НАП данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицата по приложен списък, в който под № 7 фигурирало името на М. Г. Я., назначена на 22.03.2018 г. и освободена на 10.05.2018 г. Подадената от И. М. жалба срещу тези предписания била оставена без уважение с решение от 23.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол, надлежно връчено на 29.05.2019 г., и влязло в сила на 13.06.2019 г. Във връзка с дадените задължителни предписания по сигнал от 31.05.2019 г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Ямбол до Районна прокуратура – Ямбол била образувана Прокурорска преписка № 1754/2019 г. С постановление от 27.01.2020 г. на Окръжна прокуратура – Ямбол било потвърдено като законосъобразно постановление на Районна прокуратура – Ямбол от 08.10.2019 г. за отказ да се образува наказателно производство по преписката. На 12.07.2019 г. в ТД на НАП – Бургас било образувано ново административно производство за проверка за установяване на факти и обстоятелства във връзка с жалба (препратен сигнал за нарушаване на данъчното и осигурителното законодателство от Инспекция по труда – Ямбол) от 14.06.2019 г., във връзка с декларирани 100 броя трудови договори по чл.62 от КТ за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2018 г., приключило с протокол от 25.03.2020 г. на старши инспектор по приходите. В проверявания период били изследвани и трудовите правоотношения на М. Я.. На основание чл.107 от КСО, със заповед от 18.10.2019 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Ямбол било възложено извършването на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на ЕТ „И.-50 – И. М.“, за срок от 20 работни дни. По заявление от 06.01.2020 г., подадено от ЕТ „И.-50 – И. М.“ в НАП, било образувано административно производство за заличаване на сключените трудови договори с наетите по трудови правоотношения лица през 2017 г. и 2018 г., във връзка със задължителните предписания от 09.04.2019 г. С протокол от 05.02.2020 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас било удостоверено заличаването на сключените трудови договори със 101 лица, в т.ч. и на оспорващата. Производството по проверка за установяване на факти и обстоятелства е приключило с протокол от 25.03.2020 г., считано от 26.03.2020 г. Възложено е извършването на пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на ЕТ „И.-50 – И. М.“ за ревизионен период от 26.11.2004 г. до 31.12.2020 г. Издаден бил ревизионен акт от 16.07.2021 г., с приложен анализ, в който фигурирало името на М. Г. Я.. Със задължителни предписания от 26.07.2021 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Ямбол, в процеса на ревизията било указано заличаване на данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, на 135 лица. Предписанията били връчени на И. М. на 27.07.2021 г., не били обжалвани и влезли в сила на 11.08.2021 г. С писмо от 06.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол била изискана информация от директора на офис за обслужване – Ямбол при ТД на НАП – Бургас, във връзка с преценка правото на парично обезщетение за безработица на М. Я.. В отговор, с писмо от 27.02.2025 г. била посочена информация за сключен на 18.05.2018 г. между ЕТ „И.-50 – И. М.“ и М. Я. трудов договор, със срок 03.06.2018 г. и дата на прекратяването 04.06.2018 г. С разпореждане от 05.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, в ТП на НОИ – Ямбол, на основание чл.55 от АПК, било възобновено производството по изплащане на парично обезщетение за безработица на М. Я., спряно с разпореждане от 08.04.2019 г., по съображения за получени нови данни от ТД на НАП – Бургас, които били от значение за определяне правото на паричното обезщетение. С разпореждане от 18.03.2025 г., на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, било отменено разпореждането от 20.07.2018 г. за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО на М. Я. за времето от 04.06.2018 г. до 03.04.2019 г., в размер на 15,40 лева дневно, като било направено позоваване на писмото от 27.02.2025 г. с отразени данни за заличаване на сключения на 18.05.2018 г. трудов договор. С разпореждане от 19.03.2025 г., на основание чл.54ж, ал.1, вр. чл.10 от КСО, било отказано отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО на М. Я.. С Разпореждане № 281-00-881-8 от 28.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Ямбол, на основание чл.54ж, ал.3, във вр. чл.114, ал.1 от КСО, било разпоредено на М. Г. Я. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 04.06.2018 г. до 28.02.2019 г. в размер на 2 895,20 лева главница и 2 008,51 лева дължима лихва, считано от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането, като за мотив било посочено нарушение на чл. 54л от КСО, а лихвата била начислена в размера по чл.113 от КСО. Разпорежданията от 05.03.2025 г., 18.03.2025 г., 19.03.2025 г. и 28.03.2025 г. били връчени на Я. лично чрез лицензиран пощенски оператор на 16.05.2025 г., като първите три не били обжалвани и влезли в законна сила. С жалба от 19.05.2025 г. М. Я. оспорила по административен ред разпореждането от 28.03.2025 г., по която е налице произнасяне с процесното Решение № 2153-28-38 от 18.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Ямбол, с което жалбата била оставена без уважение. С оспореното първоинстанционно решение, при извършване на проверката по чл.168 на основанията, посочени в чл.146 от АПК, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона писмена форма и спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. По същество съдът e възприел извода на административния орган, че от събраните доказателства не се установява наличие на валидно трудово правоотношение, по което реално да е полаган труд от Я. при осигурителя ЕТ „И.-50 – И. М.“, поради което за нея не e възникнало основание за осигуряване и съответно право на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО, а получаването на изплатените суми при тези обстоятелства обосновава недобросъвестност и попада в хипотезата на чл.114, ал.1 от КСО за възстановяване на неоснователно полученото обезщетение, ведно с дължимата лихва по чл.113 от КСО. По възражението за изтекла погасителна давност първоинстанционният съд е приел, че петгодишният срок по чл.115, ал.1 от КСО за първото задължение, с начална дата 01.01.2019 г., е следвало да изтече на 31.12.2023 г., но бил спрян общо за 454 дни – в периода 27.03.2019 г. – 25.03.2020 г. (363 дни) поради образуваното производство по заличаване на данните и приключилата с протокол от 25.03.2020 г. проверка на НАП–Бургас, и в периода 12.05.2021 г. – 11.08.2021 г. (91 дни) поради възложената със заповед от 12.05.2021 г. ревизия, приключила със задължителните предписания от 26.07.2021 г., влезли в сила на 11.08.2021 г., така давността следвало да изтече на 30.03.2025 г. По второто задължение, с начална дата 01.01.2020 г., срокът бил спрян общо за 174 дни – в периода 01.01.2020 г. – 25.03.2020 г. (83 дни) и в периода 12.05.2021 г. – 11.08.2021 г. (91 дни), е следвало да изтече на 24.06.2025 г. Тъй като Разпореждане № 281-00-881-8 е издадено на 28.03.2025 г., т.е. преди изтичане на относителната и абсолютна погасителна давност по чл.115, ал.1 от КСО, установеното вземане не било погасено, а възражението в обратен смисъл било отхвърлено. С оглед на изложеното съдът е приел, че обжалваните актове са законосъобразни, а жалбата – неоснователна. Решението е правилно. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение и нарушения на материалния закон се преценяват като неоснователни. Първоинстанционният административен съд е събрал и подложил на преценка всички допустими доказателства, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правна логика. Съдът е приложил правилно относимите към фактите материалноправни разпоредби на чл.114, чл.54а, ал.1 във вр. с чл.10, ал.1 от КСО и § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО. Законосъобразно административният съд и органите на НОИ са приложили материалния закон, отчитайки отсъствието на трудово правоотношение, по което реално да е полаган труд, поради което липсата на реално упражнявана трудова дейност от страна на Я. е довела до липса на възникнало основание за осигуряване при осигурителя ЕТ „И.-50 – И. М.“, респ. изплатената по реда на чл.54а от КСО сума за парично обезщетение за спорния период е недобросъвестно получена. Съгласно чл.114, ал.1 и ал.3 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113, като за възстановяването на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. Твърдението на касаторката за наличие на добросъвестност при получаване на осигурителните плащания не се подкрепя от доказателствата по делото. Макар да сочи липсата на участие в производствата по издаване на горепосочените актове и въпреки дадената в съдебното производство възможност за ангажиране на допълнителни доказателства, от страна на М. Г. Я. не са ангажирани никакви доказателства, обосноваващи тезата за наличие на редовно сключен трудов договор и реално полаган труд. Липсата на доказателства за полаган от страна на касаторката труд по трудово правоотношение с дружеството сочи на недобросъвестност от нейна страна при получаването на паричните обезщетения за временна неработоспособност. Получилото осигурителните плащания лице е недобросъвестно, тъй като е знаело, че няма право на тях, но е укрило от съответните длъжностни лица, вкл. и чрез затаяване, релевантното обстоятелство, което изключва правото му. Неоснователно е и обективираното в касационната жалба възражение за изтекла погасителна давност по чл.115 от КСО, както и наведените в негова подкрепа доводи за неприложимост на спирането на давността спрямо длъжника, тъй като проверките са извършени единствено при работодателя, без лицето М. Я. да е била уведомена за тях. Разпоредбата на чл.115 от КСО не следва да се тълкува стеснително. Преди приемането на изричната разпоредба на чл.115, ал.5 от КСО / в сила от 01.01.2014 г./, приложение за института на спиране на погасителната давност са намирали правилата на чл.172 от ДОПК, която предвижда като основание за спиране на давността образуването на наказателно производство. С приемането на новата разпоредба на чл.115, ал.5 от КСО, законодателят очевидно се е опитал да разшири приложното поле на института, като е включил в предметния обхват на нормата административните производства и съдебни производства /с гражданскоправен характер вкл./, като обстоятелството, че касаторката не е участвала в проведените административни производства е ирелевантно, доколкото КСО поставя като изискване единствено наличието на преюдициална зависимост между тях и издаването на разпореждане или отпускането на парично обезщетение или помощ. В процесния случай безспорно такава е налице, предвид, че в рамките на това производство са установени данни за отпускането на парично обезщетение за безработица на оспорващата. Отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение законосъобразно и обосновано са били ценени от първоинстанционния съд. Отчитайки недобросъвестното поведение на М. Я., органите на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на недобросъвестно получените парични обезщетения. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касаторката следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл.144 АПК, съдът определя в размер на 102,26 евро. Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,