Определение № 1433 от 26.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 570/2024 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 263067/23.10.2023г. и уточнителна молба от 03.11.2023г. на Г. А. А. за отмяна на влязло в сила решение № 67 от 27.06.2019г. по въззивно гр.дело №775/2015г. на Бургаския окръжен съд. С решението, чиято отмяна се иска, частично е обезсилено решение № 295/23.02.2015г. по гр.д.№2413/2011г. на Бургаския районен съд-в частта, с която съдът се е произнесъл по незаявени претенции за присъждане на ищците на обезщетение за лишаване от ползването на подробно описани имоти в [населено място]; отменено е решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.59, ал.1 от ЗЗД, предявени от М. М.Д. и М. Д.Д. против А. Ж. А. и вместо това Г. А. А.-конституиран на мястото на починалия първоначален ответник, е осъден да плати на М. Д. сумата 44,44 лева, като обезщетение за лишаване от ползването на таванското помещение № 21 в [населено място], намиращо се в жилищна сграда на ЖСК „А.” в [населено място] за периода от 16.08.2006г. до 29.03.2010г., ведно със законната лихва, считано от 20.09.2010г. до окончателното плащане и да плати на М. Д. Д. в качеството му на цесионер по договор за цесия от 20.06.2012г., сумата 1 066,56 лева, като обезщетение за лишаване от ползването на същото тавански помещение за периода от 16.08.2006г. до 29.03.2010г. ведно със законовата лихва, считано от 20.09.2010г. до окончателното плащане. В молбата за отмяна се твърди, че решението на ОС-Бургас е постановено въз основа на неистински документи: два броя известия за доставяне от 2010г. и от 2011г. с подател М. Д. и получател А. А., които според постановление от 10.08.2023г. на инспектор от Първо РУ на МВР, (получено от молителя на 18.10.2023г.) след извършена графологическа експертиза е установено, че не са подписани от А. А.; договорът за цесия от 20.06.2012г., съдържащ се в кориците на делото, е неистински, тъй като към датата на сключването му вземането, което е негов предмет все още не е възникнало; нот.акт № 130 по нот.дело № 6703/1994г., с който ищците Д. се легитимират като собственици е нищожен, тъй като с влязло в сила решение на ВКС бил уважен предявеният от А. против М. Д. ревандикационен иск. На следващо място се поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото. В тази връзка се твърди, че според удостоверение от Началник на СГКК-Бургас от 23.10.2023г. в таванското помещение не са извършвани никакви строително-монтажни работи и липсват схеми на таванските помещения в сградата. Молителят представя и справка по персоналната партида на М. М. Д. от СВп-Бургас, от която се установява, че по делото Д. е приложила декларация за семейно и имотно състояние с невярно съдържание и неправилно е освободена от заплащането на държавна такса за производството. В уточнителната молба от 03.11.2023г. е направено искане за спиране на две изпълнителни производства - по изп.дело № 77/2023г. по описа на ДСИ при РС-Царево и по изп.дело № 1002/2022г. на ДСИ при РС-Бургас. Ответниците по молбата – М. М. Д. и М. Д. Д. оспорват същата като недопустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, при проверка допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея доводи и съображения, намира следното: Изложените в молбата твърдения са за наличие на основания за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение, срещу подлежащ на отмяна окончателен съдебен акт. Молбата е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, съдържа изложение на обстоятелства във връзка с твърдените основания за отмяна. Предвид това тя е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. По искането за спиране на изпълнителните действия по изп.дело № 77/2023г. по описа на ДСИ при РС-Царево и по изп.дело № 1002/2022г. на ДСИ при РС-Бургас до постановяване на решение от ВКС по молбата за отмяна, съдът намира следното: Молителят не е ангажирал доказателства, изп.д.№ 77/2023г. по описа на ДСИ-Ц. да е образувано за принудителното събиране на присъденото с атакуваното решение вземане. Предвид това искането по чл. 309 ГПК в тази част следва да се остави без уважение. За да бъде уважено искането за спиране на изпълнителните действия по изп.дело № 1002/2022г. на ДСИ-Бургас, доколкото разпоредбата на чл.309, ал.1 ГПК предвижда, че спирането на изпълнението е при условията на чл.282, ал.2-ал.6 ГПК молителят следва да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението, което Г. А. трябва да внесе е в размер 2 098,61 лева, представляващи общия размер на присъдените суми, включително и изтеклата към 16.11.2023г. законна лихва, видно от представеното с молбата за отмяна, удостоверение от ДСИ при РС-Бургас. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО