Определение № 4526 от 24.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3682/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АП. Образувано е по частната жалба на В. П. Ч. против определение №2359/ 04.03.2026 г. по адм.д.№ 2082/2026 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение. Иска отмяна на определението и твърди, че съдът неправилно е разгледал спор по чл. 250 от АПК, което имало за неблагоприятна последица постановяване на съдебен акт, обжалваем в 3-дневен срок. Не посочва по какъв ред е следвало да се разгледа жалбата от първоинстанционния съд против действия на служители на община Раковски, които се изразявали в отнемане на имот без правно основание, чрез използване на властнически правомощия в лицето на органа на местната администрация- кмета. Иска връщане на делото за общо разглеждане с обжалване на заповед № АБ-117/ 13.10.2014 г. на кмета на община Раковски/ л.19 по адм.д.№ 2731/2025 г. на АС-Пловдив. Алтернативно иска спиране на настоящото съдебно производство до приключване на спора по обжалване на заповед № АБ-117/ 13.10.2014 г. на кмета на община Раковски. Ответната страна кметът на община Раковски не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред Върховния административен съд е подадена частна жалба от В. П. Ч. против разпореждане №11686/ 22.12.2025 г. по адм.д.№ 2731/ 2025 г. по описа на Административен съд- Пловдив, с което в производство по чл. 250 от АПК е отхвърлено искане против фактически действия на администрацията на община Раковски, разпоредени от кмета на община Раковски от 6.11.2025 г. за отнемане на поземлен имот- частна собственост. Посочено е, че разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в 3-дневен срок от получаване на съобщението, съгласно чл. 254, ал.1 от АПК. Съобщението за изготвен съдебен акт е съобщен на адвокат Райков, пълномощник на жалбоподателя, на 12.01.2026 г.- понеделник. Частната жалба срещу разпореждането е подадена на 19.01.2026 г. - понеделник. Тридневният преклузивен срок е изтекъл на 15.01.2026 г. С определение № 2359/ 04.03.2026 г. по адм.д.№ 2082/ 2026 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, делото е прекратено поради просрочие на частната жалба на основание чл. 215, т.3 от АПК. Определението е правилно. Развитата защитна теза на частния жалбоподател е, че съдебният акт на първоинстанционния съд неправилно е постановен в производство по чл.250 от АПК, защото по същество се търси защита срещу незаконни правни действия, изразяващи се в самоуправни действия на общината чрез премахване на ограда по северна и източна граница на ПИ № 501.2871 и фактическо завземане на имот с изграждане на бордюр, тротоар, асфалтиране на улица. Жалбоподателят не сочи по какъв ред е следвало да се разгледа жалбата му, нито в какъв срок може да се осъществи защитата по реда на инстанционния контрол. За да се прецени допустимостта на жалбата до Върховния административен съд, касационната инстанция преценява характера на постановения съдебен акт в образуваното съдебно производство и законовия срок за оспорването му. В случая съдът е постановил разпореждане в разгледан спор по реда на чл. 250 от АПК, като законодателят е определил тридневен срок за обжалване, а не седмодневен срок. Именно разпоредбата на чл. 254, ал.1 от АПК е съобразена от тричленния съдебен състав, при проверка на допустимостта на частната жалба, поради което прекратителното определение е правилно. За да се прецени допустимостта и правилността на разпореждане № 11686/ 22.12.2025 г. на Административен съд-Пловдив трябва частната жалба срещу съдебния акт да е подадена в преклузивния срок, което в случая не е направено. Резултатът от оспорването на заповед № АБ-117/ 13.10.2014 г. на кмета на община Раковски за изменение на кадастрален план за ПИ-33.110 и ПИ-33.111 и изменения на ПУП-ПРЗ за УПИ- XVII-110 и УПИ-XVI-111 в кв.7 по ПУП на кв. Ген. Николаево, гр.Раковски няма никакво значение за проверката на определение №2359/ 04.03.2026 г. по адм.д.№ 2082/2026 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение и правилността на изводите за просрочие на частна жалба подадена извън срока по чл.254, ал.1 от АПК. Поради това няма основание за спиране на настоящото съдебно производство ,образувано по частна жалба срещу прекратително определение. Предвид изложеното, петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия на основание чл. 236 вр. с чл.221, ал.2 вр. от АПК