Определение № 10 от 18.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2829/2019 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „Олимп Трейд“ ЕООД, представлявано от адв. Р., с която е направено искане за допълване на постановеното по делото определение от 06.11.2020г. в частта за разноските, като „Билд инвест корп“ АД бъде осъдено да заплати на молителя направените в касационната инстанция разноски в размер на 2 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата „Билд инвест корп“ АД оспорва направеното искане. Поддържа, че според подаденото в ТРРЮЛНЦ заявление Г-3 № 20200630111652 дружеството – молител не е осъществявало дейност по смисъла на §1, т.30 от ДР на ЗСч през 2019г. и следователно представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 04.11.2019г., в който е отразено заплащане от дружеството на адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лева, не кореспондира по съдържание с посочената декларация. Поради това твърди, че такава сума не е излязла от патримониума на дружеството, за да му бъде възстановена. Счита, че дори и платените средства да са набавени на друго основание, то е следвало това да е документално обосновано и отразено във финансовия отчет на дружеството, а такъв не е съставян. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди направеното искане, намира следното: Молбата е постъпила в срока по чл.248 ГПК от ответника в касационното производство, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. С постановеното по делото определение № 585 от 06.11.2020г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което е потвърдено решение № 72 от 14.03.2019г. по т.д. № 511/2018г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от „Билд инвест корп“ АД против „ОЛИМП ТРЕЙД” ЕООД иск с правно основание чл.265, ал.1, предл.3 ЗЗД вр. чл.288 ТЗ за намаляване размера на уговореното по договора за доставка и монтаж на врати от 23.03.2011г. възнаграждение на изпълнителя за сумата 118 897 лева със сумата 34 551 лева в съответствие с обезценяването на неговата работа поради недостатъци. В отговора на касационната жалба ответникът „Олимп Трейд“ ЕООД е претендирал разноски за производството, представил е списък на разноските, в който е посочено заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева и е представил договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е договорено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС в размер на 2 500 лева, изплатено в брой при подписване на договора. С постановеното определение по чл.288 ГПК настоящият състав е пропуснал да се произнесе по направеното искане. С оглед тези обстоятелства и предвид изхода на делото касаторът дължи да заплати направените от ответника разноски в касационната инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Заплащането на възнаграждението е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие, като съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС договорът в тази част има характера на разписка за заплатената сума. Представената от касатора декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч от управителя на „Олимп Трейд“ ЕООД не е достатъчна да обори доказателствената сила на инкорпорираното в договора за правна защита и съдействие удостоверяване на извършеното плащане на адвокатското възнаграждение. Направеното от касатора възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение основателно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, определен при съобразяване на обжалваемия пред касационната инстанция интерес и съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1879,84 лева с ДДС. Тъй като възнаграждението е договорено за осъществяване на процесуално представителство в производството по касационната жалба на противната страна, а не само за изготвяне на отговор на касационната жалба, не е налице основание за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004г. Заплатеното от ответника възнаграждение надвишава така определения размер, поради което и с оглед липсата на голяма правна и фактическа сложност на делото, както при съобразяване на обстоятелството, че подаденият от ответника отговор е бланкетен и не съдържа обосновани съображения във връзка с формулираните от касатора процесуалноправни и материалноправни въпроси, претендираното от молителя адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер на 1880 лева. По изложените съображения касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за касационното производство в размер на 1880 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение