Определение № 159 от 16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1109/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№260820/09.02.2021г., подадена от И. Т. А. от [населено място], чрез процесуалния ѝ представител адв.М. М. от Ак-Я., срещу решение №260002, постановено на 12.01.2021г. от Ямболския окръжен съд, I-ви въззивен граждански състав по в.гр.д.№318/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е допусната делбата между Я. Д. Я., Я. И. Я., Ж. Д. Ж., Р. М. Ж. и И. Т. А. по отношение на съсобствения им недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор .........., целият с площ от 414 кв.м. по КК на [населено място], а по акт за собственост – 369 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, номер по предходен план ..., кв...., при квоти: 1/2 ид.част (224.45/414 ид.части) общо за Я. и Я. Я.; 1/4 ид.част (97/414 ид.части) за Ж. и Р. Ж. и 1/4 ид.част (97/414 ид.части) за И. А., като по отношение на Й. Т. К. искът за делба е отхвърлен. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси: 1.Спазил ли е закона решаващият състав на ЯОС като е допуснал до делба процесния имот, след като пред него категорично е възразено и доказано, че поделяемият ПИ има още един съсобственик на терена – [община], която не е страна по делото, въпреки категоричната императивна разпоредба на чл.75, ал.2 ЗН, че делба без участието на съсобственик е изцяло нищожна; дължи ли съдът произнасяне по нищожността на допусната делба въз основа на релевирано – заявено, доказано и подробно аргументирано пред съда възражение за нищожност? Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС – определение №282 от 09.04.2009г. по гр.д.№114/2009г. на ВКС; определение №594 от 21.10.2009г. по гр.д.№452/2009г. на ВКС; решение №632 от 17.11.2003г. по гр.д.№313/2003г. на I г.о. на ВКС; ППМС №7 от 28.03.1973г.; ТР №99 от 10.12.1979г. по гр.д.№80/1979г. на ОСГК на ВС; ТР №1 от 19.05.2004г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСГК на ВКС; решение №91 от 17.06.2013г. по гр.д.№652/2012г. на ВКС; ТР №1 от 19.02.2011г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. 2.Задължен ли е съдът, когато правораздава, с максимален приоритет и винаги да прилага императивните правни норми на закона – по казуса разпоредбите на чл.19, чл.201, ал.2 вр. чл.200, ал.1 ЗУТ, които несъмнено са императивни; длъжен ли е да следи служебно, дори и при липса на въведени доводи, възражения и оплаквания от страните за неспазването им. Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.2 и т.3 вр. т.1, вр. ТР №1 от 17.07.2001г. по тълк.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС, т.9; решение №105 от 12.11.2018г. по гр.д.№3109/2017г. на I г.о. на ВКС. 3.Имат ли нормите на Общия устройствен план (ОУП) пряко приложение спрямо отделните поземлени имоти, след като е приет и действа Подробен устройствен план (ПУП);. може ли с ОУП да се засягат вещните права върху поземлените имоти в тези територии или някакви други субективни права на техните собственици. Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №5 от 09.05.2006г. на Конституционния съд на Република България по к.д.№1/2006г. 4.Спазил ли е закона решаващият състав на ЯОС като е допуснал до делба процесния имот, след като пред съда категорично е възразено и доказано, че имотът е неподеляем, защото в него отделните страни – ищците и ответницата, както изрично е заявено в исковата молба и за което не се спори, притежават самостоятелни сгради и/или части от сгради, предмет на тяхната индивидуална собственост, които са изключени от идеалната съсобственост на терена, върху който са изградени и който има обслужващо значение спрямо сградите, което прави поисканата делба само на земята несъвместима с естеството и предназначението на тази вещ. Поддържа, че по така поставения въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС №2 от 04.05.1982г., т.1, букви „г“ и „д“; решение №115 от 02.07.2019г. по гр.д.№3411/2018г. на I г.о. на ВКС; решение №131 от 27.05.2016г. по гр.д.№600/2016г. на I г.о. на ВКС; решение №201 от 07.08.2001г. по гр.д.№583/2000г. на I г.о. на ВКС; решение №86 от 20.02.2006г. по гр.д.№730/2005г. на I г.о. на ВКС. 5.Съществува ли за съда задължението да обсъди в мотивите си и да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора по делото. Поддържа, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС №1/1953г.; ППВС №7/1965г., които според определение №284 от 07.04.2016г. по т.д.№1214/2015г. на ВКС, II т.о. са актуални и при действието на ГПК от 2007г. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Я. Д. Я., Я. И. Я., Ж. Д. Ж. и Р. М. Ж., чрез процесуалния си представител адв.Х. К. от АК-Я., изразяват становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по съображения, съдържащи се в приложен отговор по изложението на основанията за допускане на касационното обжалване. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Я. Д. Я., Я. И. Я., Ж. Д. Ж., Р. М. Ж. и Й. Т. К. са предявили срещу И. Т. А. иск за делба на ПИ с идентификатор ........... по КК на [населено място], с твърдението, че притежават идеални части от правото на собственост въз основа на извършени разпоредителни сделки, както и че притежават в индивидуална собственост самостоятелни обекти в построените в имота сгради. Поддържат, че за имота са отредени УПИ ... и УПИ ...... съгласно изготвен проект за доброволна делба, като за всеки УПИ се обособява и нов ПИ – ПИ ......... за УПИ ......... и ПИ ........... за УПИ ............ В писмен отговор съделителката И. Т. А. оспорва така предявения иск за делба с твърденията, че Й. Т. К. не притежава дял от правото на собственост, тъй като притежавания от наследодателите им имот е поделен помежду им по гр.д.№2672/2016г. по описа на ЯРС; че имотът е неподеляем, защото в него съделителите притежават самостоятелни сгради и/или части от сгради в индивидуална собственост; че размерът и разположението на имота не позволяват разделянето му и образуването на няколко реално обособени части според изискванията на ЗУТ за минимална площ и лице на новообразуваните имоти – чл.19, ал.4, чл.200-204 ЗУТ, както и чл.69, ал.2 ЗН; че в исковата молба липсва цялостно и подробно описание на имота, за който се иска делба, и на всичко намиращо се в него; че предложената промяна на съществуващо УПИ и в КККР при наличието на сгради, които не са съсобствени между всички съсобственици на дворното място, не може да се извърши по съдебен ред, а само и единствено доброволно; оспорва и посочения в исковата молба размер на дяловете в съсобствеността. В писмена защита, представена пред въззивния съд след провеждане на откритото съдебно заседание в определения от съда срок, излага допълнителни съображения, че делбата не участва съсобственик – [община], като поддържа, че правата на общината се установяват от заключението на изслушаната пред въззивния съд СТЕ. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че Я. Я. и съпругата му Я. Я. са собственици на 224.45/414 идеални части от дворното място, представляващо ПИ ..........., на два етажа от триетажната сграда, построена в това място, на приземния етаж и целия таван, т.е. на цялата сграда в източната част на мястото; Ж. Ж. и съпругата му Р. Ж. са собственици на 1/4 от същото дворно място, както и на целия втори етаж от двуетажната постройка в имота, находяща се в западната част на мястото; И. А. е собственик на 1/4 ид.част от мястото, както и на първия етаж от двуетажната постройка в имота, находяща се в западната част на мястото, докато Й. Т. А. не притежава права в дворното място и построените в него сгради. Въз основа на заключението на изслушаната от първоинстанционния съд експертиза на в.л.М. С. е прието за установено, че е налице разработка за разделянето на процесния ПИ ........... по КККР на [населено място] на два ПИ в съответствие с действащия ПУП-ПР и ПЗ на ЦГЧ на [населено място] от 2007г., а именно ПИ .......... (западен), съответстващ на УПИ ......... в кв..., с площ от 219 кв.м. и ПИ .......... (източен), съответстващ на УПИ ........ в к... с площ от 194 кв.м., като сградата с идентификатор ........... е собственост изцяло на Я. Д. Я. и съпругата му Я. Я.; вторият етаж и тавана на сграда с идентификатор .......... е собственост на Ж. Д. Ж. и съпругата му Р. Ж.; първият етаж и част от приземния етаж на сграда с идентификатор .......... е собственост на И. А., а част от приземния етаж в сграда с идентификатор ............. от юг е преустроен и пристроен от Д. А. Д. въз основа на учредено право на строеж. Въз основа на заключението на вещото лице Ф. Д. е прието за установено, че обособяването на два самостоятелни урегулирани поземлени имота – УПИ ......... и УПИ .......... от процесния ПИ ........... е извършено с одобряването на ЗРП на ЦГЧ с решение на 48-ма сесия на Общинския съвет на [населено място] от 03.10.2007г., като ЗРП на ЦГЧ е одобрен на основание чл.129, ал.1 ЗУТ. Посочено е, че предвид въведеното във въззивната жалба оплакване за необоснованост на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, служебно е изискана от [община] преписката по заповедта за одобряване на ПУП на [населено място] – ЦГЧ за ПИ........... и е назначена СТЕ, като според заключението на в.л.М. З. е възможно имотът да бъде поделен на два самостоятелни имота по размерите на УПИ .......... и УПИ ........... във връзка с изискванията на чл.103, ал.4 ЗУТ, тъй като за процесния имот важат изискванията на Общия устройствен план на [населено място] от 30.06.2016г., съгласно който същият попада в устройствена зона: „Зона за многофункционално ползване тип смесена централна зона“; че линията на калкана между двете съществуващи сгради съвпада с границата между двата УПИ и няма придаваема площ между източния и западния имот, а увеличението на площта от 369кв.м. по КРП от 1965г., респ. 390 кв.м. по КРП от 1975г. е поради придаване на общинска площ южно от имотите, като така се е достигнало до площта от 414 кв.м. на процесния имот. Установено е от заключението на същото вещо лице, че в западната сграда с идентификатор ............. има четири самостоятелни обекта: самостоятелен обект ..........-жилище на първи етаж, собственост на И. А.; самостоятелен обект ................ – жилище на втория етаж, собственост на Ж. Д. Ж. и Р. М. Ж.; самостоятелен обект ........... – жилище на трети тавански етаж, собственост на И. З., Ж. Д. Ж., Р. М. Ж., Й. К., П. Д. А.; самостоятелен обект ............. – офис на нулев етаж, собственост на Д. А. Д.. В източната сграда с идентификатор ............. има пет самостоятелни обекта, като всички са собственост на Я. и Я. Я.. Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е направил следните правни изводи: Взето е предвид, че процесния ПИ с идентификатор ............ по КК на [населено място] се намира в ЦГЧ и се състои от две УПИ: УПИ ........... с площ от 219 кв.м. и УПИ ............ с площ от 194 кв.м., като за имота важат изискванията на ОУП на [населено място] от 30.06.2016г., съгласно който имотът попада в устройствена зона: „Зона за многофункционално ползване тип смесена централна зона“, с оглед на което е прието, че при делбата не намира приложение чл.19, ал.4 ЗУТ. Изложени са съображения, че имотът е урегулиран по чл.19, ал.5 ЗУТ, съгласно който при урегулиране на поземлени имоти в квартали за средно жилищно застрояване размерите на имотите се определят със самия устройствен план, без да се спазват нормите по ал.1. С оглед на това възраженията на съделителя И. А. в тази насока са приети за неоснователни. Взето е предвид, че съсобствения ПИ е застроен, като самостоятелните обекти в западната сграда с идентификатор ........... принадлежат на различни правни субекти, част от които участват в делбата, тъй като притежават право на собственост и върху дворното място, докато всички самостоятелни обекти в източната сграда с идентификатор .............. принадлежат на съпрузите-съделители Я. и Я. Я.. Взето е предвид също така, че западната сграда с идентификатор ............. е в УПИ .........., докато източната сграда с идентификатор ................... е в УПИ ..........., с оглед на което е прието, че не са налице пречки процесният имот да бъде допуснат до делба. Изложени са съображения, че след като от един съсобствен парцел (УПИ), върху който съсобствениците притежават в самостоятелна собственост отделни сгради, се образуват два нови парцела (УПИ), делбата е допустима, щом личните сгради попадат в различни парцели. Поради това възраженията на съделителката И. А. за недопустимост на делбата са приети за неоснователни. Съображения по възражението, че в делбата не участва [община], за която съделителката И. А. в представените пред въззивния съд писмени бележки е поддържала, че също притежава дял от имота, не са изложени. С оглед така изложените от въззивния съд съображения и констатации следва да се приеме, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване. На първо място следва да се отбележи, че твърденията на касатора, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите и възраженията, касаещи допустимостта на делбата, не съответстват на данните по делото – по всички наведени с въззивната жалба доводи, възражения и оплаквания, касаещи приложението на чл.38, ал.3 ЗС, както и на чл.19, ал.1 ЗУТ, чл.200-204 ЗУТ, въззивният съд се е произнесъл, като е взел при това предвид всички събрани по делото доказателства. Липсва произнасяне единствено по заявеното едва в писмените бележки възражение за неучастието на [община] като съделител, основано на доводите, че и общината притежава права в съсобствеността, което обаче не обосновава наличие на основание за допускане на касационното обжалване, доколкото твърдението, на което поддържаното възражение се основава, не съответства на данните по делото. Трайно установена и непротиворечива е практиката на ВКС (решение №96/08.10.2015г. по гр.д.№5608/20154г., II г.о. на ВКС; решение №60/17.07.2017г. по гр.д.№3431/2016г., I г.о. на ВКС), че съдът е длъжен да следи служебно дали всички лица, притежаващи идеални части от вещното право, предмет на делбата, участват в производството. За съда обаче не съществува задължение да конституира съделители само въз основа на твърденията на страните по делото. Само ако въз основа на данните по делото съдът установи, че такова лице не участва в производството, следва да даде указания на предявилите иска за делба лица за необходимостта това лице да бъде конституирано като съделител. В настоящия случай обаче такива данни по делото няма. Вземайки предвид констатациите на вещото лице М. З. настоящият състав приема, че тезата на касатора, че имотът, предмет на делбата, има още един съсобственик, а именно [община], не може да бъде споделена – към имоти ........... и ............ е извършено придаване на общинска площ от юг (общо 31 кв.м.) в отредения общ парцел ..........., ........... по КРП от 1965г., който е първият регулационен план за тази територия, след което по КРП от 1975г. и по ЗРП от 2007г. придадената общинска площ е включена към площта на имота. Регулационните граници по първия регулационен план са заснети като имотни, т.е. регулацията е приета за приложена. При тези данни следва да се приеме, че към настоящия момент [община] не притежава идеални части от имота, предмет на делбата и участието ѝ в делбеното производство не е необходимо. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по първия, поставен в изложението въпрос, както и по петия въпрос, който касаторът поставя. В съответствие с разясненията по приложението на процесуалния закон, дадени от ОСГТК на ВКС в т.2 и 3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. и т.9 от ТР №1 от 17.07.2001г. по тълк.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е осигурил изясняването на делото от фактическа страна във връзка с доводите, касаещи приложението на посочените във въззивната жалба императивни правни норми, като е изискал служебно от общината преписката по заповедта за одобряване на ПУП за ЦГЧ за процесния имот и е допуснал изслушването на СТЕ за изследване на промените в имота в различните кадастрални и регулационни планове, и е взел предвид констатациите на експерта при постановяване на решението. Противоречие с тези, сочени в изложението тълкувателни решения следователно не е налице, от което следва изводът, че не е налице поддържаното от касатора основание по втория, поставен в изложението въпрос. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че съобразяването на предвижданията на ОУП и позоваването на този план противоречи на решение №5 от 09.05.2006г. на КС на РБ. При формиране на извода си, че в случая при обособяването на два самостоятелни урегулирани поземлени имота предвидените в чл.19, ал.1 ЗУТ размери не намират приложения, въззивният съд е взел предвид изрично предвидените в чл.19, ал.3, 4 и 5 ЗУТ изключения, както и обстоятелството, че изготвеният през 2007г. проект за урегулиране на имота в два самостоятелни урегулирани поземлени имота е одобрен от общинската администрация по предвидения в закона ред. По отношение значението на ОУП въззивният съд е взел предвид единствено обстоятелството, че с този план се определя основното предназначение на съответната територия, както и съответните устройствени зони. Извод, касаещ принадлежността на правото на собственост, респ. за промяна в това право, въз основа на предвижданията на ОУП съдът не е направил, както поддържа касаторът. Освен това съдът е изградил и обосновал тезата си на заключението на вещото лице М. З., т.е. на компетентен специалист в съответната област. Поради това настоящият състав приема, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване по третия, поставен в изложението въпрос. Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос, касаещ доводи за приложимостта на чл.38, ал.1 и ал.3 ЗС. Както ВКС последователно приема в своята практика, делба на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите, е допустима, ако по делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, според което е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот и е проведена процедура по чл.201 ЗУТ. Делбата не би била несъвместима с предназначението на дворното място като обслужващо построените в него сгради в случаите, когато към момента на постановяване на решението в първата фаза на делбеното производство вече е налице проект за изменение и заповед за изменение на ПУП, с която се обособяват отделни УПИ за собствениците на сградите (решение № 293 от 12.12.2011г. по гр.д. № 265/2011г. на ІІ г.о. на ВКС; решение №201/19.10.2015г. по гр.д.№2585/2015г., I г.о. на ВКС; решение № 131 от 27.05.2016 г. по гр. д. № 600/2016г. на І г.о. на ВКС; решение №66/19.07.2017г. по гр.д.№3499/2016г. на I г.о. на ВКС; решение №74/22.06.2018г. по гр.д.№2879/2017г. на II г.о. на ВКС; решение №97/17.01.2019г. по гр.д.№3051/2017г. на II г.о. на ВКС). В подобна хипотеза в случай, че в производството по допускане на делбата се установи възможност за реално поделяне, заповедта за изменение на ПУП ще влезе в сила с влизане в сила на решението по допускане на делбата (чл. 201, ал. 3, изр. второ ЗУТ), а съсобствеността върху новообразуваните УПИ ще бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство (решение №97/17.01.2019г. по гр.д.№3051/2017г. на II г.о. на ВКС). Тази практика на ВКС следва да намери приложение и в настоящия случай с оглед установената по делото възможност от имота, предмет на делбата, да бъдат обособени два самостоятелни урегулирани поземлени имота, обслужващи построените сгради. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, поради което следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване и по четвъртия, поставен в изложението въпрос. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение