Определение № 6956 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3932/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е частна жалба на „Д-р Н. А. ИППИМП – Медицин 3“, гр. Перник, чрез процесуалния представител адвокат Велков срещу определение №31 от 06.01.2025 година, постановено по адм. дело №661 по описа за 2024 година на Административен съд Перник, с което е оставена без разглеждане жалба на „Д-р Н. А. ИППИМП – Медицин 3“, гр. Перник срещу решение за утвърждаване на протокол без № от 5.11.2024 година за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот – сграда – здравно заведение, находящо се в [жк], собственост на МБАЛ „Р. А.“ АД, гр. Перник и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа неправилност на определението и се иска да бъде отменено. Развиват се подробни доводи, иска се да се върне делото за разглеждане по същество и се претендира присъждане на разноски. Няма постъпили становища по така подадената частна жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното решение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Предмет на първоинстанционен контрол по жалба на „Д-р Н. А. ИППИМП – Медицин 3“, гр. Перник е било решение за утвърждаване на протокол без № от 5.11.2024 година за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот – сграда – здравно заведение, находящо се в [жк], собственост на МБАЛ „Р. А.“ АД, гр. Перник. Съдът е приел, че жалбата е недопустима поради липса на годен за обжалване административен акт, тъй като решението на дружеството представлява акт на управление на собственик - публичното предприятие, който акт е изключен от съдебен контрол. Позовал се е редица определения на Върховен административен съд. Определението е неправилно, изводите, които са направени не могат да бъдат споделени: На първо място в цитираната съдебна практика е налице позоваване на Тълкувателно решение №3 от 27.06.2016 г. по тълкувателно дело №5 от 2015 година на Върховен административен съд. Но същото е свързано с Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала като решението, в изричния му диспозитив е „ При провеждане на търг или конкурс по реда на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала, органите на търговските дружества с държавно участие в капитала не действат като административни органи и съответно издадените от тях актове във връзка с търга или конкурса нямат административен характер и не подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“. Правилникът е отменен по Държавен вестник бр.40 от 2020г., в сила от 5.5.2020г. Следователно не може да бъде приложено тълкувателното решение и преценката следва да бъде на общо основание по Административнопроцесуалния кодекс и правилата на търговете и конкурсите. Тъй като в Закона за публичните предприятия и Правилника за прилагането му няма специална разпоредба, която да урежда въпроса за контрола на актовете на публичните предприятия. При провеждане на търг или конкурс, органите на търговските дружества с държавно участие в капитала действат като такива овластени от нормативен акт да издават актове във връзка с търга или конкурса. Издадените при упражняване на тези правомощия актове имат административен характер по аргумент от чл. 21, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и следва да подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала упражнява правата си чрез съответния министър съобразно отрасловата му компетентност. Съгласно чл.29 ал.2 от Правилника за приложение на Закона за публичните предприятия /ППЗПП/ - Продажбата на дълготрайни материални активи – движими вещи, и дълготрайни нематериални активи, както и сключването на договори за наем на дълготрайни материални активи се извършва чрез провеждане на търг или на конкурс при спазване на Правилата за провеждане на търг и конкурс и за сключване на договори за продажба и наем с работници и служители съгласно приложение 1, се извършва след провеждането на търг или конкурс по реда на правилника. Следователно принципалът не може да извършва действия по управление активите на дружеството свободно, извън реда, който е предвиден . След като в нормативен акт е указан определен ред, който е предвиден за отдаване под наем на обекти, собственост на дружеството, актът, с който приключва тръжната/конкурсната процедура (независимо от неговото наименование – решение или заповед за определяне на спечелилия търга/конкурса кандидат) по правната си същност е властническо волеизявление, свързано с управление на имуществото на дружеството. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Правомощията на органите на търговските дружества с държавно участие в капитала са установени в нормативен акт и се упражняват по нормативно регламентирана процедура в резултат на която се издават актовете, пораждат права и задължения, за които не е въведено изключение от общата клауза за обжалваемост на административните актове, установена в чл. 120 от Конституцията на Република България. И няма никакво основание да се приема, че тези актове не следва да бъдат предмет на съдебен контрол по правилата на такъв за търгове и конкурси. Както и в настоящия случай, когато се обжалва крайния акт на основание чл.21 ал.5 от АПК. По изложените съображения следва да се приеме, че актовете, издадени при провеждане на търг или конкурс, при търговските дружества с държавно участие в капитала имат административен характер и подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Поради което следва определението да бъде отменено и делото върнато за разглеждане при спазване правилата на Административнопроцесуалния кодекс. Всички разноски следва да бъдат преценявани при произнасянето по същество на спора. По изложените мотиви и на основание чл.235 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение