Определение № 123 от 10.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1166/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. С определение №393 от 15.07.13г. по гр.д.№796/13г. на Великотърновския окръжен съд не е прието възражението по чл.423 ГПК на Р. С. К., лично и като управител на [фирма], и на М. С. К. против заповед №628 от 22.04.2013г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по гр.д.№1284/13г. на Великотърновския районен съд в полза на [фирма] [населено място]. Частна жалба срещу определението на окръжния съд е подадена от Р. С. К., лично и като управител на [фирма], както и от М. С. К.. Жалбоподателите считат, че определението е неправилно и че са налице основанията на чл.423 ГПК за приемане на възраженията им срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Към жалбата е подадено и изложение по чл.274, ал.3, вр. чл.284, ал.3, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът в производството [фирма] [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално недопустима. Производството по чл.423 ГПК не е въззивно по своя характер, тъй като няма за предмет проверка на правилността на издадената заповед за изпълнение. Приема се, че производството е извънинстанционно и има за цел, при наличието на условията по чл.423, ал.1 ГПК, да възстанови висящността на заповедното производство и възможността за оспорване на заповедта за изпълнение чрез възражение. Определението по чл.423 ГПК не е преграждащо, нито пък в закона е предвидена възможността за неговото обжалване. Такава е и практиката на ВКС – определение №561/07.12.12г. по ч.гр.д.№580/12г. на ІІ ГО, в което е цитирана многобройна практика в същия смисъл, както и по-нова практика – определение №22 от 09.01.14г. по ч.т.д.№4678/13г. на І ТО. Ето защо частната жалба срещу определението по чл.423 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,