Определение № 199 от 09.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 589/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба с вх. № 4310 от 05.06.2020 г., подадена от адв. Н. Н. в качеството й на процесуален представител на П. И. П., е поискано допълване в частта за разноските на постановеното по настоящото гражданско дело определение № 491/28.05.2020 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Енерго-Про Продажби” АД срещу въззивно решение от 05.12.2019 г. по възз. гр. д. № 700/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. Иска се присъждане на сторените от ответника по касация разноски в размер на 2 500 лв. съгласно представения списък на разноските. Молбата с правно основание чл. 248 ГПК е връчена на насрещната страна – „Енерго-Про Продажби” АД. В писмения отговор, подаден чрез адв. А. М., е изразено становище, че молбата е подадена след преклузивния едносемичен срок, както и, че разноски на ответника по касация не се дължат, тъй като с определението съдът не се е произнесъл по същество, а е оставил без разглеждане касационната жалба и не се е произнесъл с диспозитив за прекратяване на производството. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на молителя по чл. 78, ал. 5 ГПК. Молбата за допълване на постановеното определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на определението и е основателна. С постановеното в настоящото производство определение № 491 от 28.05.2020 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на „Енерго-Про Продажби” АД срещу въззивното решение, а съдът е пропуснал да се произнесе в частта за разноските. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответната страна по касационната жалба има право да иска заплащане на направените разноски при прекратяване на делото. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. С отговора на касационната жалба е приложен договор за правна помощ и съдействие, сключен на 03.02.2020 г. между П. И. П. и адв. Н. Н., с предмет оказване на правна помощ и съдействие, изразяващи се в изготвянето на отговор на касационна жалба и процесуално представителство по делото пред ВКС и договорено възнаграждение в размер на 2 500 лв. Посочено е, че уговорената сума е платена изцяло в брой, следователно същият служи като разписка. Възражението на ответника на молбата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая адвокатско възнаграждение на ответника по касационната жалба, което следва да се присъди за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба без процесуално представителство по делото е в минималния предвиден размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 9, ал. 3, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ‒ сумата 676,37 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение