Определение от 02.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8255/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София-град и Административен съд гр.Хасково относно обстоятелството кой е съдът, компетентен да се произнесе по жалба на З. Ш., гражданин на Пакистан, [ЛНЧ], против решение № УПП-113 от 10 август 2026 год. на интервюиращ орган на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отхвърлена подадената от З. Ш. молба за международна закрила относно статута на бежанец поради липса на условия да бъде признат за бежанец съгласно чл. 13 от Регламент /ЕС/ 2024/1347 и относно статута на субсидиарна закрила поради липса на условия за предоставяне на субсидиарна закрила съгласно чл. 18 от Регламент /ЕС/ 2024/1347, като на основание чл. 42, § 1, б. „а“ във връзка с б. „й“ от Регламент /ЕС/ 2024/1348 молбата за международна закрила е обявена за явно неоснователна. Първоначално производството е било образувано пред Административен съд гр. Хасково. С определение № 3725 от 24 август 2026 год. по адм. дело № 1077/2026 год. по описа на Административен съд гр. Хасково производството е прекратено, а делото – изпратено по подсъдност на настоящия съд, с мотиви, че процедурата по границата за първи път се урежда като такава с Регламент /ЕС/ 2024/1348 и същата не е включена в предметния обхват на ЗУБ, че производството, по което е постановен оспореният акт, се провежда спрямо лица, който не са допуснати на територията на Република България, поради което, макар и формално да са настанени в някой от Транзитните центрове на ДАБ при МС, тези лица юридически не се считат за влезли на територията на страната, съответно – жалбоподателят имал постоянен адрес в чужбина и приложение намирала разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. второ АПК. С определение № 33585 от 27 август 2026 год., постановено по адм. дело № 10745/2026 год. по описа на Административен съд София - град, първоинстанционното производството по делото е прекратено и същото е изпратено на Върховен административен съд по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София-град и Административен съд гр. Хасково. При докладване на делото с оглед произнасяне в закрито съдебно заседание, се констатира, че по отношение на председателя на съдебния състав по делото Георги Чолаков е налице обстоятелство по чл. 20, ал. 1, т. 6 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144, вр. чл. 228 АПК, представляващо основание за отвод. Предвид изложеното, по отношение на председателя на съдебния състав са налице основанията за отвод, предвидени в чл. 22, ал.1, т.6 ГПК, а именно обстоятелства, които пораждат основателно съмнение на неговото безпристрастие и следва да се отведе от разглеждането на делото. По изложените съображения и на осн. чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение