Решение № 4941 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7717/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ц. С. А., чрез адв. Шекеров като процесуален представител, срещу решение № 412 от 27.03.2025 г., постановено по адм. дело № 667/2024 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отменена заповед № 826 от 21.05.2024 г. на кмета на община Своге и е прието за недоказано проведеното оспорване на истинността на удостоверение за търпимост № 109 от 03.08.2008 г. на главния архитект на община Своге. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта на кмета на община Своге и да се признае за неистински документ представеното по делото удостоверение за търпимост, както и присъждане на направените за двете инстанции разноски.

Ответниците – кметът на община Своге и община Своге, чрез пълномощника си адв. Цветкова, в писмени отговори изразяват становище за основателност на касационната жалба.

Ответниците - Г. В. С. и Я. С., чрез адв. Йотов като процесуален представител, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Правят искане за присъждане на направените за настоящото производство разноски.

Ответникът - М. В. Ш. не взема становище по касационната жалба.

Подадена е и частна жалба от кмета на община Своге, чрез адв. Цветкова като процесуален представител, срещу определение № 988 от 23.05.2025 г., постановено по същото дело в производство по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК, с което е оставено без уважение искането на административния орган за изменение на решението в частта за разноските.

Ответникът – община Своге, чрез пълномощника си в писмен отговор изразява становище за основателност на частната жалба.

Ответниците - Г. В. С. и Я. С., чрез адв. Йотов като процесуален представител, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на частната жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид доводите в подадените жалби, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

1. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение е отменена заповед № 826 от 21.05.2024 г. на кмета на община Своге, с която на основание чл. 129, ал. 2 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ при условията на чл. 208 ЗУТ е одобрено изменение на действащия ПУП на гр. Своге – план за регулация (ПР) за промяна на уличнорегулационната линия на урегулиран поземлен имот (УПИ) Х 606, като част от имот пл. № 606 с площ от 28 кв. м, попадаща в улица с о.т. 820-821-822-1210-1211 се присъединява към УПИ Х 606, кв. 122 съгласно графичната част на проекта.

За да постанови този резултат, съдът приема оспорването за допустимо, а по същество за основателно. Обосновава извод, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 129, ал. 2 ЗУТ, в предвидената от закона писмена форма и съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Приема за установено, че съобразно одобрения ПУП от 1983 г. процесните 28 кв. м попадат в обхвата на общинска улица. Посочва, че предвид липсата на прилагане на регулацията съобразно предвижданията на този план собствениците на парцели XI – 605, X - 606 и XXI – 607 подават нотариално заверена молба с вх. № 94-В-234/27.11.1997 г., въз основа на която е издадена заповед № 215 от 10.06.1999 г. С нея на основание чл. 6, т. 7 ЗТСУ е одобрен проект за частично изменение на регулационния план на действащия ПУП за гр. Своге от 1983 г. за кв. 122, изразяващо се в изменение на дворищнорегулационните линии между парцели XI – 605, X - 606 и XXI - 607 и закриване на улица с о.к. 1210-823. С това процесните 28 кв. м са предвидени в обхвата на задънена улица между о.т. 1210 от запад и уличната регулационна линия на УПИ Х-606 от изток, уличната регулационна линия на УПИ XI-605 от север и уличната регулационна линия на УПИ XXI-607 от юг. Като се позовава на разпоредбите на чл. 262, ал. 1 и ал. 5 ППЗТСУ (отм.), съдът приема, че заповед № 215 от 10.06.1999 г. е издадена по искане на заинтересованите собственици, с което последните са изразили съгласие процесните 28 кв. м да бъдат отредени за задънена улица, обезпечаваща достъпа до техните парцели и предвид факта, че с тази заповед са уредени дворищнорегулационните линии между тях, то не е следвало да бъде проведена процедура по отчуждаването им. Посочва, че процесните 28 кв. м. са част от [улица], намират се в нейния край, който е задънен, като през тях се осигурява достъп до гаража, построен в парцел XI - 605 и достъп до парцел Х - 606, върху тях има поставено улично осветление, като е изградена инфраструктура на електроразпределителната мрежа (стълбове и въздушни проводи). Извежда извод, че придаденият към имота на заявителите участък е реализиран като улица, обслужваща имотите на жалбоподателите и заинтересованите лица пред първата инстанция, поради което уличната регулация съгласно заповед № 215 от 10.06.1999 г. е приложена, за което не е било необходимо да бъде провеждана процедура по отчуждаване и в тази връзка не е налице правното основание за изменение на ПУП – ПР по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. На следващо място посочва, че не са налице и други основания за промяна на уличнорегулационната линия в приетия от административния орган вид с оспорената заповед, тъй като с изменението на ПУП оспорващите в първоинстанционното производство губят достъп до масивния гараж, намиращ се в имот № 605, тяхна собственост и който се установява по делото, че представлява търпим строеж. По тези съображения и на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК отменя одобрения проект за изменение на ПУП - ПР.

Решението е валидно, допустимо и правилно като резултат.

Съдът се произнася по допустима жалба. За оспорващите в първоинстанционното производство и настоящи ответници Г. В. С. и Я. С. е налице правен интерес от оспорването. Както правилно приема съдът, те попадат в кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗУТ. По делото е безспорно установено, че от една страна част от придаваните към УПИ Х-606 28 кв. м попадат в техния имот по действащия план, а от друга страна се променя предназначението на имота - предмет на разработката, съседен на собствения им УПИ ХI – 605, кв. 122, който от такъв за улица придобива предназначение за жилищно застрояване. В тази връзка е неоснователно възражението за недопустимост на съдебния акт.

Правилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е валиден акт, издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и без допуснати нарушения на установената в ЗУТ процедура. Оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за издаването му - чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, а именно неизвършване на отчуждителни процедури по предходен влязъл в сила план, по който е предвидена улицата и съответно изтичането на определения в закона срок. От административната преписка, включваща направеното от заявителя мотивирано предложение, скицата - проект, заповед за допускане на изработването му по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, се установява вида и обхвата на исканото изменение, което е процедирано в административното производство.

Настоящият състав споделя направеният краен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, но по следните съображения:

По делото е установено, че действащият за гр. Своге регулационен, застроителен и кадастрален план е одобрен със заповед № АБ 332/01.09.1983 г. Според неговите предвиждания процесните 28 кв. м попадат в обхвата на улица между о.т. 1210 и о.т. 823. Със заповед № 215 от 10.06.1999 г. е одобрено частично изменение на действащия регулационен план от 1983 г. за кв. 122, изразяващо се в изменение на дворищнорегулационните линии между парцели № XI 605, Х 606 и XXI 607, както и закриване на улица с о.к. 1210-823 по червените и сини линии по скица, неразделна част от заповедта. В изменението на плана от 1999 г., направено по искане на собствениците на трите парцела, процесните 28 кв. м отново попадат в обхвата на общинска улица между о.т. 1210 от запад и уличната регулационна линия на УПИ Х-606 от изток, уличната регулационна линия на УПИ Xl-605 от север и уличната регулационна линия на УПИ XXl-607 от юг, която е задънена. С оспорената заповед се одобрява проект за изменение на действащия ПУП – ПР, като част от имот пл. № 606 с площ от 28 кв. м, попадаща в улица с о.т. 820-821-822-1210-1211 се присъединява към УПИ Х - 606, кв. 122. Видно от графичната част на одобрения проект обаче придаваемата към УПИ Х - 606 от предвидената за улица площ включва както част от ПИ № 606, собственост на заявителя, така и малка част – 1 кв. м от ПИ № 605, собственост на настоящите ответници Г. В. С. и Я. С.. В този смисъл е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза.

При тези данни следва да се приеме, че е налице несъответствие между текстовата и графичната част на оспорения акт. Те следва да се разглеждат в тяхната неразривна връзка. Липсата на единство и противоречивост между текстова и графична част по отношение на предвиденото изменение представляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради невъзможност да се установи действителната воля на административния орган и обосновават правилен краен извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Нарушението е съществено, тъй като води до неяснота относно обхвата на изменението и нарушава правата на заинтересованите лица. Въпреки че заявителят в административното производство и настоящ касатор установява към датата на издаване на оспорената заповед собственически права по отношение на поземлен имот № 606, част от който е предвиден с плана от 1983 г. и с плана от 1999 г. за улица, то не са налице условията за прилагане на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, посочена като правно основание за изменението на уличната регулация в тази част, доколкото с одобреното изменение се засяга и съседния ПИ с № 605, чужда собственост. Цитираната разпоредба предвижда, че ПУП може да се измени, ако в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за отчуждаване. Според чл. 208 ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64. Съгласно § 70 ПЗР ЗИДЗУТ сроковете по чл. 208 за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на закона подробни устройствени планове, за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, какъвто е настоящият случай, текат от 31.03.2001 г. В чл. 208, ал. 1, изр. второ ЗУТ законодателят изрично предвижда, че след изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Смисълът на разпоредбата е да отпадне предвиденото отреждане поради незапочнали отчуждителни процедури в определения законов срок, като тази част, отредена в случая за улица отново се включи в обхвата на имота, от който същата е образувана.

Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че не е следвало да бъде проведена процедура по отчуждаване на процесните 28 кв. м. Действително с направеното искане от 1997 г. и с издадената по него заповед № 215 от 10.06.1999 г. собствениците на парцели XI – 605, X - 606 и XXI – 607 са се съгласили процесните 28 кв. м да остават в края на задънената улица. От тези данни се установява по безспорен начин, че с изменението на регулацията от 1999 г. предвидената с ПУП от 1983 г. улица не отпада изцяло, а единствено се намалява нейната дължина и обхват, като продължава да обслужва трите имота, чиито собственици за заявили процедираното изменение. Следователно, тя запазва предназначението си, което е имала и по плана от 1983 г., който план, противно на приетото от съда, се явява действащия относно процесните 28 кв. м. Ето защо, разпоредбата на чл. 262, ал. 5 ППЗТСУ (отм.), уреждаща особено правило за обезщетяване при отчуждение в хипотезата при прокарване на задънена улица по искане на заинтересовани собственици, е неприложима. Доколкото действащ за процесния участък е одобреният регулационен, застроителен и кадастрален план за гр. Своге от 1983 г., то за отчуждаването на имоти за улица са приложими правилата, регламентирани в ЗТСУ (отм.), като отчуждаването не настъпва с влизане в сила на плана, с който тя е предвидена. По силата на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.) само недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица се считат за отчуждени с влизане в сила на дворищнорегулационния план. За реализиране на останалите мероприятия по плана се провежда отчуждително производство по гл. V от ЗТСУ. Улицата представлява обществено мероприятие по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗТСУ (отм.) и при реализирането й е необходимо откриване на нарочно отчуждително производство – чл. 68 ЗТСУ (отм.), независимо от това за чия сметка са разходите по отчуждаването и каква част всеки собственик отстъпва безвъзмездно пред лицето на парцела, отреден по плана за неговия имот. По делото няма данни такова отчуждително производство в случая по отношение на процесните 28 кв. м (27 кв. м от имот № 606 и 1 кв. м от имот № 605) да е проведено, поради което срокът по чл. 208 ЗУТ е изтекъл на 31.03.2006 г.

Отделно от това от съда не е съобразена отмяната на раздел I „Отчуждения и обезщетения за мероприятия на общините и държавата“ и раздел III „Обезщетения при други мероприятия“ от глава V „Отчуждения и обезщетения“ по ЗТСУ, с ДВ, бр. 124 от 27.10.1998 г., което изключва и прилагането след този момент на чл. 262 ППЗТСУ, уреждащ особени правила за обезщетяване при отчуждение на улици, булеварди и площади съгласно отменения чл. 93 от закона. След като законовият текст не е действащ към датата на издаване на заповедта за одобряване на изменение на регулационния план от 1999 г., то позоваването на нормата на ал. 5 от чл. 262 ППЗТСУ е неправилно. След отмяната на посочените текстове от ЗТСУ отчуждаването на имоти, частна собственост, за държавни или общински нужди може да се извършва само по реда на влезлите в сила от 01.06.1996 г. нови закони – ЗДС и ЗОС, като отчуждените имоти се считат за държавна, респ. – общинска собственост.

Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за наличие на пречка за промяна на уличнорегулационната линия в приетия от административния орган вид, тъй като с изменението на ПУП оспорващите губят достъп до масивния гараж в техния имот № 605, изпълнен без строителни книжа. Установяването на търпимостта на съществуващ строеж в съседен имот в производството по оспорване на заповед за изменение на регулационния план е недопустимо. Издаденото удостоверение за търпимост е от значение за извършване на прехвърлителна сделка и има доказателствена стойност единствено в нотариалното производство - § 16, ал. 1, изр. 2 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Дали се нарушава достъпът до построения в УПИ XI - 605 гараж е обстоятелство, което е неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед, издадена на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ.

Независимо от това несъответствието между текстовата и графична част на административния акт съставлява самостоятелно основание за отмяната му. Тъй като предложението до административния орган представлява единно цяло, то не може заповедта да се отмени само в частта извън собствения на заявителя имот. Това налага извод за недопустимост на цялото предложение, вкл. и по отношение на имот № 606, за който касаторът се легитимира като собственик. Предвид изложеното е налице достатъчно основание да се откаже одобряване на изменението на ПУП – ПР в посочения с проекта обхват, поради което издадената заповед е незаконосъобразна.

Ето защо, като отменя административния акт съгласно чл. 146, т. 4 АПК, съдът постановява правилно като резултат решение, което следва да се остави в сила.

2. Частната жалба срещу определение № 988 от 23.05.2025 г., с което е оставено без уважение искането на административния орган за изменение на решението в частта за разноските, е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Определението е постановено в производство по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

За да отхвърли искането за изменение на съдебния акт по отношение на разноските, съдът излага съображения, че присъдените такива за адвокатско възнаграждение за извършеното процесуално представителство на двамата оспорващи в размер на 1800 лева не е прекомерно, поради което не следва да бъде намалявано.

Определението е правилно.

Пред първата инстанция са представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в посочения размер, като е заявено възражение за тяхната прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на процесуалния представител на административния орган преди приключване на устните състезания. Това възражение правилно е прието от съда за неоснователно предвид правната и фактическа сложност на делото, което касае правна уредба и преценка на доказателства от голям обем и с оглед проявената процесуална активност от пълномощника на жалбоподателите. В тази връзка независимо от обстоятелството, че заплатеният адвокатски хонорар е над предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за представителство по дело по ЗУТ (какъвто е настоящия спор), минимален размер от 1250 лева, то го надхвърля в незначителна степен, поради което договореното възнаграждение за процесуално представителство за оспорващите пред първата инстанция не е прекомерно.

Предвид изложеното определението, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за изменение на решението в частта за разноските като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно заявената претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство, касаторът следва да бъде осъден да заплати такова на Г. В. С. и Я. С. в размер на 357,90 евро, представляващи евровата равностойност на 700 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 01.10.2025 г. и доказателства за превеждането им по банков път.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение