Определение № 13389 от 29.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11515/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Н. А. срещу определение № 3830 от 22.08.2025г., постановено по адм. дело № 719/2025г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане частна жалба на лицето срещу определение № 130 от 14.01.2025 г. по адм. дело № 1384/2024г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Частният жалбоподател - Н. Н. А. излага доводи, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Моли, за отмяна на определението и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, Трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по предявен иск от Н. Н. А. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за обезщетение на претърпени неимуществени вреди по реда на чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. С определение № 130 от 14.01.2025 г. по адм. дело № 1384/2024г. по описа на Административен съд-Пазарджик е отхвърлено искането му да бъде освободен от държавна такса за образуване на делото и жалбата е оставена без движение. Със същото определение съдът е указал на жалбоподателят, че в седем дневен срок следва да представи писмен документ за внесена държавна такса в размер на 10 лева, като при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено. В посочения от първоинстанционния съд срок, указанията не са били изпълнени и с определение № 367 от 31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1384/2024г. съдът е оставил без разглеждане подадената искова молба и е прекратил производството по делото. С обжалваното определение № 3830 от 22.08.2025г., постановено по адм. дело № 719/2025г. по описа на Административен съд – Пазарджик е оставена без разглеждане частната жалба на Н. А. като недопустима и делото е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е налице правен интерес от оспорването, тъй като първоинстанционното исково производство е прекратено и е влязъл в сила съдебния акто, поради неговото необжалване. При така установеното правилно административният съд е преценил, че подадената частна жалба е процесуално недопустима. Видно от преписката по делото, подадената от Н. Н. А. жалба против определение № 130/14.01.2025 г. е била просрочена, като от своя страна е поискал възстановяване на срока, което искане е било удоволетворено с определение № 1102/13.03.2025 г. по адм. дело № 1384/2024 г. Въпреки това, жалбоподателят отново не е спазил срока за изпълнение на указанията за представяне на документ за внесена държавна такса и с определение № 367 от 31.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1384/2024г., съдът е оставил без разглеждане подадената искова молба, и е прекратил производството по делото. Правилно съдът е приел, че е налице отпаднал правен интерес от оспорване на определението, с което са дадени съответните указания, предвид постановения и влязъл в сила акт, което е довело до констатацията за недопустимост на жалбата по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК. Наред с това, евентуалното освобождаване от заплащане на държавна такса не би могло да доведе до продължаване на производството и до произнасяне по исковата молба. По изложените съображения, оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,