Определение № 326 от 14.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12107/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. С. К. от гр. София, [улица]срещу Определение № 20295 от 17.10.2024 г. на Административен съд – София-град, по административно дело № 2226/2024 г. С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане жалбата на Н. С.. К. срещу отказ за връщане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на началник в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), обективирано в писмо № УРИ433200-10418/30.01.2024 г. и прекратява производството по делото. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за неправилно, постановено при съществено нарушение съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Според него АУАН има всички белези на заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), жалбата срещу която е подадена в срок и е следвало да бъде разгледана. Счита, че след като жалбата му е приета за редовна и допустима с нарочно определение на съда и делото е насрочено за разглеждане в открито заседание, то в последствие не може същата да се приеме за недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. Счита още за неправилен извода на съда, че обжалваното писмо не разкрива белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Сочи, че обжалваното писмо има ясно властническо волеизявление – отказ да се върне СУМПС, поради изпълнение на наказание – „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, считано от 25.12.2023 до 25.12.2024 г. като отбелязва, че същото е вече изтърпяно и не следва да се търпи повторно. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на съда за продължаване на съдебното производство, както и да му бъдат присъдени разноски. Частният жалбоподател се представлява от адв.С. Вълчев от Адвокатска колегия – София с пълномощно на л. 8 от делото. Ответникът по частната жалба – началникът на отдел „Пътна полиция“ при СДВР не ангажира становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От фактическа страна се установява: На 06.01.2023 г. със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-4332-000092 на основание чл. 171, т.1, б. б ЗДвП е временно отнето СУМПС на Н. С. К. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 ЗДвП. На 13.01.2023 г. с Наказателно постановление (НП) № 22-4332-028762 на началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР на Н. С. К. е наложено административно наказание глоба в размер от 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 12 месеца на основание чл. 174, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1 ЗДвП. На 27.04.2023 г. със споразумение за решаване на наказателно общ характер дело №3266/2023 по описа на Софийски районен съд на Н. С. К. е наложено, наред с другите наказания, и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.3,вр. 37, ал.1, т.7 НК като на основание чл. 59, ал.4 НК се приспадне времето, през което Н.К. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред със ЗППАМ № 6761-22-4332-006726 от 24.12.2022 г., считано от 24.12.2022 г. В края на 2023 г. Н.К. се е явил в отдел „Пътна полиция“ при СДВР и е поискал да му бъдат дадени необходимите документи за предприема на процедура за връщане на СУМПС, поради изтичане на наложеното му наказание, но е получил отказ, с мотив че още изтърпява административно наказание, наложено с НП № 22-4332-028762/13.01.2023 г. на началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР. На 22.01.2024 г. Н. С. К. подава жалба вх. № УРИ-433200-7036 срещу този отказ до началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР и до директора на СДВР. На 30.01.2024 г. началникът на отдел „Пътна полиция“ при СДВР се произнася по тази жалба с обжалваното писмо № УРИ433200-10418, с което уведомява лицето, че ще получи отнетото му СУМПС след 25.12.2024 г., когото изтича изтърпяването на наложеното му наказание. Описано е, че от отнемането на СУМПС на 24.12.2022г. последователно се търпят две различни наказания „лишаване от право да управлява МПС“, едното наложено по Наказателния кодек, а другото въз основа на влязло в сила НП. На 19.02.2024 г. Н. С. К. чрез адв. С. Вълчев подава жалба до Административен съд София-град срещу писмо № УРИ433200-10418/30.01.2024 г. на началник отдел „Пътна полиция“ при СДВР, което счита за отказ за връщане на СУМПС. По жалбата е образувано административно дело №2226 по описа на Административен съд София-град за 2024 г. На 18.03.2024 г. с разпореждане, съдът преценява подадената жалба като отговаряща на изискванията за редовност и допустимост и насрочва делото за разглеждане в съдебно заседание. На 12.06.2024 г. е проведено съдебно заседание по делото, като последното е отложено за събирането на доказателства от ответника относно времето на съобщаването на оспореното писмо на жалбоподателя и представянето на цялата административна преписка по делото. На 17.10.2024 г. Административен съд София-град постановява обжалваното определение, с което извършва нова преценка на допустимостта на жалбата и приема същата за недопустима като подадена срещу акт, които не подлежи на обжалване (чл. 159, т.1 АПК). Счита че обжалваното писмо има уведомителен характер, относно наложените на Н.К. наказания и тяхното изпълнение, липсва волеизявление на административен орган, което за засяга пряко правата и интересите на жалбоподателя, а негативните последици за него са вследствие на актове за установяване на административни наказания, ЗПАМ, НП и съдебни актове, поради което оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Изводът на съда е правилен, а обжалваното определение валидно и допустимо. Видно от доказателствата по делото, спрямо частния жалбоподател са наложени две наказания, едно за това, че на 24.12.2022 г. в гр. София е управлявал МПС след употребя на наркотични вещества, представляващо престъпление по чл. чл. 343 г. вр. чл.343б, ал.3 НК, наказанието е определено чрез одобрено от съда споразумение между лицето и Софийска районна прокуратура (Определение № 7840/27.04.2023 г. на Софийски районен съд по нохд № 3266/2023 г.), с което е наложеното, наред с другите наказания и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година, счита от отнемането на СУМПС – 24.12.2022 г., а другото за това, че на 24.12.2022 г. в гр. София е управлявал МПС след употреба на алкохол, за което му е определено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца (чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП), наложено с НП № 22-4332-028762/13.01.2023 г. на началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Следователно има две различни наказания „лишаване от право да управлява МПС“, наложени по различен ред (едното по НК, а другото ЗДвП и ЗАНН) за две различни деяния (едното престъпление – управление на МПС след употреба на наркотици - чл. 343 г. вр. чл. 343б, ал.3 НК, а другото административно нарушение - управление на МПС след употреба на алкохол – чл. 5, ал.3, т.1 вр. чл. 174, ал.1, т.2 ЗДвП). С оглед посоченото правилен е изводът на първоинстанционния съд, че неблагоприятните за лицето последици (отнемането и задържането на СУМПС) произтичат, не от оспорения акт на началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР, а от други актове – споразумението по НК, одобрено от съда и влязлото в сила НП. Правилен е и извода, че актът, предмет на първоначалната жалба, има уведомителен характер - в каква последователност се изтърпяват наложените наказанията и кога изтича срока на последното такова. Налага се извод, че оспореният акт №УРИ433200-10418/30.01.2024 г. на началника на отдел „Пътна полиция“ при СДВР действително не разкрива характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който да подлежи на самостоятелно ожалване, тъй като негативните последици – задържането на СУМПС е следствие от изпълнението на гореописаните две различни наказания „лишаване от право да управлява МПС. Съгласно чл.18 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) „когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.“ Следователно по аргумент на по-силното основание, когато едно лице е извършено както административно нарушение (управление след употреба да алкохол), така и престъпление (управление след употреба на наркотици), съответните наказания се изтърпяват по отделно. Същият извод се налага и при съобразяване на нормативните правила за определяне на общо наказание по НК поради липсата на възможност за определянето на общо наказание в този случай. Следва да се съобрази и Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, Наказателна колегия по тълк. дело № 3/2015г. относно конкуренция между наказателна отговорност и административнонаказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също деяние. Но в случая същото се явява неотносимо доколкото в случая няма пълна идентичност на деянията, поради което няма пречка да бъде ангажирана както наказателната, така и административнонаказателната отговорност на лицето. По делото е доказано, че двата вида отговорност на частния жалбоподател са ангажирани по съответния законов ред, с влезли в сила актове, по които последователно са приведени в изпълнение съответните наказания. Спорът относно правилното изпълнение на наложените наказания не попада в приложното поле на оспорването на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Наказателно-процесуалният кодекс има специални правила относно изпълнението на наказанията, както и в ЗАНН специални правила относно изпълнението на НП и решенията на съда. Влязлото в сила НП представлява изпълнително основание относно наложеното с него административно наказание „лишаване от право да се упражнява определена дейност“ и съгласно чл. 81, ал. 1 ЗАНН то се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му. Редът за издаване и отнемане на СУМПС е регламентиран в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в чиито чл. 20 е предвидено, че отнемане на СУМПС се извършва въз основа на влезли в сила НП, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС" или наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на СУМПС. В разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗАНН законодателят се е ограничил да посочи кой изпълнява наказанието, но не и да създаде ред за защита на административнонаказаното лице в хода на изпълнението на самото наказание. Действията по изпълнение на влязло в сила НП се основават на влязъл в сила административен акт. Въпреки, че по същество актът е административно-наказателен, то поради липсата на ред за защита в случая понятието "административен акт" следва да се тълкува като отнасящо се до всеки акт на административен орган, тъй като действия в изпълнение на влязъл в сила акт на администрацията са такива, извършени на законно основание. Наказателните постановления, макар и правораздавателни актове, се налагат от административен орган и подлежат на съдебен контрол, като касационната проверка е по реда на АПК и последната съдебна инстанция е административният съд. От изложеното следва, че изпълнението на влезли в сила наказателни постановления, при липса на друг изрично посочен ред в ЗАНН, следва да се извърши по реда на Дял пети от АПК, но това е различен ред по този за оспорване на индивидуален административен акт. Следователно правилно Административен съд – София-град е стигнал до извод, че оспореният акт не отговоря на изискванията на чл. 21 АПК за индивидуален административен акт, който да подлежи на оспорване по реда на АПК, ако е приложим АПК, то това следва да е реда по Дял пети от АПК, но искане за това не е изразено в първоначалната жалба. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че обжалваният акт има белезите на заповед за прилагане на ПАМ. Действително съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ръководителите на службите за контрол по този закон имат правомощието да издават мотивирани заповеди за прилагане на ПАМ с цел да осигурят безопасността на движението по пътищата и да преустановят административните нарушения, като самите мерки по вид са регламентирани в чл. 171 от същия закон. Видно от доказателствата отнемането на СУМПС на частния жалбоподател действително е извършено въз основа на издадена ЗПАМ, която е описана в оспорения акт, но последният само описва всички издадени актове – актове за установяване на административни нарушения, НП, споразумение НК и ЗПАМ, но сам не разкрива белезите на нито един от изброените. Не основателен е и доводът на частния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради повторното произнасяне на съда по допустимостта на първоначалната жалба. Наличието на разпореждане за насрочване на делото за открито съдебно заседание не е пречка съдът отново да се произнесе по допустимостта на производството. Изискванията за допустимост са абсолютни предпоставки за наличието, на които съдът следи служебно в хода на цялото производството и следователно по всяко време може да извърши нова преценка за допустимост, тъй като погрешната им преценка влече след себе си обезсилване на съдебния акт, а касационната инстанция следи служебно за допустимостта на съдебния акт – чл. 218, ал.2 АПК. Изложеното прави обжалваното определение валидно, допустимо и правилно, поради което същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд