Решение № 4617 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5929/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. срещу Решение № 9847/ 21.03.2025 г. на Административен съд – София - град (АССГ), постановено по адм. дело № 4022/2024 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. Н. срещу Решение № ЛДЖ-21-9/16.09.2021 г. на Инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) на Република България. Касационният жалбоподател обжалва решението и иска същото да бъде отменено, а делото – решено по същество като бъде отменено и оспореното пред АССГ решение на инспектор в ИВСС. Ответникът по касационната жалба – Инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет, оспорва същата, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба – Прокуратура на Република България, чрез процесуален представител, в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва същата, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 4022/2024 г по описа на АССГ е било образувано по жалба, подадена от Н. срещу Решение № ЛДЖ-21-9/16.09.2021г. на инспектор при Инспектората на Висшия съдебен съвет/ВСС/. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Прави искане за неговата отмяна. С решение № 2526 от 05.03.2024г. постановено по адм.дело № 4728/2023г. на ВАС, Пето отделение, е отменено обжалваното решение по адм.дело № 2280/2021г. на АС – Варна, 19 състав, и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания по прилагане на закона и конституиране на Прокуратура на Р. България като заинтересована страна по делото, в качеството ѝ на администратор на лични данни, чрез структура с право на достъп до лични данни – РП – Варна. В изпълнение на указанията на ВАС е образувано ново дело пред АС –Варна с № 546/2024г.. С определение № 2789 от 19.03.2024г. АС – Варна делото е изпратено по подсъдност на АССГ. След повдигнат спор за подсъдност, с определение № 4908/18.04.2024г. по адм.дело № 3609/2024г. на ВАС, Пето отделение, като компетентен съд да се произнесе по жалбата е определен АССГ. За да постанови обжалвания съдебен акт, правилно АССГ е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в съответствие с чл. 38в, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), като е спазено изискването за форма на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за неговата отмяна. Така постановеното решение е правилно. Правилни и съответни на приложимата нормативна уредба – Регламент (ЕО) 2016/679 и Закона за защита на лични данни (ЗЗЛД), са изводите на решаващия съд, че при обработването на личните данни на Н. Н. не са допуснати нарушения на материалния закон, като към мотивите му настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния такъв за липса на неправомерно обработване на личните данни на Н.. Няма спор, че последният е сезирал ВСС с жалба по реда на чл. 38в ЗЗЛД с оплаквания, че личните му данни неправомерно са обработвани – по преписка №4967/2020г. по описа на Варненската районна прокуратура/ВРП/- като материали, събрани по негови жалби като потърпевш са били използвани за образуване на досъдебно производство № 540/2020г. по описа на Трето РУ на МВР-Варна срещу самия него. Също е твърдял, че незаконосъобразно са били изискани съдебни решения и експертиза от частно наказателно дело №133/ 2020 г. по описа на Районен съд- Варна. В тази връзка обосновано административният съд е посочил, че несъмнено прокуратурата и следствените органи са администратори на лични данни в качеството си на публични органи по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламента, които обработват самостоятелно лични данни за целите на правораздавателната си дейност. В процеса на обработване на лични данни за изпълнение на правораздавателната си функция по конкретните дела, прокурорите и разследващите органи имат качеството на лица с право на достъп до личните данни по смисъла на чл. 29 от Регламент (ЕС) 2016/679. Операциите по обработване, които те осъществяват произтичат от действащото законодателство и се извършват под ръководството на администратора, като в този смисъл го обвързват и се отъждествяват с него. Администраторът носи отговорност за спазването на правилата за защита на правата на субектите на данни при обработването на лични данни, извършвано от лицата под негово ръководство. Правилно и законосъобразно в тази връзка е приетото от първоинстанционния съд, че в случая обосновано е прието в обжалвания акт на инспектора при ВСС наличие на правното основание на чл. 6, § 1, б. "в" от Регламента, за законосъобразно обработване на лични данни, произтичащо от разпоредбата на чл.46, ал.1, т.2 НПК, която разпоредба урежда законовото задължение на прокурора да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия, както и разпоредбата на чл.52, ал.2 НПК уреждаща задълженията на разследващите органи. От писмените доказателства по делото – постановление за образуване на наказателно производство на РПВ от 23.04.2020г. се установява, че е образувано досъдебно производство, в хода на което прокурорът и разследващите органи в изпълнение на законовите си задължения са предприели действия по разследване с цел установяване на фактите посочени в законния повод за образуване на производството. В тази връзка, описаните в жалбата действия по обработване на личните данни на жалбоподателя са законосъобразни, както правилно е приел и инспекторът от ИВСС в обжалвания акт. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда са логични, последователни и взаимосвързани. Съдът не е допуснал нарушения във връзка със събирането на относими към спора доказателства. По изложените съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение