Определение № 359 от 29.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3817/2024 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Жалбоподателят Н. Н. Н. иска да бъде изменено по разноските определение № 4711/18.10.2024г. по настоящото дело с довода, че е прекомерно в смисъла по чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатското възнаграждение, което е осъден да възстанови на ответника. Ответникът по частната жалба и по молбата по чл. 248 ГПК Я. Н. възразява, че е неоснователна. Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но е неоснователна. Съображения: С определение № 4711/18.10.2024г. настоящият състав е оставил без разглеждане частната касационна жалба на Н. Н. – ищец в производството по чл. 59, ал. 9 СК, по което е било образувано делото пред Районен съд – Варна, и го е осъдил да заплати сумата 500,00 лв. – разноски по настоящото дело пред Върховния касационен съд, изразени в уговореното и изплатено от ответника адвокатско възнаграждение. С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК страната, задължена за разноски, поставя пред съда спор за обективните предели на своята отговорност, с твърдението, че насрещната страна съществено е надценила труда на своя адвокат. В преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите на деликтната отговорност на страната, предизвикала отнесения до съда неоснователен или недопустим правен спор (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Критерият е обективен. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото“, съдът концентрира преценката върху характеристиките на възложената защита съобразно конкретното дело – според неговата фактическа и правна сложност. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, като отчита, че от страната не може да се изисква да познава в детайли специализирания и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата си на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от пазара на адвокатския труд по подобни дела, съдът намалява адвокатското възнаграждение/отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Неоснователен е доводът в молбата по чл. 248 ГПК, че конкретният случай е такъв. В Решение на СЕС по дело C-438/22 от 25.01.2024г. е прието, че размерите по Наредба № 1/09.07.2004г. не са обвързващи за съда, а служат единствено за ориентир. Прието е, че съдът разполага с автономна преценка за това дали размерът на уговореното и заплатено възнаграждение е съобразен с критериите по чл. 78, ал. 5 от ГПК. В случая, ответникът по частната жалба е уговорил възнаграждение за представителството си от адвокат пред Върховния касационен съд с договор за правна помощ и консултантско съдействие в размера на 500, 00 лв. и го е заплатил (представеният договор е със съдържанието и на разписка). Упълномощеният адв. Т. своевременно е депозирал писмен отговор, в който е развил съображения както за недопустимостта, така и за неоснователността на частната жалба. Извършил е подробен анализ на относимата съдебната практика по сходни случаи и е развил собствена аргументация по приложимите материалноправни и процесуалноправни норми. Без значение за дължимата преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК са твърденията, че ходът на делото не включвал процесуални действия и в открити съдебни заседания и представяне на писмени бележки. По правило, частните жалби са резглеждат в закрито съдебно заседание – чл. 278, ал. 1 ГПК, а при уговаряне на възнаграждението от страните по договора за адвокатско представителство не може да се очаква страните да знаят как ще се развие делото. В случая, уговореното и заплатено възнаграждение е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, с обема и характера на предоставената правна защита, а размерът от 500,00 лв. е справедлив и обоснован в смисъла по чл. 36, ал. 2 ЗА. При тези мотиви съдът