Решение № 8017 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10899/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ срещу решение № 7242 от 09.09.2025 г. по адм. дело № 41/2024 г. на Административен съд – Хасково. С обжалваното решение АС – Хасково е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, изх. № 02-260-6500/1768 от 13.12.2023 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частите му, с които е отказано подпомагане по подаденото от С. П. заявление по следните схеми и мерки: СЕПП в размер на 24647,68 лв., по СПП в размер на 46,40 лв., по подмярка 13. 1 в размер на 4502,84 лв., по подмярка 13. 2 в размер на 6964,35 лв., по ЗДП в размер на 7142,57 лв., по СЗ-ДКПП в размер на 8403,29 лв., по СЗ-КЛЧ в размер на 35621,36 лв., по мярка Натура 2000 в размер на 1287,57 лв., и в частта на наложените санкции за бъдещ период в размер на 44024,65 лв. и е върнал преписката на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София за ново произнасяне. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и е необосновано – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че оспореното уведомително писмо е повторно издадено след отмяна на предходно уведомително писмо с влязло в сила решение на съда, при което са изпълнени дадените от съда указания. Намира за необосновани изводите на съда за липса на мотиви в оспорения акт. Сочи, че в решението няма конкретни фактически установявания, въз основа на които съдът е достигнал до заключение, че органът в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби е отказал подпомагане на земеделския производител. При тези, развити в касационна жалбата съображения иска да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – С. Н. П., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Съдът е обсъдил подробно съдържанието на уведомителното писмо, данните в доклада от извършената проверка на място и заключението на съдебно-техническата експертиза. Приел е, че уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в акта се съдържат фактически и правни основания за издаването му, но фактическите обстоятелства не са достатъчни да се извърши цялостна преценка на изводите на административния орган. Констатирал е, че в обжалвания акт размерът на наддекларираните площи, установени чрез извършени проверки, е описан поотделно за всички парцели в таблица 1 от уведомителното писмо. За част от площите обаче е намерил, че не става ясно каква е конкретната причина да се приемат за наддекларирани, респ. недопустими за подпомагане по съответната схема/мярка, което затруднява преценката относно законосъобразността на извършените намаления на исканото подпомагане. В този смисъл съдът е счел, че оспореното УП не отговаря в цялост на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съдът е разгледал поотделно визираните в уведомителното писмо фактически обстоятелства и отнесените към тях правни основания за отказ за подпомагане по заявените схеми и мерки и за всяка от тях е достигнал до следните изводи: Посочил е, че съгласно Таблица 1 на УП – Площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2020, за преобладаваща част от земеделските парцели административният орган е приел наддеклариране поради наличие на площи без основание, съгласно писмо № 01-0400/432#1 от 03.11.2020 г. на МЗХГ и на основание разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 7 вр. чл. 41, ал. 9 от ЗПЗП. На основание 43, ал. 3, т. 7 ЗПЗП е отказано подпомагане за 36 бр. парцела, посочени в Таблица 1. Съдът е посочил, че възприетата липса на правно основание за ползване за тези земеделски парцели е потвърдена изцяло от експертното заключение по делото, прието като обективно и компетентно. Съдът е обсъдил представените от земеделския производител договори за наем и е установил, че една част от тях се отнасят за земеделски имоти, които са различни от описаните в уведомителното писмо, а друга част са с изтекъл срок за кампания 2020 г., поради което е отхвърлил възраженията на оспорващия (сега касационен ответник) като неоснователни. Съдът е обсъдил данните за парцел 38317-147-8-1 с посочено в Таблица 1 наддеклариране по причина "недопустима площ от ПнМ и площ под минимума на парцела". За същия са приложени разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 1 и т. 4 от ЗПЗП, като несъотвествието с изискванията за минимален размер е по отношение на приетата за допустима площ на парцела след извършената проверка на място. Според съда в доклада от проверката на място не е отразено защо се приема, че 0,14 ха площ е недопустима за подпомагане, като от начина, по който са дадени разясненията към таблицата, само може да се предполага, че тя попада извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен за кампания 2020. За парцели 38317-149-13-1, 43877-16-10-1, 70055-56-14-1, 70055-56-9-1, 70055-58-16-1, 70055-58-17-1, 70055-58-18-1 в УП са приети като наддекларирани по причина "недопустима площ от ПнМ" и е приложен чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП. Съдът е обсъдил, че на кандидата са извършени две проверки на място в периода 01.10.2020 – 22.10.2020 г. и е приел, че забележките в доклада от проверка на място не дават яснота защо площите са приети за недопустими и по кои от критериите, визирани в Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Съдът е посочил, че за парцели 49446-674-8-1 и 62935-6-5-1 е отказано подпомагане поради наддеклариране по причина "двойно заявени площи и площ без правно основание". И за двата парцела съдът е приел, че липсват разяснения в уведомителното писмо по какъв начин и въз основа на какви доказателства е установено, респ. разрешено застъпването. В обобщение съдът е счел, че визираните в Таблица 1 от УП несъответствия, свързани с наддеклариране по СЕП, СПП, подмярка 13. 1 и подмярка 13. 2, се установяват само за площите без правни основания за ползване. Последното обаче не е достатъчно за преценката за законосъобразност на отказаното подпомагане, съотв. на намаленията на подпомагането за тези схеми/мерки, вкл. и в посочените в УП размери, доколкото за част от парцелите/площите, заявени за подпомагане, не са изложени фактически съображения, обосноваващи наличие на наддекларирана площ, недопустима за подпомагане. Приел е, че липсата на такава обосновка препятства и преценката за законосъобразността на наложените санкции по чл. 19а от Делегиран Регламент /ЕС/ № 640/2014, но същевременно е посочил, че в частта относно санкциите за бъдещ период, наложени по СЕПП, мярка 12 и подмярка 13. 1, УП не е обжалвано. По отношение на извършените намаления по ЗДП съдът е намерил, че не е ясно защо не е оторизирана изцяло заявената сума. В тази насока е отчел, че от поясненията към таблица 13 може да извлече, че основанието е наддекларирани площи, но с оглед частичната установеност на наддекларирането по СЕПП, не е възможно да се прецени законосъобразността на извършеното намаление. Съдът е приел, че липсват конкретни фактически съображения, обосноваващи наличие на наддекларирана площ по СЗ – ДККП, СЗ – КЛЧ и СЗ – МЗДП. Установените несъответствия по тези схеми се съдържат в таблица 4 от УП. За парцели 22705-1-3-1 и 22705-1-4-1 с декларирана култура краставици, посочената причина за недопустимост на заявената за подпомагане по СЗ – ДККП площ е недопустима площ от ПнМ и изрично заявено в декларация по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г. нежелание на кандидата да бъде подпомаган за парцелите по СЗ – ДККП. В тази връзка съдът е констатирал, че правилно е прието, че тези площи са недопустими за подпомагане. За останалите парцели, заявени по схема СЗ – КЛЧ, с декларирана култура лук, съдът е счел, че оспореното УП не съдържа необходимата обосновка. Посочил е, че действително не е установено кандидатът за подпомагане да е подал декларация по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г. Същевременно обаче е представил фактури за реализация на продукция, както и дневник за извършени обработки в стопанството. Съдът е счел, че тези доказателства не са обсъдени от административния орган, а същите са от значение за преценката по чл. 30б, ал. 3, т. 4 от Наредба № 3/17.02.2015 г., с което органът е допуснал съществено нарушение по чл. 35 АПК. По отношение на мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ за наддекларирана площ е приета площ в размер на 0,6 ха от парцел 4944-674-8-1 поради двойно застъпване, за което съдът е счел, че липсват доказателства. По тези причини и с оглед липсата на яснота на кое от специфичните изисквания за допустимост по Наредба 5/24.02.2015 г. посочената площ от 0,6 ха не отговаря, съдът е приел, че отказът да се одобри цялата сума за плащане по тази мярка е необоснован. Съдът е посочил, че в таблица 11 от УП като наддекларирани площи са приети и площи от парцели 43877-16-10-1; 70055-56-14-1; 70055-56-9-1; 70055-58-16-1; 70055-58-17-1 и 70055-58-18-1. Освен вече изложеното за тези площи при коментара относно приетото наддеклариране по СЕПП, СПП, ЗДП и мярка 13, съдът е приел, че и по отношение на тях не се сочи на кое от специфичните изисквания за допустимост по Наредба № 5/24.02.2015 г. не отговарят. При тези съображения съдът е приел, че обжалваното уведомително писмо не отговаряна изискванията за мотивиране на административния акт, поради което е отменил същото и върнал преписката на административния орган за ново разглеждане, при съобразяване с указанията, дадени в решението. Върховният административен съд, настоящия касационен състав, намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът неточно е интерпретирал доказателствения материал по делото и е достигнал до неправилни правни изводи. Неправилно съдът е приел, че от съдържанието на оспореното уведомително писмо не става ясно въз основа на какви фактически и правни основания е издадено същото. Неточен е и изводът на съда, че макар и частично да са изложени мотиви, те не са достатъчни за да се извърши цялостна преценка на законосъобразността на оспорения акт. В уведомителното писмо в табличен вид в Таблица 1 са посочени площите, заявени за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС, мярка 13.1/НР1 и 13.2/НР2, за които са констатирани несъответствия. Както съдът сам е отбелязал, в таблицата за всеки от земеделските парцели е посочено декларираната площ, установената площ след извършени проверки по чл. 37 ЗПЗП, наддекларираната площ, причините и правното основание за отказ за подпомагане за наддекларираната площ. Визираните фактически причини и правни основания са – площи без правно основание съгласно писмо на МЗХГ вх. № 01-0400/432#1/03.11.2020 г., с което е подадена информация за същите, подведени към разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 7 ЗПЗП; недопустима площ от ПнМ и съответстващото правното основание по чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП; двойно заявени площи и разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. В поясненията към таблицата е отразено, че информацията за констатираните при кръстосана проверка двойно заявени площи е публикувана в СЕУ в индивидуалния профил за всеки кандидат и когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане. По делото са приложени автоматични справки за имотите, за които е установено застъпване. По делото са приложени доказателства, че земеделският производител е уведомен за констатираното двойно ползване на земеделски площи, като няма данни предприел ли е и какви действия по отстраняването му. В тази насока няма доказателствени искания, съдът не е събирал доказателства за тези обстоятелства и не е обсъдил по същество данните по административната преписка. За наддекларираните площи поради причина „площи без правно основание“, за да откаже подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 7 ЗПЗП, в приложимата редакция – кандидатът за подпомагане не е ползвател на заявените земеделски площи, органът се е позовал на писмо на МЗХГ вх. № 01-04000/432#1/03.11.2020 г. По делото са приложени справки от Ферма – Регистри, предоставени от общинските служби по земеделие с всички правни основания за имотите за стопанската 2019/2020 ползвани от С. Н.. Съдът е приел експертно заключение по този спорен въпрос и с решението си е отхвърлил като неоснователни доводите и възраженията на страната в тази връзка, като е посочил, че приложените договори за наем и аренда не опровергават възприетото основание за отказ, т. к. част от тях за друг период, респ. за различни от обсъжданите земеделски площи. Както съдът е приел, експертното заключение е потвърдило изцяло констатациите в уведомителното писмо, че за тези парцели земеделският производител не доказва, че е ползвател. Трябва да се отбележи, че са останали необсъдени възраженията на земеделския производител по експертното заключение и доводите му за наличие на правно основание за ползване на конкретни земеделските парцели, основани на представените договори по делото. Същевременно е счел, че същото не е достатъчно за преценката за законосъобразност на отказаното подпомагане, доколкото за част от парцелите не са изложени фактически съображения, обосноваващи наличие на наддекларирана площ, недопустима за подпомагане. В поясненията към колоните на Таблица 1 е посочено, че за част от парцелите недопустимата площ е установена при проверката на място. Към това фактическо и правно основание релевираните възражения не са подкрепени с конкретни доказателствени искания земеделския производител. Съдът, по отношение на основанието за отказ по чл. 43, ал. 3, т. 1 и 4 ЗПЗП - кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените в чл. 38в; кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, във връзка с извършената проверка на място, е преценил, че в доклада от проверка на място не може да се установи защо площта е приета за недопустима, но е констатирал, че от начина на разясненията в таблицата може да се предполага, че тя попада извън специализирания слой ПДП. Видно от приложения доклад от проверка е, че за всеки имот се съдържа констатация за състоянието му в графа „забележки“ и са приложени цветни снимки. В тази връзка трябва да се посочи, че жалбоподателят (касационен ответник) не е оспорил доказателствената сила на документа относно недопустимите площи. Неправилни са изводите на съда, че не са ясни причините за намаленията по мярка ЗДП. Съдът е посочил, че данните за това се съдържат в разясненията към колоните на таблица 13, а такива са налице и към таблица 3 от УП. Аналогично за мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ в таблица 10 са посочени фактическите и правни основания, както и са дадени пояснения към колоните. Към всички земеделски площи по визираните схеми и мерки са относими поясненията, дадени към Таблица 1 относно наддекларираните площи по СЕПП - срвн. поясненията към ред 22 от Таблица 13. По отношение на отказаното подпомагане по схема СЗ-КЛЧ съдът неправилно е приел, че не се съдържат мотиви в уведомителното писмо. Налице са пояснения към Таблица 4, посочени са фактическите и правни основания и в административната преписка се съдържат достатъчно данни от извършената проверка на място и констатациите на експерта за резултатите от нея, придружени със снимков материал. Съдът не е посочил кредитира ли същите, не е обсъдил доводите и възраженията на страните във връзка с изпълнението на изискванията, залегнали във фактическия състав на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г. и правното значение на непредставянето на декларацията по чл. 32, ал. 1 и фактури за реализация в сроковете по наредбата. Предвид изложеното, неправилно съдът е приел, че в оспорения акт не се съдържат фактически и правни основания за издаването му. По административната преписка са представени достатъчно писмени документи, на които се е позовал административният орган в оспорения акт и които обективират фактическите и правни обстоятелства за постановения отказ за подпомагане по съответните схеми и мерки. В хода на съдебното производство са събрани поисканите от страните писмени и гласни доказателства и е прието заключение на експерта, изготвил съдебно техническата експертиза, които съдът е следвало да подложи на анализ заедно и поотделно с доказателствения материал по административната преписка и да извърши цялостна преценка на законосъобразността на оспорения акт. Като не е сторил това, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до неправилни и необосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалваното пред първата инстанция уведомително писмо. При липсата на мотиви по материалната законосъобразност на обжалвания акт касационната инстанция не разполага с възможност да извърши проверка за правилността на съдебния акт. Поради това решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да извърши преценка на доказателствения материал по делото, ако прецени, че е необходимо събиране на допълнителни доказателства, респ. изслушване на експертно заключение, в съответствие с чл. 171, ал. 5 АПК следва да даде съответните указания на страните, и се произнесе по законосъобразността на административния акт на всички основанията по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските на страните пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,