Решение № 5175 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 198/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична Община, чрез процесуалния му представител юрк. Рунчев, против Решение № 33265 от 10.10.2025 г., постановено по адм. дело № 4714/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което отменена негова Заповед № СОА24-РД15-1524 от 10.04.2024 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Л. Г. С., заемаща длъжността „старши юрисконсулт“ в Дирекция "Правно-нормативно обслужване", Направление „Архитектура и градоустройство“ при Столична Община (СО), издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С решението Столична Община е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при съпоставка на длъжностните характеристики за длъжността „старши юрисконсулт“, заемана от С., и тази, в която е трансформирана – „старши експерт“, се установяват качествени различия, което не е отчетено от първоинстанционния съд. Сочи се, че различията са в целите, в областите на дейност, в преките задължения и в изискванията за заемане. Поддържа се, че в случая е налице реално, а не формално съкращаване на длъжността „старши юрисконсулт“ по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, което се обосновава, както с отпадането ѝ като нормативно определена позиция от щатното разписание на администрацията на СО, така и с премахването на функциите, задачите и задълженията, установени с длъжностната характеристика или с изменението им до отличително нова длъжност. Подчертава се, че преценката на органа по назначаване по визираните предпоставки, съответно по прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, се извършва в условията на оперативна самостоятелност. Счита се за доказано, че длъжността „старши експерт“ не възпроизвежда функциите и задълженията на „старши юрисконсулт“. Оспорва се изводът на съда, че процесната заповед е издадена при превратно упражняване на правомощия от страна на органа по назначаване и в противоречие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 вр. чл. 6, ал. 2 от АПК. По изложените съображения се моли за отмяна на оспорения съдебен акт и произнасяне с решение по същество за оставяне в сила на Заповед № СОА24-РД15-1524 от 10.04.2024 г. на кмета на Столична Община. Претендира се присъждане на разноски за две инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Л. Г. С., чрез процесуалния си представител адв. Александров, представя писмен отговор по касационната жалба, в който излага подробно становище за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно списък и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Въз основа на подробно описана и безспорно установена фактическа обстановка, от правна страна Административен съд – София-град е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на административно производствените правила, но в противоречие с материалния закон и с неговата цел, тъй като не се установяват предпоставките на посоченото в нея като основание – съкращаване на длъжността. До тези изводи съдът достигнал, след като сравнил длъжностните характеристики на процесната длъжност - „старши юрисконсулт“ и на тази, в която е трансформирана - „старши експерт“. Отбелязал е, че за да се приеме, че една длъжност е реално съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено в условията на кумулативност, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в щатното разписание на съответната администрация и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. При конкретната съпоставка на длъжностните характеристики за длъжността „старши юрисконсулт“, заемана от С. (л. 71) и тази, в която се сочи, че е трансформирана - „старши експерт“ (л. 202), първоинстанционният съд е констатирал почти пълна идентичност и значителни сходства, които обозначил с примери и изброявания. Подчертал е, че дейността по осъществяване на процесуално представителство по дела фигурира и в длъжностната характеристика за длъжността старши експерт (т. 3.2.), макар че в Доклад вх. № СОА24-ВК66-2825 от 01.04.2024 г., отделянето на тази дейност от експертната и административната се сочи като една от целите на трансформацията. Що се отнася до констатираната разлика в изискванията за заемане, съдът посочил, че същата е единствено формална, тъй като при длъжността „старши юрисконсулт“ се изисква образователна степен „магистър“, професионална област - „Право“, а при „старши експерт“ се изисква „бакалавър“, професионална област – Право“ В тази връзка се обосновал, че според нормативните изисквания в РБългария последното изискване е правно невъзможно и недупостимо, тъй като съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“, тази специалност се придобива единствено в образователната и квалификационна степен „магистър“. Предвид и изложеното е приел, че при издаването на оспорената заповед органът не е спазена и целта на закона, като органът по назначаване е упражнил превратно правомощията си по утвърждаване на структурни промени. По тези мотиви, първоинстанционният съд е формирал краен извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с неговата цел, поради което е отменил същата. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно органа по назначаването в рамките на неговите правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Правилен е и изводът на съда, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради това, че не съответства на материалноправните норми и на целта на закона. Съответен на закона и на събраните по делото доказателства е крайният извод на съда, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са осъществени. Същите са правилно дефинирани от съда при кумулативна изискуемост, както се приема и в константната съдебна практика относно законосъобразността на прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да бъде съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, както правилно е отбелязал съставът на АССГ, трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика вече да не съществува. Правилна е преценката, която първоинстанционният съд е формирал по тези две предпоставки. Поддържаното в касационната жалба твърдение, че в случая е налице реално, а не формално съкращаване на длъжността „старши юрисконсулт“ не кореспондира на доказателствата по делото и в двете насоки, в които е наведено – както що се отнася до отпадане на процесната длъжност като нормативно определена позиция, съответно като бройка, така и що се отнася до премахването на системата от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Съпоставката на длъжностните характеристики за процесната длъжност „старши юрисконсулт“ и за новата – „старши експерт“, която е направил първоинстанционният съд, в действителност показва идентичност и висока степен на сходства в целите на длъжностите, в преките задължения и в областите на дейност, както и в компетентностите и отговорностите. Коректно в тази връзка е отразено, че правните дейности и процесуалното представителство се запазват и при длъжността „старши експерт“, въпреки, че промяната в щатното разписание в Направление „Архитектура и Градоустройство“ е обоснована именно с необходимостта от тяхното отделяне или отпадане в полза на експертното обезпечаване на Дирекция „Правно-нормативно обслужване“. Наред с това, макар и да не е обсъдено изрично в мотивите на първоинстанционното решение, следва да се отбележи, че от представеното по делото извлечение от изменение на разписанието на длъжностите на СО, считано от 15.04.2024 г. (л. 13), е видно, че общата численост на длъжностите „главен юрисконсулт“, „главен експерт“, „старши юрисконсулт“ и „старши експерт“ в Дирекция "Правно-нормативно обслужване", Направление „Архитектура и градоустройство“ на СО се запазва на 14 бройки и преди и след изменението. Ето защо, и в тази връзка се явява обоснован и законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че длъжността, заемана от С., не е съкратена, съответно не са били налице предпоставките за прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. При правилна преценка по отношение на горепосочените обстоятелства, първоинстанционният съд е направил и надлежно разграничение между целесъобразността и оперативната самостоятелност при издаване на процесната заповед и съответствието ѝ с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 вр. чл. 6, ал. 2 от АПК, при което изводът му, че същата е в противоречие с целта на закона се възприема и от настоящата инстанция. По изложените съображения решението на Административен съд – София-град, с което оспорената Заповед № СОА24-РД15-1524 от 10.04.2024 г. на кмета на Столична Община е отменена като незаконосъобразна, следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход на спора, претенцията за разноски на ответника по касация следва да бъде уважена и в негова полза следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид направеното от касатора възражение за прекомерност в касационната жалба, настоящият състав намира, че същото не отговаря на изискванието на чл. 78, ал. 5 в новата му изменена редакция от ДВ бр. 17/2026г. да бъде мотивирано. След изменението съдът има възможност да намали разноските поради прекомерност, но само при отправено мотивирано искане от страната, в което се обосновава защо договореното и заплатено възнаграждение е прекомерно. В случая в касационната жалба не се съдържат никакви мотиви защо се счита, че договореното и заплатено възнаграждение в размер на 2000 лева, съответни на 1022,58 евро, а напротив същото е бланкетно. Поради това настоящият състав намира, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, състав на второ отделение,