Решение № 2445 от 05.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10622/2025 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на С. Р. Ф., подадено чрез адвокат К. Руев за отмяна на влязло в сила Решение № 5209/20.05.2025 г., постановено по административно дело № 4122/2024 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение № 37/03.01.2024 г., постановено по административно дело № 7217/2023 г. по описа на Административен съд – София град. В искането за отмяна се сочи основанието по чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК – нови обстоятелства и удостоверяващи ги нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, а именно съдебни решения на съдилища на Кралство Испания, по които куриери, работещи за испанското дружество „Гловоап 23“ ЕС А, което е собственик на капитала на „Гловоап България“ ЕООД са с признати трудови договори. Молителят твърди, че за тази съдебна практика е узнал на 01.07.2025 г. след осъществен контакт с испански адвокат, за което представя доказателства. Иска се отмяна на решението на Върховния административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна, Директор на ТП на НОИ – София град оспорва искането за отмяна посредством писмен отговор, изготвен от главен юрисконсулт К. Първанов. „Гловоап България“ ЕООД се представлява от адвокат Д. Ангелов, който изразява становище за недопустимост на искането, евентуално счита същото за неоснователно по съображения, изложени в писмено становище. Върховният административен съд, след като взе предвид изложеното в искането и приложените по делото документи, достигна до следните правни изводи: Искането е процесуално допустимо, като подадено от страна по делото, за която съдебният акт, чиято отмяна се иска е неблагоприятен. Спазени са и сроковете, регламентирани в чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, които са тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Искането е подадено на 19.08.2025 г., тоест в тримесечен срок от узнаване на новите обстоятелства, които се сочат и в едногодишния срок от постановяване на съдебното решение на Върховния административен съд. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска е оставено в сила решение на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на С. Р. Ф. срещу Решение № 1040-21-362/12.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – София град. С този административен акт е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № 32835/30.03.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и е потвърдено Разпореждане № 32835/23.03.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което злополуката, претърпяна от С. Р. Ф. не е приета за трудова. Като основен мотив в съдебните решения на двете съдебни инстанции е прието, че оспорващият не е имал валидно сключен трудов договор и валидно възникнало осигурително правоотношение и качеството на осигурено лице за риск трудова злополука, поради което не е налице основен елемент от фактическия състав на трудовата злополука съгласно чл. 55, ал. 1 КСО. Искането за отмяна се позовава на основанието по чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК, според което съдебното решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната и то при положена грижа и процесуална активност в процеса. Тези обстоятелства и доказателства следва да са от съществено значение за предмета на спора, така, че ако са били налични пред съда, той е щял да разреши правния спор по различен начин. В случая се представят съдебни решения, постановени от чуждестранен съд по дела, които са с предмет и страни, различаващи се от предмета и страните по процесното съдебно производство. Ето защо, тези съдебни решения не въвеждат нови факти, относими към конкретния спор, както и не поставят под съмнение установената фактическа обстановка. Освен това, дори и да бяха представени в хода на двете редовни съдебни производства, не биха били от съществено значение и не биха довели до друг изход на спора. В този смисъл не съставляват "нови" обстоятелства или доказателства по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК, тъй като не установяват възникнали до приключване на делото факти, които да са релевантни към предмета на делото. С оглед изложените мотиви, искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Независимо от изхода на спора, неоснователна е претенцията на ответното дружество за присъждане на разноски, тъй като не са представени доказателства за извършването на такива. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 АПК Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия,