Решение № 8496 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9955/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП) със седалище и адрес в София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 52, срещу Решение № 1035 от 28.07.2025 г., постановено по адм. дело № 1496 по описа на Административния съд София-област за 2024 г. в осъдителната му част. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 19, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), НАП е осъдена да заплати на „ФАР Петролиум“ ЕООД с ЕИК 203147662 и със седалище и адрес на управление в гр. Елин Пелин, [улица]обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие налагане на Принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на обект бензиностанция, находящ се в гр. Мездра, на [улица] забрана за достъп до него за срок от 20 дни, считано от 09.12.2019 г. до 29.12.2019 г., със Заповед за налагане на ПАМ № 10627/28.11.2019 г. на началник-отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности” към Главна дирекция „Фискален контрол” при Централно управление на НАП, отменена с Решение № 642/06.07.2020 г. по адм. дело № 59/2020 г. на Административния съд София-област, оставено в сила с Решение № 1516/04.02.2021 г. по адм. дело № 9125/2020 г. на Върховния административен съд, както следва: 1. За разходи за наем на бензиностанция и автомивка за периода от 09.12.2019 г. до 29.12.2019 г. в размер на 3 322, 60 лв., като искът на дружеството е отхвърлен за разликата до предявения размер от 3 433, 00 лв.; 2. За разходи за електрическа енергия за осветление на бензиностанция за периода от 09.12.2019 г. до 29.12.2019 г. в размер на 494, 80 лв., като искът на дружеството е отхвърлен за разликата до предявения размер от 2142, 18 лв.; 3. За разходи за такса „Абонамент за сервиз/поддръжка на информационна система“, отчитаща горивата и тяхната продажба и връзката й с НАП за периода от 09.12.2019 г. до 29.12.2019 г. в размер на 42, 40 лв., като искът на дружеството е отхвърлен за разликата до предявения размер от 1 268, 66 лв.; 4. За разходи за заплати на работниците и служителите за периода от 09.12.2019 г. до 29.12.2019 г. в размер на 6 355, 40 лв., като искът на дружеството е отхвърлен за разликата до предявения размер от 6 567, 70 лв. или общо обезщетение по предявените искове в размер на 10 215, 20 лева. Наред с това, ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 1 087, 65 лв. Касационният жалбоподател се оплаква, че първоинстанционният съдебен акт в осъдителната част е постановен при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че по казуса не е налице нито една от предвидените кумулативни предпоставки, за да възникне право на обезщетение по реда, предвиден в ЗОДОВ. Иска отмяната на решението в обжалваната част, вкл. в частта за разноските за възнаграждение на вещо лице. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът – „ФАР Петролиум“ ЕООД с ЕИК 203147662 и със седалище и адрес на управление в гр. Елин Пелин, [улица]оспорва основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й, и оставянето в сила на съдебния акт в обжалваната част. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема по основателността й следното: Производството по адм. дело № 1496/2024 г. по описа на Административния съд София-област е образувано по искова молба на „ФАР Петролиум“ ЕООД, предявена против НАП, за осъждането на агенцията да заплати на дружеството обезщетение за имуществени вреди в размер на общата сума от 13 411, 54 лв., причинени му от отменена по надлежния ред като незаконосъобразна Заповед за налагане на ПАМ № 10627/28.11.2019 г., издадена от началник-отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности” към Главна дирекция „Фискален контрол” при Централно управление на НАП, с която стопанисваният от дружеството обект бензиностанция, находяща се в гр. Мездра, на [улица] запечатан и достъпът до него е забранен за срок от 20 дни, считано от 09.12.2019 г. и изразяващи се в претърпяна за периода на действие на ПАМ (09.12.2019 г. – 29.12.2019 г.) загуба – плащане на задължителни текущи разходи, както следва: Разходи за наем на бензиностанцията и автомивката към нея в размер на 3 433, 00 лв.; Разходи за електрическа енергия за осветление на бензиностанцията в размер на 2142, 18 лв.; Разходи за такса „Абонамент за сервиз/поддръжка на информационна система“, отчитаща горивата и тяхната продажба и връзката й с НАП в размер на 1 268, 66 лв.; Разходи за заплати на работниците в размер на 6 567, 70 лв. Съдът е установил от фактическа страна, че със заповедта за налагане на ПАМ, на „ФАР Петролиум“ ЕООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – бензиностанцията, описана по горе, както и забрана за достъп до обекта за срок от 20 дни по чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от с. з. С инкорпорирано в Заповедта разпореждане, на основание чл. 188 ЗДДС, във вр. чл. 60 АПК, е разпоредено предварителното й изпълнение. С Определение № 1525/13.12.2019 г. по частно адм. дело № 1579/2019 г. по описа на Административния съд София-област е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореденото предварително изпълнение на Заповедта за налагане на ПАМ. Принудителната административна мярка, наложена на дружеството по отношение процесния търговски обект, е действала в периода от 09.12.2019 г., 16, 20 ч. (Протокол за запечатване на търговски обект от 09.12.2019 г. – л. 8-9 от първоинстанционното дело) до 29.12.2019 г., 16, 20 ч. (Протокол за отпечатване на търговски обект от 29.12.2019 г. – л. 6-7 от първоинстанционното дело). Заповедта за налагане на ПАМ е отменена с Решение № 642/06.07.2020 г. по адм. дело № 59/2020 г. на Административния съд София-област, оставено в сила с Решение № 1516/04.02.2021 г. по адм. дело № 9125/2020 г. на Върховния административен съд. За установяване на размера на претендираните имуществени вреди, в първоинстанционното производство е назначена и приета основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза – заключения на л. 55-59 и на л. 70-73 от първоинстанционното дело. При така установената фактическа обстановка, административният съд е формирал следните изводи: Приел е допустимост и частична основателност, до присъдения размер, на обективно кумулативно съединените 4 иска за присъждане на обезщетения за имуществени вреди. Счел е, че ищцовото дружество се е справило с доказателствената тежест да установи елементите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на НАП за вреди – незаконосъобразна Заповед за налагане на ПАМ, заради издаването на която чрез търговския обект, стопанисван от дружеството, не е осъществявана търговска дейност, но дружеството е извършвало разходи за наем на помещенията на обекта, за заплати и осигуровки на работниците и служителите, за електрическа енергия за осветление и за сервизно обслужване и поддръжка на информационна система. Уважил е всеки от исковете в размерите, установени от заключенията на вещото лице. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната жалба е основателна. Решението, предмет на касационен контрол в обжалваната част е валидно и допустимо, но е неправилно. Решението е необосновано и постановено в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. При вярно установяване на относимите за правилното решаване на спора фактически обстоятелства, съдът е формирал неправилни изводи, че по делото са установени кумулативните предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на НАП за вреди. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗНАП, Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители, при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността на НАП обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ (чл. 19, ал. 3 ЗНАП). Съгласно чл. 1, ал. 3 ЗОДОВ исковете за вреди, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, се разглеждат по реда, установен в АПК. Дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността на държавата за вреди. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт – Заповед за налагане на ПАМ № 10627/28.11.2019 г. на началник-отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново в дирекция „Оперативни дейности” към Главна дирекция „Фискален контрол” при Централно управление на НАП, отменена с Решение № 642/06.07.2020 г. по адм. дело № 59/2020 г. на Административния съд София-област, оставено в сила с Решение № 1516/04.02.2021 г. по адм. дело № 9125/2020 г. на Върховния административен съд, поради което е изпълнен първият елемент на отговорността по ЗОДОВ – отменен административен акт. Не се доказват обаче останалите две предпоставки за възникване на правото на „ФАР Петролиум“ ЕООД на обезщетение – претендираните вреди да са пряка и непосредствена последица от този акт (каквото е изискването на нормата на чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ). Ето защо съдът неправилно е уважил частично предявените искови претенции. Претърпяната загуба е липса на едно благо, вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след и в резултат на реализиране на противоправно поведение – акт, действие или бездействие. Разликата между имуществото след противоправното поведение и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако това поведение беше законосъобразно, формира размера на претърпяната загуба. Текущите разходи на дружеството във връзка с осъществяваната от него търговска дейност не представляват претърпяна вреда във връзка с незаконосъобразния акт на НАП. Това е така, тъй като тези разходи са щели да бъдат направени, дори въпросният акт да не беше издаден. Те са пряко следствие не от акта, а от икономическата дейност на дружеството, от поетите от него облигационни задължения и задължения по трудовото и осигурително законодателство заради престиран труд. Следователно, не е налице необходимата причинно – следствена връзка между твърдените вреди и незаконосъобразната Заповед за налагане на ПАМ. Това е достатъчно основание за отхвърляне на така предявените от „ФАР Петролиум“ ЕООД искови претенции за имуществена обезвреда, поради което решението в осъдителната част като неправилно следва да се отмени, а вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което обективно кумулативно съединените 4 иска за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, предявени от ищцовото дружество против НАП, бъдат отхвърлени изцяло. Предвид пререшаването на спора в касационното производство, решението в обжалваната част следва да се отмени изцяло и в частта на присъдените в полза на „ФАР Петролиум“ ЕООД разноски, като дружеството, на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 4 ЗОДОВ. С оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции в размер общо на 200 лева и държавна такса за касационното производство в размер на 50 лева или общо разноски в размер на 250 лева, които изразени в евро са 127,83 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия