Определение № 9424 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9282/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „КОКОБИ“ ЕООД, чрез адв. Митев, срещу Определение № 19212 от 04.06.2025 г., постановено по адм. дело № 5216/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което жалбата на дружеството срещу Решение № РЗМ-5800-1083/32-877579/04.06.2024 г., издадено от директора на Териториална дирекция Митница София, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че с жалбата срещу процесния административен акт е направено искане за прогласяване на нищожността му, поради което и на основание чл. 149, ал. 5 АПК съдът е дължал произнасяне по същество, въпреки че е приел оспорването за просрочено. Ответникът – директор на ТД Митница София, чрез юрк. Руменова, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 5 и т. 7 АПК, жалбата на „КОКОБИ“ ЕООД срещу Решение № РЗМ-5800-1083/32-877579/04.06.2024 г. на директора на ТД Митница София е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Съдът е приел, че жалбата срещу митническото решение е просрочена, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК вр. чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ). На второ място, АССГ е установил, че по предходна жалба на същото дружество срещу процесния акт (вх. № 435/08.01.2025г. на АССГ) е било образувано адм. д. № 245/2025г. по описа на същия съд. С Определение № 9380 от 18.03.2025 г., постановено по посоченото дело и влязло в сила на 08.04.2025 г., жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено, на основание чл. 158, ал.3 АПК. По тези съображения, съдът е приел, че е налице и основанието по чл. 159, т. 7 АПК за прекратяване на производството по адм. дело № 5216/2025 г. Определението е правилно в частта, с която жалбата на „КОКОБИ“ ЕООД, съдържаща твърдения за унищожаемост на процесния административен акт и искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност, е оставена без разглеждане като недопустима, поради просрочие и е прекратено производството по делото в същата част. За да постанови този резултат, правилно и в съответствие с доказателствата по делото, които не се оспорват от частния жалбоподател, съдът е приел, че процесният акт е съобщен на адресата на 30.09.2024 г. по реда на чл. чл. 19а, ал. 6 от ЗМ, като първото оспорване, по което е образувано адм. д. № 245/2025г. по описа на АССГ, е подадено на 19.12.2025 г. Жалбата, по която е образувано адм. дело № 5216/2025 г. по описа на АССГ, е подадена на 30.04.2025 г. – значително след изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е недопустима поради просрочие. Определението е неправилно в останалата част, с която е оставено без разглеждане искането на дружеството за прогласяване нищожността на митническото решение. Съдът не е съобразил, че с жалбата, с която е сезиран, са изложени доводи и е поискано от съда да прогласи нищожността на административния акт. Съгласно чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Следователно, въпреки констатираното просрочие на оспорването, административният съд е дължал произнасяне по искането за прогласяване нищожност на акта на основание чл. 149, ал. 5 АПК. На следващо място, по делото е установено по безспорен начин, че по жалба на дружеството срещу процесния административен акт е било образувано адм. д. № 245/2025г. по описа на АССГ, което е прекратено на основание чл. 158, ал.3 АПК, с влязъл в сила съдебен акт. Действително и както правилно се сочи от ответника по частната жалба, съгласно чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд дължи произнасяне по всички основания по чл. 146 АПК, като не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия. Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това (чл. 168, ал. 2 АПК). В случая обаче, в първото съдебно производство (по адм. д. № 245/2025 г.) административният съд не е разгледал оспорването по същество, в т.ч. не е извършил проверка за валидност на акта, поради което и на основание чл. 149, ал. 5 и чл. 168, ал. 3 АПК такава е била дължима от съда по адм. дело 5216/2025 г. По гореизложените съображения обжалваното определение в тази част следва да бъде отменено и делото върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на „КОКОБИ“ ЕООД срещу Решение № РЗМ-5800-1083/32-877579/04.06.2024 г. на директора на ТД Митница София, в частта, съдържаща искане за прогласяване нищожност на същото, а в останалата част, определението като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,