Определение № 163 от 25.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 316/2012 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на Г. Д. А. и Т. И. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №3327 от 26.11.2008г. на Варненски районен съд по гр.д. № 4891/2006г. С решението е уважен предявения от Р. Н. Т. и О. Н. С. против молителите иск за предаване владението върху * кв.м. идеални части от недвижим имот в [населено място], съставляващ ПИ № * по КП на СО „П.”, целия с площ от * кв.м., заедно с изградената в него полумасивна жилищна сграда с площ * кв.м., придобит на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Молителите поддържат, че представената от ищците по делото скица № 203 от 13.02.2001г. не е издадена от компетентен орган и е неистински документ, поради което използването й представлява престъпление. Прокуратурата обаче отказала образуване на наказателно производство поради изтекла давност. Освен това молителите представят удостоверение изх.№ А./5/ от 29.03.2011г. на [община], според което имот с № * не е съществувал при изработване на кадастралния план от 1968г. и до 1999г. Поради тези нови обстоятелства претендират отмяна на решението на основание чл. 303, ал.1,т.1 и 2 ГПК. С разпореждане от 14.02.2012г. районният съд е указал на молителите, че следва в едноседмичен срок да впишат молбата за отмяна в Службата по вписванията на основание чл. 112, б.”к” ЗС, като е посочил и неблагоприятните последици при неизпълнение, а именно връщане на молбата. Указанието е съобщено на молителите на 20.02.2012г. На 03.04.2012г. първоинстанционният съд е констатирал, че молбата за отмяна не е вписана и е изпратил делото на настоящата инстанция. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІг.о., намира следното: Съгласно чл. 112 ,б.”к” ЗС, в сила от 21.12.2010г., подлежат на вписване молбите за отмяна на съдебни решения, подлежащи на вписване. В случая исковата молба е по чл. 108 ЗС и е била вписана /виж копието от исковата молба на л. 38 от първоинстанционното дело/. Ето защо и молбата отмяна несъмнено подлежи на вписване. Тъй като молителите не са изпълнили дадените изрични указания за вписване, то ход на молбата за отмяна не може да бъде даден. Съгласно указанията в Тълкувателно решение № 3/2009г. от 19.07.2010г., т.3 невписаната искова молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал.3 ГПК. Съответно в настоящия случай следва да бъде върната молбата за отмяна на основание чл. 306, ал.2 във вр. с чл. 286, ал.1,т.2 ГПК. Тъй като това не е сторено от Варненски районен съд, администриращ молбата за отмяна, то при иззета компетентност следва да се извърши от настоящия съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.