Определение № 9079 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8636/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. А. И., чрез процесуален представител адв. Н. Иванова, срещу определение № 22565 от 05.06.2026г. по адм. дело № 6677/2026г. на Административен съд София - град, с което на основание чл. 159, т.4 и т. 7 АПК е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага подробни съображения за неправилност на съдебния акт. Твърденията са, че неправилно първоинстанционният съд е приел идентичност на предмета на иска по чл. 128, ал. 2 във вр. с чл. 256 АПК с предмета на адм. д. 6141/2024г. на АССГ, адм. д. №3560/2008г., адм. д. № С-59/2023г. на ВАС. Иска се отмяна на определението. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е прекратено производството по адм.д. № 6677/2026 година по описа на Административен съд – София-град, като съдът е установил, че е налице е влязло в сила определение между същите страни и същия предмет, както и че ищецът е упражнил право на защита, чрез оспорване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, поради което искът с правно основание чл. 128, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс е недопустим. За да достигне до тези изводи първоинстанционният съд е съобразил, че с Договор № 13764/07.08.1997г. между И. и Министъра на вътрешните работи е възникнало служебно правоотношение. Същото е прекратено със Заповед № Аз-2599/19.05.2008 година на Директора на „Национална полиция“. Заповедта е влязла в сила с отхвърляне на жалбите на ищеца с Решения № 28/24.03.2009г. постановено по адм.д. № 3560/2008г. АССГ, и Решение №208/08.10.2010г. на ВАС и 6/30.01.2024г., постановено по к.адм.д. № С-59/2023 година по описа на ВАС. Установено е още, че с влязло в сила Определение № 22068/01.11.2024г., постановено по адм.д. № 6141/2024г. по описа на АССГ е прекратено производството по предявен от ищеца иск с правно основание чл. 128, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс за установяване съществуването на служебно правоотношение по Договор № 13764/1997г. между него и Министъра на вътрешните работи. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил релевантните фактически обстоятелства по спора и след точен анализ на доказателствения материал правилно и обосновано е приел, че подаденото от И. И. поредно искане с краен резултат възстановяване на служебното правоотношение в МВР с правно основание чл. 128 АПК и чл. 256 АПК е процесуално недопустимо. Съгласно чл. 177, ал. 3 АПК, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Всички поставени в искането въпроси, свързани с компетентността на органа по назначаване, действителността и унищожаемостта на актовете за назначаване, преназначаване и прекратяване на служебното му правоотношение не е имало пречка да бъдат релевирани и обсъждани в рамките на спора за законосъобразността на уволнителната заповед. С приключване на съдебния спор относно законосъобразността на заповед № А3-2599/19.05.2008 г. на директора на НС „Полиция“ с влязло в сила съдебно решение, включително и изчерпване на извънинстанционния ред за проверка на съдебния акт, исканията, доводите и възраженията във връзка със законосъобразността на уволнителната заповед са преклудирани и не подлежат на преразглеждане в друго съдебно производство. Обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение