Решение № 12090 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12169/2014 г.

Решение № 12090 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12169/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1809/1.08.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2946 по описа за 2013 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) с № 261206183 от 28.06.2013 г., издаден от орган по приходите в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, изнесено работно място (ИРМ) гр. Хасково, на Националната агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение № 898 от 26.08.2013 г. на заместник-директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д"ОДОП"), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на ЕТ "Фифа - Фиданка Терзиева" е начислен данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер от 30 978,04 лв. и определени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 14 947,70 лв.; допълнително е определен данък по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2008 г. в размер от 34,87 лв. и са начислени лихви върху посочената сума в размер от 15,30 лв.; определени са вноски за държавно обществено осигуряване (ДОО) по Кодекса за социално осигуряване (КСО) за периода 2007 г. - 2008 г. в общ размер от 734,65 лв. и са начислени лихви върху посочената сума в общ размер от 636,53 лв.; определени са вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) за универсален пенсионен фонд (УПФ) за периода 2007 г. - 2008 г. в общ размер от 214,06 лв. и са начислени лихви върху посочената сума в общ размер от 185,08 лв.; определени са вноски за здравно осигуряване (ЗО) по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за периода 2007 г. - 2008 г. в общ размер от 256,87 лв. и са начислени лихви върху посочената сума в общ размер от 121,00 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Касаторът изразява несъгласие с извършената от съда преценка на доказателствата, фактическите и правните му изводи. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА. Претендира разноски. Ответникът по касация ЕТ "Фифа - Фиданка Терзиева" - Фиданка Кадринова Терзиева оспорва касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на ЕТ "Фифа-Фиданка Терзиева" - Фиданка Кадринова Терзиева описаните по горе допълнителни данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски. За данъчните периоди, в които са установени оспорваните задължения, са констатирани укрити приходи. С тези констатации, отнесени към предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е обосновано прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122 - 124 от ДОПК. Първоинстанционният съд е счел, че неправилно органът по приходите е приложил чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и че лицето не подлежи на облагане с ДДС, съответно не дължи и допълнителни осигурителни вноски, поради което с обжалваното решение РА е отменен. Установено е, че ревизираното лице осъществява търговска дейност като едноличен търговец, с основен предмет- търговия на дребно с тютюневи изделия и хранителни стоки, осъществявана в магазин под наем. Към търговеца са издадени фактури на обща стойност 109 962,37 лв., с включен ДДС за периода 2007 г. - 2009 г. от различни доставчици. Тези фактури не са счетоводно отразени, съответно не са отчетени приходи от продажбите. При извършените насрещни проверки на доставчиците те са представили фактурите, както и обяснения, в които потвърждават извършването на доставките. За продажна цена на стоките е приета тяхната придобивна стойност /с включен ДДС/, увеличена със средната надценка за съответния период, а спрямо придобивната цена на цигарите е приложа надценка от 5%, равняваща се на търговската отстъпка при тяхното закупуване. Съответно, към 15.12.2007 г. е прието за установено, че ревизираното лице е достигнало облагаем оборот от общо 62 987,12 лв., представляващ сбора на декларираните нетни приходи от продажби през 2007 г. /36 631,69 лв./ и неотчетените през годината продажби от 26 355,43 лв. /24 403,18 лв. + 8% надценка/. На основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС спрямо едноличния търговец е начислен ДДС за всички данъчни периоди до 15.01.2010 г., ведно със законните лихви. В съдебното производство е изслушана съдебно-графологична експертиза, от чието заключение става ясно, че подписът за "получател" по общо 16 от фактурите е на ревизираното лице или на служител на търговеца. По останалите подписът за получател е на друго лице. От заключението на назначената съдебно-счетоводна е установено, че в периода 01.2007 г. - 12.2009 г. няма период от 12 последователни месеца, през който облагаемият оборот на ЕТ "ФИФА- Ф. Т." да надвишава 50 000,00 лева. Първоинстанционният съд е счел, че органът по приходите не е доказал, че жалбоподателят е получател по реално осъществени доставки. Според съда, ревизията е проведена само въз основа на представени от доставчиците документи и писмени обяснения, без да е изследвано подробно обстоятелството за надлежно направено приемане и предаване на фактурираните стоки и без да е извършена проверка на място в счетоводството на ревизираното лице. Поради това АСП приема, че липсва обстоятелство по смисъла на чл. 122, ал. 1 от кодекса за провеждане на ревизионното производство по особения ред и липсват доказателства за реализиране на приходи. Освен това, тъй като процесните фактури не са приети за достатъчно доказателство за реализиран оборот от реално изпълнени доставки, първоинстанционният съд не е приел за доказано основанието за задължителна регистрация по ЗДДС и съответно начисляването на ДДС в хипотезата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Касационната инстанция в настоящия и състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Не са налице инвокираните касационни основания. Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт съдът е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, формирал е фактически изводи при спазване на логическите правила и съответно правилно е приложил материалния закон. За да се проведе ревизия по особения ред, е необходимо приходните органи да установят, че е налице едно от посочените основания в чл. 122, ал. 1 ДОПК. При действието на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В съответствие със задължението си да изясни спора от фактическа страна и да се произнесе по същество, съдът е изслушал две експертизи. Извършил е съпоставка между данните за наличие на реално доказани приходи и на тази база е направил обоснован извод, че не са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - укрити приходи. Доказването на това основание е в тежест на органите по приходите и в случая не е осъществено. В съгласие с непротиворечивата съдебна практика на ВАС, първоинстанционният съд е съобразил, че доказването на приходи от укрити продажби на стоки е обвързано със същия доказателствен стандарт като този, при който ревизираните лица следва да доказват реалността на изпълнението на определени сделки. В случая към фактурите на доставчиците не са представени никакви придружаващи документи, вкл. договори, приемо-предавателни протоколи, констативни протоколи, стокови разписки и др. Въпреки писмените обяснения на представляващите дружествата, че стоките, предмет на фактурите, са били транспортирани до търговския обект на ревизирания едноличен търговец, за реалното извършване на транспорта не са представени доказателства, включително пътни листа, товарителници, доказателства за транспортна обезпеченост на доставчиците. Следва да се отбележи, че до 1.01.2009 г. подписът на получател в издадена данъчна фактура е съществен реквизит на същата, поради което само на това основание издадените преди тази дата фактури не са годни доказателства за установяването на получени от РЛ стоки. Освен доказателства за реално извършване на доставките, липсват и всякакви доказателства за последваща реализация на стоките, съответно за получаване на приходи от тях. Фактурирането само по себе си не означава, че е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Никоя от фактурите не индивидуализира стоките, липсват данни за експедиция, транспортиране, съхраняване, а фактът, че доставчиците разполагат със собствен транспорт е приет за установен само въз основа на обяснения, без да се извърши реална проверка за това. След като не са констатирани посочените в чл. 122 основания, неправилно е бил приложен и чл. 124а ДОПК по отношение на осигурителните вноски. Освен това разпоредбата на чл. 124а ДОПК е влязла в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. Нормата на чл. 124а ДОПК е материалноправна, поради което тя не може да послужи като основание за определяне задълженията за ЗОВ по особения ред на чл. 122 ДОПК за осигурителни периоди преди нейното влизане в сила. По изложените съображения правилно ревизионният акт е бил отменен. Обжалваното решение не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 1500 лв., съобразно направеното искане и представените доказателства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение