Решение № 574 от 28.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3607/2025 г.

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Е. П., чрез адв. И. срещу решение №406/04.04.2025г. на Апелативен съд – София по в.гр.д.№1972/2024г. Според касатора, решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно е счел, че предявените от него искове са погасени по давност, приемайки, че давността тече от датата на увреждането -09.12.2016г. /чл.114, ал.1 ЗЗД/, вместо да приложи чл.114, ал.3 ЗЗД и да приеме, че давността тече от датата на откриване на дееца. Твърди, че съдът изобщо не се е мотивирал защо приема за начало на погасителната давност датата на увреждането, като не е съобразил конкретиката по делото, което води до неговата необоснованост и неправилност в цялост. Излага, че в конкретния случай, досъдебното производство е било образувано на 09.12.2016г. срещу неизвестен извършител. Счита, че съдът неправилно е приел, че давността тече от датата на увреждането, когато е образувано ДП срещу неизвестен извършител, вместо от датата на обявяването му за ОДИ или датата на привличането му в качеството на обвиняемо лице. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявените от него искове за присъждане на неимуществени и имуществени вреди бъдат уважени. В изложението на касационните основания се твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените въпроси. Според касатора решението е и очевидно неправилно и необосновано както относно началния момент, от които тече давността, така и по отношение на останалите повдигнати по-горе въпроси, което е основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3-то от ГПК. В о.с.з. касационната жалба се поддържа чрез пълномощник. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове, както и за присъждане на разноски за производството пред всички инстанции. Ответникът по жалбата – Н. Щ., чрез депозирания от особения му представител писмен отговор оспорва същата, като твърди, че липсват основания за допускане до касационно обжалване. Излага и становище за неоснователност на касационната жалба, като моли за присъждане на възнаграждение за осъществяваното от нея процесуално представителство в касационното производство. С определение №2582 от 18.05.2026г., постановено по настоящото дело, касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория въпрос с цел извършването на преценка дали разрешението на въззивния съд относно момента, от който тече погасителната давност за вреди от непозволеното увреждане, настъпило в хипотеза като настоящата, не е в противоречие със задължителните указанията в т.2 на Тълкувателно решение №5/2005г. от 05.04.2006г. по т. дело №5/2005г. на ОСГТК на ВКС. С определение №2581/18.05.2026г. за общо разглеждане в настоящото производство е присъединено ч. гр. дело №3606/2025г. по описа на ВКС, образувано по частна жалба на адв. М. – особен представител на Н. Щ., срещу определение №1686/25.06.2025г. по въззивно гр. дело №1972 по описа на Апелативен съд – София за 2024г., с което постановеното по делото решение №406 от 04.04.2025г. е изменено в частта му за разноските Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Е. Е. П. срещу Н. К. Щ. искове с правно основание чл.45 и чл.86 ЗЗД, за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на извършеното на 09.12.2016г. от ответника престъпление, представляващо деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, както следва: сумата от 17 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди за счупване на дясна ябълчна кост, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г.; сумата от 5 809 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 17 000 лева, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г.; сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /силни и нетърпими болки и страдания, неудобства от претърпените медицински манипулации и интервенции, във връзка със счупването на носните кости/, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г.; сумата от 2133.05 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 7 000 лева, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г.; сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за лека телесна повреда, получена на 09.12.2016г., която не е била предмет на разглеждане в производството по н.о.х.д. №2477/2018г. по описа на РС Благоевград, вследствие на разкъсно-контузна рана на дясната вежда, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г.; акцесорен иск за сумата от 457.09 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г.; сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение на неимуществени вреди за лека телесна повреда, получена на 09.12.2016г., която не е била предмет на разглеждане в производството по н.о.х.д. №2477/2018г. по описа на РС Благоевград, вследствие на разкъсно- контузна рана на гърба на носа, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г.; сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за лека телесна повреда, получена на 09.12.2016г., която не е била предмет на разглеждане в производството по н.о.х.д. №2477/2018г. по описа на РС Благоевград, вследствие на разкъсно контузна рана на тила, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г.; иск за сумата от 457.09 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г.; сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за лека телесна повреда, получена на 09.12.2016г., която не е била предмет на разглеждане в производството по н.о.х.д. №2477/2018г. по описа на РС Благоевград, вследствие на остра стресова реакция, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2021г. и сумата от 457.09 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница, за периода от 14.12.2018г. до 14.12.2021г. Ответникът Н. Щ., чрез депозирания от назначения му особен представител адв. М. отговор на исковата молба, оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Излага, че той е бил признат за виновен от наказателния съд за причинени на ищеца само три средни телесни повреди, а с исковата молба се иска обезщетяване по 11 пункта с твърдение за леки телесни повреда. Счита, че исковете следва да се отхвърлят поради изтекла 5 годишна погасителна давност от извършване на деликта. В условията на евентуалност моли обезщетенията за неимуществени вреди да бъдат определени в размери, съобразени с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото. От събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено, че на 09.12.2016г., около 03:00 часа ответникът е нападнал ищеца, нанасяйки му удари с юмрук в дясната част на лицето. Ищецът е бил транспортиран и в 06:30 часа на 09.12.2016г. е бил приет в УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ – ЕАД – отделение по лицево челюстна хирургия, при което са били констатирани следните увреждания- фрактура осис зигоматици декс. Фрактура осиум нази. ВЛЦ суперцили дек сет дорзи наси. Хемусинис максиларис декс. На 12.12.2016г. на ищеца е извършена операция с поставяне на плака и самонарязващ винт, проведено е медикаментозно лечение, и на 14.12.2016г. е бил изписан. За поставяне на плаката, стерилен резектор и саморязващия винт на 12.12.2016г. по сметка на УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ – ЕАД е заплатил сумата от 2 202 лева., а на 14.12.2016г.- потребителска такса в размер 29 лева. Ищецът твърди също, че на УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ – ЕАД е заплатил още и сумата от 89 лева, а на 16.12.2016г. в полза на „Лозенец“-и сумата от 30 лева за извършване на частна съдебномедицинска експертиза и допълнителна такса от 20 лева. С протоколно определение от 30.11.2018г., постановено по н.о.х.д. №2477/2018г. от РС-Благоевград е одобрено споразумение по чл.383 НПК, с което подсъдимият Н. К. Щ. е признат за виновен в това, че на 09.12.2016г., около 03:00 часа в [населено място], в дискотека „The face“ е нанесъл удари с юмрук в дясната част на лицето на Е. Е. П. и умишлено му причинил средна телесна повреда на последния, изразяваща се в счупване на дясна ябълчна кост и счупване на дясна челюст, както и счупване на носни кости, наложило оперативно лечение– престъпление по чл.129, ал.2, пр.3 и пр. 5 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години. Въззивният съд е посочил, че одобреното от наказателния съд споразумение за прекратяване на делото има последиците на влязла в сила осъдителна присъда, която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда граждански последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Изложил е, че според изслушаното в хода на наказателното производство експертно заключение, ищецът е получил три средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 от НК, а именно: счупване на дясна ябълчна кост; счупване на дясна челюст; счупване на носни кости, които три средни телесни повреди са погълнали останалите леки телесни повреди, заявени от ищеца за обезщетяване в настоящото производство. Въззивният съд е счел, че искът по чл.45 ЗЗД би бил основателен за сумата от 24 000 лева, претендирани като неимуществени вреди, както и за разликата над 79 лв. до претендираните 2281 лева имуществени вреди, но е предявен след изтичането на 5-годишния давностен срок, считано от датата на увреждането, за което изрично е направено възражение за давност с отговора на исковата молба, поради което същият следва да се отхвърли. По допуснатия до касационно обжалване въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното: Отговорът на допуснатия до касационно обжалване въпрос относно конкретният момент, от който тече погасителната давност при непозволено увреждане се съдържа в Тълкувателно решение №5 от 5.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. №5/2005г., в което се посочва, че ако извършването на деянието и откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент. Въпросът е фактически и се решава според всеки конкретен случай, като тежестта за доказване е на пострадалия. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК. В решение №50034/13.03.2023г. по гр. дело №1169/2022г. на ВКС, се посочва, че само когато деецът е неизвестен, според разпоредбата на чл.114, ал.3 ЗЗД, погасителната давност започва да тече от откриването му, без да е определен специален ред за установяване на авторството на деянието. Въпросът кога е станало откриването на дееца, респ. кога е започнала да тече давността за вземането е фактически и се решава според всеки конкретен случай. Според практиката на наказателните състави на ВКС /решение №142/2.02.2021г. по нак. Дело №491/2020г., Решение №26 от 11.05.2020г. на ВКС по н. д. №38/2020г., II н. о; Решение №42 от 8.04.2020г. на ВКС по н. д. №47/2020г., I н. о; Решение № 44 от 17.06.2019г. на ВКС по н. д. №1133/2018г., Решение №1 от 15.04.2019г. на ВКС по н. д. №1216/2018г., I н. о., НК, III н. о; Решение №21 от 25.02.2019г. на ВКС по н. д. №1111/2018г., II н. о; Решение №135 от 21.07.2016г. на ВКС по н. д. № 365/2016 г., III н. о/, постановена във връзка с предявени в наказателното производство граждански искове, давностният срок за вземането от причинените от деянието вреди започва да тече от привличането на лицето в качеството на обвиняем. Посочва се, че не може да се приеме, че датата на откриване на дееца съвпада с датата на образуването на досъдебното производство доколкото в принципен план досъдебното производство се образува при наличието на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.211, ал.2 от НПК за образуване на досъдебното производство не са необходими данни, на базата на които могат да се правят изводи относно самоличността на извършителите на престъплението или за неговата правна квалификация. Съпричастността на дееца към извършването на престъплението, за което е образувано досъдебното производство се осъществява с привличането му в качеството на обвиняем, поради което и това е най-ранният момент, от който деецът следва да се счита за открит. В решение №173/06.03.2019г. по гр. дело № 22/2018г. на ВКС, се приема, че най-късно началният момент, от който тече погасителната давност е този на предявяване на разследването на пострадалите, когато всеки от ищците лично е узнал имената на обвинените за извършеното престъпление, т.е. към този момент на ищците са станали известни делинквентите – ответниците по делото. Посочено е, че доколкото вредите са от престъпление, в тази насока значение са имали процесуалните действия на органите, компетентни да преценят налице ли са достатъчно данни за образуване на досъдебно производство и привличане на обвиняем. С оглед спецификата на конкретния казус, при който ищецът е пострадал при удари, нанесени му от лице, което той не е познавал, извод, че още при извършването на деянието, деецът е бил известен не може да бъде направен. Вероятно ищецът е видял кой го ударил в лицето, но само това не е достатъчно. В случай като настоящия, при който увреждането е причинено от лице, лично непознато на ищеца, е необходимо да се установи кога и как е станала известна на пострадалия идентичността на дееца, т.е. трябва да се установи кога ищецът се е снабдил с достатъчно информация, за да направи обосновано предположение за отговорността на конкретното лице. За „откриване на дееца“ по смисъла на чл.114, ал.3 ЗЗД в настоящата хипотеза следва да се възприеме момента, в който пострадалият е получил информация, която му позволява в достатъчна степен да идентифицира лицето, посредством три имена, ЕГН, адрес и да свърже действията му с конкретно претъпените от него вреди. Следва да се има предвид, че давностните срокове пораждат правопогасяващо действие, ако през време на тяхното протичане носителят на защитеното право може да упражни правото си на иск / решение №235/21.09.2012г. по гр. д. № 1762/2011г. на ВКС, III ГО; ППВС/1981г. и ТР №5/2005г. на ОСГТК на ВКС; решение №737/30.04.2010г. по гр. д. №865/2009г. на ВКС, III ГО/. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно предвид постановяването му в отклонение от цитираната практика на ВКС и дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, в който смисъл са и поддържаните с касационната жалба доводи. Безспорно е установено, че на 09.12.2016г., около 03:00 часа на ищеца са били нанесени удари с юмрук в дясната част на лицето при сбиване в дискотека в Благоевград от непознато за ищеца лице. По настоящото дело първоначално досъдебно производство №1899зм-ДП613/09.12.2016г. е образувано на 09.12.2016г. по получено съобщение за престъпление от общ характер срещу неизвестен извършител, като същото е започнало с протокол за разпит на свидетел, а именно присъствалите на инцидента лица. В преписката се намира протокол за разпит, от който се установява, че ищецът Е. П. е разпитан като свидетел и пострадал едва да 24.01.2017г. С постановление от 16.07.2018г. ответникът Н. Щ. е привлечен като обвиняем, след което са предприети последващи процесуални действия- разпит на обвиняемия, назначаване на СМЕ и т.н. Със споразумението по чл. 383 от НПК, одобрено от наказателния съд и имащо последиците на влязла в сила присъда ответникът, в качеството му на обвиняем, е бил признат за виновен в това, че на 09.12.2016г. е причинил на ищеца три средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 от НК, а именно: счупване на дясна ябълчна кост; счупване на дясна челюст; счупване на носни кости. С дадения отговор на допуснатия до обжалване въпрос, и предвид конкретните обстоятелства, установени по делото, за дата на откриването на дееца по смисъла на разясненията, съдържащи се в ТР следва да се счете датата на привличането на Н. Щ. като обвиняем- 16.07.2018г., от която започва да тече давността по чл.114, ал.3 от ЗЗД Следователно, от тази дата -16.07.2018г. до датата на предявяване на иска -14.12.2021г. давностният срок не е изтекъл, поради което претенцията за обезщетение на вреди, претърпени от извършения на 09.12.2016г. деликт не е погасена по давност. Доколкото претендираните травматични увреждания са получени при нанасянето на удари в лицето от ответника, съставляващи едно деяние, то следва да се определи едно общо обезщетение за всички болки, страдания и неудобства, като се съобразят и анализират всички конкретни телесни увреждания, претърпени от ищеца. Според ППВС №4 от 23.12.1968г. и многобройната и последователна съдебна практика, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съда следва да има предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: броят и видът на увредите, начин на извършването им и обстоятелствата, при които са настъпили, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. При определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид посочените обстоятелства, включително дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени операции и проведено лечение, като по този начин съчетано приложи и критериите продължителност на болките и страданията и последици от уврежданията. При определяне размера на обезщетението се вземат предвид и всички други страдания и неудобства; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, негативното отражение на увреждането върху психичното здраве на пострадалия, както и възрастта на увредения, отражението на травмата върху контактите и социалния му живот, икономическото положение в страната, съдебната практика в подобни случаи и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на пострадалото лице от вредоносното действие, съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания. От събраните в хода на делото доказателства, се установява, че при инцидента ищецът е получил счупване на дясна ябълчна кост; счупване на дясна челюст, счупване на носни кости и други наранявания в областта на лицето и главата. Нараняванията според СМЕ са наложили оперативна интервенция –репозиция и метална фиксация, репозиция на носните кости и поставена тампонада, и са причинили трайно затруднение на дъвчене и говорене за срок по- дълъг от 30 дни. Експертът пояснява, че дадените 21 дни болничен не са били достатъчни за да се възстанови ищеца, като за такъв вид счупване възстановителният период е за около 3 месеца. От свидетелските показания /св. З. и св.Д./ се установява, че в периода непосредствено след инцидента и последващите дни, ищецът е изпитвал интензивни и силни болки и страдания, както в резултат на травматичните увреждания, така и от претърпените оперативни интервенции за поставяне на металната плака и винт, които да възстановят лицевите кости, функциите на счупената челюст и носните кости. Силните болки, от които ищецът постоянно се оплаквал продължили около 1 месец, след което започнали бавно да отшумяват и навлезли в по- търпима фаза. Свидетелката сочи, че ищецът не можел да се храни и да дъвче, бил неадекватен, заеквал и не можел добре да говори. Тъй като бил опериран и шит и край окото и на врата, раните зараствали болезнено, трудно и продължително, като през това време ищецът бил загрозен от белезите и напълно преустановил общуването си с хора. Около 6 месеца след побоя, той изобщо не ходел в магазина си на работа, освен за проверка на работата на персонала. Не можел да се концентрира, загубил желание за работа и социален живот. От заключението на СПЕ по време на нанесения побой Е. Е. П. е преживял остра стресова реакция, с интензивни негативни емоционални преживявания от страхово-тревожния регистър, свързани с психотравмата, телесните увреждания и предизвиканите от тях болки. В последвалия 5-6 м. период, тревожно-депресивните преживявания персистират, появяват се чувства за безполезност и срам, нежелание за социално общуване. Налице са нарушения на съня, натрапливи спомени, трудно съсредоточаване. Страхово-тревожните изживявания, свързани с травмата се генерализират и върху други житейски активности- Е. Е. П. започва да изпитва страх от конфликти в различни социални ситуации. Макар специализираното изследване да индикира задоволително справяне с психотравмата и изискванията на средата, към настоящия момент при Е. Е. П. все още са налични прояви на повишена тревожност, лека депресивност и социална отдръпнатост, което предполага, че без да обуславят личностно и социално дисфункциониране, травматичните увреждания и преживяната травма от нанесения побой са дали трайно отражение върху комфорта и начина му на живот. Настоящият състав като съобрази релевантни обстоятелства – три средни телесни повреди в областта на лицето, които се отразява в по-голяма степен на самочувствието на пострадалия; интензитета на физическите и психически страдания /непосредствено след инцидента и последващия болничен престой/; начина по който са получени /липсват данни ищецът да е предизвикал ответника/, възрастта на ищеца /на 28г. към момента на инцидента/, необходимостта от оперативно лечение и поставяне плака и самонарязващ винт, продължителността на възстановителния период, трайният характер на поставената метална фиксация на лицето, продължаваща повишена тревожност и лека депресивност, неотшумели напълно и към настоящия момент, намира за справедлив размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди сумата 23 800 лв. с еврова равностойност 12 168.75 евро. Доколкото за всички вреди, получени от нанесените удари в лицето се присъжда общо обезщетение при отчитане на всички конкретно настъпили вреди, то предявеният иск за неимуществени вреди за горницата над тази сума, включително за сумата от 6000 лева, предявена чрез 4 отделни иска за суми от по 1500лв., претендирани във връзка с претърпените леки телесни повреди следва да се отхвърли. Имуществените вреди се свеждат до имуществена загуба или пропусната полза. Касае се до засягане на имуществената сфера на увредения, на признати от закона правни блага и материални интереси, които съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД следва да се възстановят. Разходите, направени във връзка с лечението на травмите, получени при инцидента следва да бъдат обезщетени при наличието на доказателства за тяхното заплащане и размер. Искът за имуществени вреди следва да се уважи за сумите, за заплащането на които по делото са представени доказателства, а именно: 2 202 лева за оперативно поставяне на плака, стерилен резектор и саморязващия винт, 29 лв. - потребителска такса по сметка на УМБАЛСМ „Н. Пирогов“ – ЕАД; 50 лв., внесени по сметка на болница „Лозенец“-за преглед и изготвяне на експертно становище. Искът за имуществени вреди е предявен за сума с общ размер на 2281 лева, поради което следва да бъде уважен изцяло, като на ищеца се присъдят 1166.26 евро. Във връзка с дължимата лихва, върху така определените суми, настоящият състав съобрази следното: За вземанията, произтичащи от непозволено увреждане с разпоредбата на чл.114, ал. 3 от ЗЗД началният момент на давностния срок е определен от откриването на дееца, като длъжникът се смята в забава от увреждането и без покана. По въпроса за приложимостта на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД за вземането за лихва върху обезщетението за вреди от непозволено увреждане е установена практика на ВКС / решение № 737/30.04.2010 г. по гр. д. № 865/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 67/24.06.2011 г. по т. д. № 323/2010 г. на ВКС, I ГО/, която се споделя напълно от настоящия състав. Съгласно даденото в нея разрешение, вземането за лихва има не само акцесорен, но и самостоятелен характер. То е периодично и при направено възражение за давност погасени са онези падежи, които са извън тригодишния период преди завеждане на исковата молба. Фактът, че и двете вземания – за обезщетение на вреди и за обезщетение за забава в размер на законната лихва – имат обезщетителен характер, не е аргумент за прилагане по отношение на вземането за лихви на давностен срок, различен от законоустановения в чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Следователно, върху размера на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди се дължи и законна лихва, считано от 14.12.2018 г., Претенцията за заплащане на законна лихва преди тази дата, а именно от датата на увреждането – 09.12.2016 до 14.12.2018г. следва да бъде отхвърлена, тъй като вземането е погасено по давност на основание чл.111, б. "в" ЗЗД. По частната жалба, съдът съобрази следното: Постъпила е частна жалба на адв. М. – особен представител на Н. Щ., срещу определение №1686/25.06.2025г. по въззивно гр. дело №1972 по описа на Апелативен съд – София за 2024г., с което постановеното по делото решение №406 от 04.04.2025г. е изменено в частта му за разноските. С въззивното решение САС е осъдил ищеца Е. на основание чл.47 от ГПК да заплати на адв. А. М. от АК Благоевград, в качеството ѝ на особен представител на ответника Щ., адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 2920.50 лева. С обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, въззивният съд е изменил въззивното решение в последния абзац от диспозитива, като е осъдил ищеца Е. Е., ЕГН [ЕГН] да заплати по сметка на Апелативен съд София сумата от 455 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство на адв. А. М. от АК Благоевград, в качеството на особен представител на ответника Н. К. Щ., ЕГН [ЕГН], а от бюджета на Апелативен съд София възнаграждение за въззивното производство на адв. А. М. от АК Благоевград, в качеството на особен представител на ответника Н. К. Щ., ЕГН [ЕГН], в размер на сумата от 455 лева. Доколкото с настоящото решение въззивното решение се отменя и в частта за разноските-като резултата от осъществения касационен контрол, то и обжалваното определение №1686/25.06.2025г. следва да се отмени. Според константната съдебна практика / определение №356 от 13.05.2014г. на ВКС по ч. гр. д. №1843/2014 г., IV г. о., определение № 456 от 4.10.2018г. на ВКС по ч. гр. д. №3420/2018г., IV г. о., определение №143 от 19.04.2022г. на ВКС по ч. гр. д. №1171/2022г., IV г. о., определение №197 от 9.06.2022г. на ВКС по ч. гр. д. № 366/2022г., IV г. о. и др./ на назначения за особен представител на ответника адвокат следва да се определи възнаграждение по съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т.6 от ТР №6/6.11.2013г. по т. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС възнаграждението за особения представител винаги е дължимо, а размерът му се определя от съда и се съобразява с разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗА, препращаща към Наредба №1/2004 г. Постановките на т.6 от посоченото тълкувателно решение са приложими и в хипотезата на чл.83 ГПК, когато ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски по делото. В този случай възнаграждението за назначения особен представител се изплаща от сумите, предвидени от бюджета на съда. Предвид което в настоящия случай на особения представител- адв. М. следва да се определи адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на ответника в производството пред трите инстанции, изразяващо се в изготвянето на писмени отговори и участие в съдебни заседание в размер на по 1500 лв. за всяка инстанция, съгласно разпоредбите на чл.47, ал.6 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г., т.е. общо 4500лв. с еврова равностойност 2 300.81 евро, която сума следва да се изплати от бюджета на съда. С оглед изхода на спора в касационната инстанция и на осн. чл.78, ал.6 ГПК, тази сума в общ размер на 2 300.81 евро следва да бъде възложена в тежест на ответника по касационната жалба. При този изход на спора, и съответно на уважената част от исковете, ответникът дължи на касатора разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред всички инстанции. Доколкото адвокатът е осъществявал безплатна правна защита и съдействие на осн. чл.38, ал.2, т.3 ЗАдв., съдът определя адв. възнаграждение в размер на по 1500 лв. за всяка инстанция, т.е. общо 4500лв. с еврова равностойност 2 300.81 евро, за трите инстанции, която на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде заплатена от ответника по касация на адв. Е. И.. На осн. чл.78, ал.6 ГПК, ответникът Щ. съобразно уважената част от исковете в общ размер на 26 081 лева/13 335 евро дължи държавна такса по сметка на Окръжен съд Благоевград в размер на 533.40 евро, а по сметката на Апелативен съд – София и ВКС – такси в размер на по 266.70 евро. Водим от горното, Върховният касационен съд, І г.о.