Определение № 3359 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2409/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.2 от АПК. Образувано е по частна жалба на и.д. Началник отдел "Митническо разузнаване и разследване" към ТД Митница Бургас, срещу протоколно определение от 16.01.2025 г. постановено по к.н.а.д № 425 по описа на Административен съд гр.Ямбол за 2024 г., с което по искане на процесуалния представител на „Милат Карпет България“ ЕООД е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с окончателен акт на производството по гр. дело № 7814/2024 г. по описа на Районен съд гр.Бургас. Частният жалбоподател поддържа, че решението по делото на Районен съд гр. Бургас няма значение за правилното разрешаване на спора пред Административен съд гр. Ямбол, поради което не са налице предпоставките за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. По същество претендира отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - "Милат Карпет България" ЕООД, в приложен писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. Излага становище, че правилно е било спряно производството по делото, тъй като е налице преюдициалност на исковото производство пред Районен съд гр. Бургас. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е депозирана в срок и от лице, за което е налице правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. С обжалваното определение АС гр. Ямбол е спрял производството по к.а.н.д № 425/2024 г. по описа на съда до приключване на гр.д. № 7814/2024г. по описа на Районен съд - Бургас. Образуваното касационно производство е във връзка с обжалване на постановено решение №241/15.07.2024 г. по а.н.д.№1377 по описа на Районен съд гр. Сливен за 2023 г., във връзка с обжалване на наказателно постановление № BG2023/1000-1139/НП от 05.09.2023 г. издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследва“/МРР/ при ТД Митница Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, в тези производства решението на районния съд може да се обжалва пред съответния административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ и по реда на глава Дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. В чл.228 АПК е предвидено, че за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно правилата за първоинстанционното производство. В АПК дори в правилата по които се развива първоинстанционното произвоство не е уреден въпроса за спиране на висящо производство. Ето защо по общото препращане на чл.144 АПК за неуредените въпроси в дял трети „Производства пред съд“ следва да се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. В този смисъл наличието на основанията за спиране в производството пред АС гр. Ямбол следва да бъде преценено при условията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. От протоколното определение, с което производството пред АС гр.Ямбол е спярно, е видно, че касационният състав се е позовал на обстоятелството, че пред РС гр. Бургас е предявения иск по чл.124, ал.4 ГПК образувано е гр.дело № 7814/2024 г. Това дело е преценено като такова от съществено и преюдициално значение за правилното решаване на повдигнатия пред него спор. Предявеният иск е, за да се признае за установено, че документ - "справка за закупените готови и полуготови килими и тяхната продажба на клиенти на дружеството", приобщен като доказателство по митническото разследване, е неистински. За да извърши преценка, съдът се е позовал на приложено копие от искова молба по чл.124, ал.4 ГПК до РС гр.Бургас, депозирана на 15.11.2024 г. и справка от интернет страницата на районния съд, от която е видно, че във връзка с тази искова молба е образувано гр. дело №7814/2024 г. Настоящият състав намира, че не може да бъде споделено разбирането на процесуалния представител на "Милат Карпет България" ЕООД относно значението на справката за налагането на санкцията по ЗАНН. Този документ не е използван като основно доказателство в рамките на проведеното митническо разследване, нито е в основата на заключенията, направени от разследващите митнически служители. Не е налице изискуемата обусловеност между спряното дело и висящия граждански спор пред РС гр. Бургас и не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, обуславяща спиране на производството пред АС гр. Ямбол. Висящият спор пред РС-Бургас, станал служебно известен на съда, не се явява преюдициален спрямо предмета касационно производство, нито е налице връзка между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Налага се извод, че тричленният касационен състав на административният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение