Определение № 12104 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10360/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Н. С. С., подадена чрез адвокат В. Савов против Определение № 8596/29.08.2024 г., постановено по административно дело № 1481/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разрешение за ползване № ДК-07-ВН-342/23.12.2022 г. на Началника на РДНСК – Варна и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното определение, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна, Началник на РДНСК – Варна оспорва частната жалба, с молба да бъде оставена без уважение. Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Съдебният състав е приел, че сезиралата го жалба е страдала от нередовности, поради което с нарочно определение я е оставил без движение, за което оспорващият е бил уведомен на 16.08.2024 г. Тъй като констатираните нередовности не са били отстранени в срок, съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Изрично в подадената до съда жалба е посочен пълномощник с телефон и електронен адрес, както и съдебен адрес, различаващ се от адреса на оспорващия. Съобщение за определението, с което жалбата е оставена без движение е било изпратено до пълномощника адвокат Савов на посочения съдебен адрес, но се е върнало неполучено с отбелязване, че адвокатът е в болнични до 23.08.2024 г. Последвало е връчване лично на лицето Н. С. на адреса му на 16.08.2024 г., което съдът е приел за редовно. Настоящият съдебен състав не споделя възприетия от първостепенния съд извод за редовност на съобщаването на определението, с което жалбата е била оставена без движение. Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Приема се, че разпоредбата на чл. 39 ГПК има предимство пред разпоредбите на чл. 38 и чл. 50 ГПК, тъй като посочената правна норма охранява процесуалните права на страната, която разполага с възможността да избере начина, по който да й се връчват съдебните книжа. Пристъпва се към връчване на настоящия адрес на страната, само когато съобщаването не може да се извърши по реда и на лицето, приоритетно посочени в жалбата – чл. 38, ал. 5 ГПК. Такава невъзможност обаче в случая не е налице, доколкото упълномощеният адвокат е бил търсен само еднократно и то в период, в който е бил възпрепятстван да упражнява правомощията си поради болест. Предвид изложеното, следва да се приеме, че съдебното определение, с което жалбата е оставена без движение не е било редовно съобщено на оспорващия, поради което за него не е започнал да тече законоустановения срок за отстраняване на нередовностите й. Съответно, определението, с което жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото прекратено на това основание, се явява неправилно, поради което следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение