Определение № 7277 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4753/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на ВПД директор на Областна дирекция на МВР – Кюстендил ( ОД на МВР – Кюстендил), чрез юрисконсулт Стоянова, срещу Определение № 777/07.04.2026 г. по адм. д. № 245/2026 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е спряно предварителното изпълнение на заповед № 277з-565/ 23.03.2026 г. на ВПД директора на ОД на МВР – Кюстендил. В частната жалба са развити доводи за недопустимост на определението, като се поддържа, че заповед № 277з-565/ 23.03.2026 г. на ВПД директора на ОД на МВР – Кюстендил е вътрешен служебен акт с организационен характер и не подлежи на обжалване. Изложени са съображения и за неправилност на определението на първоинстанционният съд, изводите на който са определени като бланкетни и необосновани. Иска се отмяна на определението. Ответната страна В. К. П., в писмено отговор, оспорва частната жалба като неоснователна. По подробни съображения, изложени в отговора, моли за оставяне в сила на определението на Административен съд Кюстендил. Върховният административен съд, в настоящия състав, приема, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Със Заповед № 277з-565/ 23.03.2026 г. на ВПД директора на ОДМВР – Кюстендил, В. К. П., началник на отдел „Охранителна полиция“ в ОД на МВР Кюстендил, е командирован за срок от 30 дни, за периода от 24.03.2026г. до 22.04.2026г. вкл., в Гранично полицейско управление – Свиленград, като му е разпоредено да се яви на 24.03.2026г. в Гранично полицейско управление – Свиленград към РД „Гранична полиция“ Елхово при ГДГП-МВР. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел в обжалваното определение, че посочената заповед е връчена на командирования на 23.03.2026г., а жалба срещу заповедта е подадена на 06.04.2026г. В жалбата е направено особено искане за спиране предварителното изпълнение на заповедта с твърдения, че незабавното й изпълнение ще причини значителни и трудно поправими вреди. Посочено, че извеждането на жалбоподателя от заеманата ръководна длъжност ще доведе до нарушаване на управлението и функционирането на структурата, както и че са му възложени несвойствени функции по линия на охрана на държавната граница. Обоснован е риск от обезсмисляне на съдебната защита, поради изтичане на срока за командироване преди приключване на делото, а извеждането му от заеманата длъжност в ОД на МВР Кюстендил в период на предстояща изборна организация, ще създаде риск за обществения интерес. От правна страна съдът е приел искането за допустимо и след извършена проверка по реда на чл. 166 АПК – и за основателно. Съдът е развил мотиви относно обжалваемостта на заповедта, независимо от характера й, тъй като с нея се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя. Според решаващият съд, при разпоредено явяване на служителя на 24.03.2026 г. в мястото на командироване, която дата е преди изтичане на срока за съдебно обжалване на акта, респ. преди изтичане на срока за влизането му в сила, действието на заповедта, с оглед определения в нея начален срок на изпълнение, е идентично с действието на акт, съдържащ допуснато от органа предварително изпълнение. АС Кюстендил приел, че това по същество допуснато предварително изпълнение на акта не е надлежно мотивирано от органа във връзка с предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК. Мотивите определил като общи, свързани със защита на особено важни държавни и обществени интереси по отношение охраната на държавната граница и противодействието на престъпността в граничната зона, несъдържащи обосновка, касаеща конкретната дейност на жалбоподателя като ръководен служител на звено в ОД на МВР – Кюстендил и защо именно този служител следва да бъде командирован в друга структура на МВР. Решаващият съд обосновал и липсата на разграничение между предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК. Постановеното определение на Административен съд – Кюстендил е валидно, допустимо и правилно. При правилно установени факти, относими за конкретния спор, съдът е извел обосновани правни изводи. Действително, в заповедта не се съдържа изрично разпореждане за предварително изпълнение, но при безспорната констатация за определена конкретна начална дата – 24.03.2026 г. на командироване на служителя, правилно това разпореждане на органа е определено от първоинстанционният съд като равнозначно на акт за допускане на предварително изпълнение.. Доводите в частната жалба относно недопустимост на определението са неоснователни. Липсата на конкретни съображения относно необходимостта от предварително изпълнение на заповедта и на разграничение между предпоставките на чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварително изпълнение, обосновават отхвърляне на частната жалба на ВПД директор на ОД на МВР-Кюстендил. Неоснователни са доводите в частната жалба за спецификата на служебното правоотношение на служителите в МВР и свързаните с него „компенсаторни механизми“, обосноваващи според частния жалбоподател възможността тези служители да търпят ограничения, лишения и вреди при изпълнение на служебната им дейност. Служебното правоотношение по ЗМВР и изискванията за изпълнение на службата, не игнорират спазването на нормите за формата на акта по чл. 181а, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР във вр. с чл. 60, ал. 1 и ал. 2 АПК, вкл. и не обосновават нарушаването им по съображения, произтичащи от оперативната самостоятелност на органа. Неспазването на всяко от тях води до незаконосъобразност на допуснатото предварително изпълнение, както правилно е прието в обжалваното определение. Поради изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, което като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,