Определение № 1075 от 07.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2733/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника ДЗИ - Общо застраховане“ АД срещу решение № 203 от 06.06.2024г. по в.гр.д.№ 840/2023г. на Окръжен съд София. С последното след отмяна на решението по гр.д.№ 154/2020г. на РС-Костинброд, с което предявеният иск е отхвърлен, застрахователното дружество е осъдено да заплати на М. А. И. сумата 12 338.95 лв. - застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „каско +“ - полица № 44011921700568 за настъпило застрахователно събитие „кражба“ на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел С 220 СDI, рег. [рег.номер на МПС], рама WDD2040081A157868, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска. В касационната жалба са въведени доводи за частична недопустимост, неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК и за очевидна неправилност. Недопустимостта е обоснована с довода, че с въззивното решение искът е уважен за сумата 12 338.95лв., а с въззивната жалба е обжалван първоинстанционния акт за отхвърляне на иска за сумата от 11 315лв. Според касатора, недопустимо е решението и в частта, с която е присъдено застрахователно обезщетение за разликата над 10 653.95лв. до 12 338.95лв., тъй като ищецът е приспаднал от претендираната с исковата молба сума неплатените вноски от застрахователната премия в общ размер на 661.05лв. и не търси частта от обезщетението, равняващо се на неплатените вноски от премията. Искането за отмяна на обжалваното решение е основано на доводи за неправилна преценка на възражението на застрахователното дружество, че с процесния договор не е застраховано истинско МПС с номер на рама WDD2040081A157868 и това изключва качеството му на годен обект на застраховане и води до нищожност на застрахователния договор. Поддържа се, че от анализа на събраните доказателства, се установява отсъствие на идентичност между автомобила, който е представен за оглед на застрахователя при сключване на застрахователния договор и автомобил „Мерцедес Бенц“, модел С 220 СDI, с рама WDD2040081A157868, за който се претендира заплащане на застрахователно обезщетение. Съображенията са, че в хода на процеса е установено, че заявеният за откраднат лек автомобил Мерцедес с номер на рама WDD2040081A157868 е бил тежко увреден преди сключване на процесния застрахователен договор до степен на тотална щета, възстановяването му до състояние на годност за движение по пътищата е невъзможно; че предаденият след кражбата от ищеца електронен ключ не е програмиран за автомобил с рама WDD2040081A157868, а за автомобил с друг идентификационен номер WDD2040071А355695; че представеният ключ може да бъде използван единствено за автомобила, за който е произведен (т.е. за този с рама WDD2040071А355695), но не и за процесния. Според касатора, от тези безспорни по делото факти е очевидно, че за извършването на изискващия се от застрахователя оглед е бил представен друг автомобил, каквито са били твърденията и в отговора на исковата молба. Изложени са и аргументи, черпени от останалите доказателства (заключението на автотехническата експертиза - основно и допълнително, Регистъра на превозните средства в Германия). Изразява се несъгласие с изводите на въззивната инстанция, че е налице годен предмет на застраховане само защото вещта била „юридически и фактически обособена“. Акцентира се на обстоятелството, че за действителността на договора за застраховка е от значение наличието на годен предмет за застраховане, а при отсъствие на такъв, договорът е нищожен и не поражда задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. Посочва се, че в случая е застрахован автомобил, чиято рама е на друг тотално увреден автомобил; формално при регистрацията той е индивидуализиран с тази рама, но в рамките на настоящото производство се установява, че не е възможно автомобил с тази рама да съществува, съответно да е обект на застраховка. Поддържа се, че чрез събраните по делото доказателства в процеса, е оборена материалната доказателствена сила на регистрационния талон. За неправилен и очевидно неправилен касаторът счита мотива, че „вероятността номерът на рамата на автомобила да е бил подменен и да не съответства на автентичния такъв, поставен от производителя, няма правно значение за конкретния правен спор“. Подъдржа се, че с този си извод въззивният съд пренебрегва напълно основните начала на гражданския процес за законност и установяване на истината. Искането е за частично обезсилване на въззивното решение и отмяната му в останалата част с отхвърляне на иска. В изложението са поставени въпросите относно задължението на съда да обсъди всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, както и всички доводи и възражения на страните, допустими и относими към предмета на спора, както и фактите, на които се основават и доказателствата за тях, при предпоставката на чл.280,ал.1,т.1, предл. първо ГПК, обоснована с цитирани актове по чл.290 ГПК. Касаторът се позовава на очевидна неправилност и явна необоснованост по съображения, че въззивният съд е приложил закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Сочи мотивите към въззивното решение, в които счита, че този порок е намерил своето проявление. В писмен отговор ищецът М. И. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Претенцията на ищеца е за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „каско +“ - полица № 44011921700568 за настъпило на 06.11.2019г. застрахователно събитие „кражба“ на лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел С 220 СDI, рег. [рег.номер на МПС], рама WDD2040081A157868, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска. Срокът на застрахователното покритие е 16.09.2019г.- 15.09.2020г., застрахователна сума е 13 000лв., от която е претендирано обезщетение до размер на 12 338.95лв. при приспадане на неплатените три вноски от застрахователните премии. В хода на производството по делото е установено, че лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“, модел С 220 СDI, рама WDD2040081A157868 е бил притежание на трети собственик - Норбет Рецлер от [населено място], Германия. Разпитан като свидетел по реда на чл.4,т.1,б. „д“ от Регламент /ЕО/ 1206/2021, той е посочил, че докато е бил негова собственост, автомобилът е претърпял щета от възникнал пожар. Безспорно е установено, че щетата е обявена за тотална, собственикът не е ремонтирал автомобила, немското застрахователно дружество му е изплатило обезщетение, превозното средство е предадено на посочено от застрахователя лице/лица, заедно с документите и ключовете. Безспорно е, че и немският застраховател не е извършвал ремонт. Няма спор и относно това, че при регистрирането на автомобила в България (датата на регистрацията е 09.07.2019г.), ищецът е представил договор, видно от който, на 04.07.2019г. лично е закупил автомобил Мерцедес Бенц, модел С 220 СDI, рама WDD2040081A157868 от Н. Рецлер за сумата 1 500 евро, като в поясненията до застрахователя по повод на заявената кражба като покупна цена е посочена 4 500 евро. Ответникът е поддържал, че с оглед на събраните по делото доказателства, с автентичен VIN WDD2040081A157868 е опожареният в Германия автомобил, когато негов собственик е бил немският гражданин Рецлер, но не той е предмет на застраховката; че е застрахован автомобил, чиято рама е на друг тотално увреден. Ищецът е твърдял, че предмет на застраховката е закупеният от немския гражданин Рецлер автомобил, който обаче е бил възстановен в Германия. Във въззивната жалба ищецът е възпроизвел установените по време на разглеждане на делото факти относно опожаряването на автомобила. Поради това неверни са констатациите в обжалваното решение, че въззивникът е оспорил изводите на районния съд, „свързани с първоначалната регистрация на автомобила във Федерална Република Германия, претърпяването на щета, и продажбата му от тогавашния собственик“, още повече като се има предвид, че ищецът е представил при регистрацията на автомобила в България договора за закупуването му от немския гражданин. Жалбоподателят е подържал, че няма данни автомобилът да е бракуван в Германия, че му е продаден с договор, в движение, и всякаква намеса по автомобила, неговото възстановяване до степен на продажба, е извършено в Германия, а впоследствие с тази идентификация е извършен задължителен преглед преди получаване на транзитните номера и заплащане на съответните такси и застраховка, преминал е митнически и граничен контрол и е регистриран в Република България след проверка за идентификация и техническо състояние. Според въззивника регистрацията на автомобила от оторизиран държавен орган в България сочи, че същият е бил наличен, в движение и в изправност, а при сключване на застрахователния договор, ответникът е извършил непосредствен оглед и се е уверил в състоянието му. С въззивната жалба е поддържано искане за уважаване на иска за сумата 11 315лв. - посочена от автотехническата експертиза като действителната пазарна стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие. Въззивната инстанция е приела, че по делото не е спорна „обособеността на процесния автомобил“, а спорът е единствено относно неговото реално съществуване (погиване) към момента на сключване на застрахователния договор, респ. неговата идентичност. По съображения, основани на регистрация на автомобила от оторизираните органи в България и извършен оглед от застрахователя, е прието, че към момента на сключване на застраховката, той е съществувал „реално“ и е бил годен предмет на договора. Съставът на окръжния съд е изложил съображенията, че: „ Противно на поддържаното от ответника, именно автомобил с посочения номер на рама, преминал регистрация в страната с констатирана техническа годност от компетентните органи, юридически индивидуализиран със съвкупността от номер на рама (VIN) и регистрационен номер, е бил предмет на застрахователното правоотношение, а не евентуално погиналият в Германия автомобил със същия VIN. Същевременно, вероятността, номерът на рамата на автомобила (VIN) да е подменен и да не съответства на автентичния такъв, поставен от производителя, няма правно значение за конкретния правен спор. Първо, защото застрахователният договор е сключен при индивидуализация на автомобила както с номер на рама, така и с български регистрационен номер, а това изключва възможността предмет на застраховката да е евентуално погиналият автомобил, с оглед изискването, на застраховане да подлежат само регистрирани в Република България автомобили. Второ, дори да е извършена манипулация на номера на рамата, тя очевидно предхожда възникването на застрахователното правоотношение, поради което застрахователят е можел да извърши проверка и да откаже сключването на договора, ако е считал, че това ще доведе до нищожност на последния. Не може да се приеме също, че е налице правна невъзможност на предмета на процесния застрахователен договор, тъй като начинът на индивидуализиране на застрахованата вещ отговаря на изискванията на закона, поради което няма основание да се направи извод за липса на нейна юридическа обособеност, респ. за несъществуването й в правния мир“. Тези мотиви към обжалваното решение, които касаторът цитира в изложението си като проявление на очевидната неправилност, дават основание на настоящия състав да допусне касационно обжалване в хипотезата на директната предпоставка по чл. 280,ал.2, предл. последно ГПК. Това са решаващите съображения, с които въззивната инстанция е приела, че искът по чл.405 КЗ е основателен, отменила е първоинстанционното решение за отхвърлянето му и е постановила уважаването му. Същевременно въззивното решение в частта, с която искът е уважен за разликата над 11 315 лв. до 12 338.95 лв., следва да бъде допуснато до касационно обжалване за преценка на неговата допустимост, тъй предмет на касационната жалба е първоинстанционният акт за отхвърляне на иска за сумата 11 315 лв. - посочена от вещото лице като действителна пазарна цена към момента на сключване на застрахователния договор. Не е проявление на порока недопустимост уважаването на иска за сумите, съответстващи на трите неплатени вноски от застрахователната премия - този довод е относим към правилността на решението, чиято основателност следва да бъде проверена по съществото на спора. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по поставените процесуални въпроси, които също следва да бъдат обсъдени при постановяване на решението по чл.290 ГПК. При допускане на касационното обжалване на въззивното решение в неговата цялост на касатора следва да бъде указано внасянето на държавна такса 247лв. в едноседмичен срок от уведомяването като при неизпълнение, производството по делото подлежи на прекратяване. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.