Определение № 284 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1292/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Подадена е молба от А. Г. М. – синдик на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (н), за превеждане по посочена от нея банкова сметка на несъстоятелния длъжник сумата 6 802 624,94 лв., внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка с постановеното спиране изпълнението на решение № 93/12.02.2024 г. по в.т.д. № 807/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260944/10.06.2021 г. по т.д. № 1051/2020 г. на СГС, ТО, VI-21 с. е постановил друго: за осъждане на „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНТИ ПЕРИУСИЯ“, вписано в Общия търговски регистър под № 003546201000, да върне в масата на несъстоятелността на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (н), сумата 6 802 624,94 лв., получена в качеството на заложен кредитор на отпаднало основание – обявен за недействителен Договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на иска – 09.06.2020 г. до окончателното изплащане на осн. чл. 649, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Като основание за превеждане на сумата е посочено, че образуваното пред ВКС, Търговска колегия, I т.о. т. д. № 1292/2024г. е приключило с определение № 2966/14.11.2024 г. за недопускане на касационно обжалване на посоченото въззивно решение. Въпреки предоставената възможност и надлежно връченото съобщение за това касаторът „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНИТИ ПЕРИУСИЯ“, сед. и адрес на управление: Гърция, [населено място], внесъл и горепосочената сума като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК, не е представил становище по молбата за освобождаване на обезпечението. Молбата е подадена при спазване на срока по чл.82 ГПК, но се явява неоснователна. Според приетото в т.1 и т.2 от ТР № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС както обезпечението по чл.282, ал.2 или ал.3 ГПК /обезпечаващо изпълнението на невлязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от забавеното изпълнение на невлязлото в сила решение/, така и гаранцията по чл.391, ал.2 ГПК /явяваща се обезпечение на претенцията за вреди на ответника по обезпечения иск при неговото непредявяване или неоснователност/, по своята правна същност представляват залог на парична сума, учреден съгласно чл.181, ал.1 ЗЗД. Доколкото в тези случаи заложената парична сума се депозира по сметка на съд, процесуалния закон въвежда специални правила относно размера на заложената парична сума и условията за удовлетворяване на залогоприемателя, респ. връщането й на залогодателя Разяснено е, че залогът на парична сума, внесена като гаранция по сметка на съд на основание чл.391, ал.2 ГПК, чл.398, ал.2 ГПК и чл.282 ГПК се учредява при условията на чл.181, ал.1 ЗЗД чрез внасяне на сумата по банковата сметка на съответния съд. При липса на договор между страните заложното правоотношение се подчинява на особени правила, уредени в специални правни норми на процесуалния закон относно процедурата и предпоставките за освобождаване на сумата от залогодържателя /съдът/ чрез връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на залогополучателя, респ.отказ от освобождаване на сумата в случаите, когато гаранцията е внесена като обезпечение за причинени вреди на насрещната по спора страна и последната е предявил иск за обезщетяването им /чл.403, ал.2 и чл.282, ал.4 ГПК/. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно – чл.403, ал.2 ГПК – и съдът се произнася като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т.е. при осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие /задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредиторазалогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл.82 ГПК/ в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. Уредената в процесуалния закон специална процедура по освобождаване на внесена като гаранция по сметка на съд сума, изключва възможността съдът да бъде трето задължено лице по смисъла на чл.507 и чл.508 ГПК срещу което всеки кредитор на длъжника-залогодател да има право да насочи изпълнение на свое парично вземане. Горното налага извод, че в случая, при липса на изрично изразено становище от касатора, издаденият изпълнителен лист въз основа на въззивното решение в частта на уважения иск с правно осн. чл.649, ал.2 ТЗ е основание присъдената сума да бъде събрана от третото за производството по несъстоятелност лице в рамките на изпълнително производство от съдебен изпълнител, евент. по искане на взискателя сумата, представляваща внесено обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК да бъде преведена по сметка на този съдебен изпълнител за извършване на разпределението й. Настоящата молба не съдържа подобно искане и към нея не са представени доказателства за образувано изпълнително производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Първо отделение