Определение № 325 от 07.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1142/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 19.04.2012 г. по гр.д. № 3440/2011 в частта, в която е отменено решението на Софийския районен съд от 05.01.2011 г. по гр.д. № 27766/2010, като е уважен до размера на 10.300,00 лева предявеният иск за възнаграждение по договор за изработка по чл. 266, ал. 1 ЗЗД със законните лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Недоволен от решението е жалбоподателят М. на о., София, представляван от юрк. А. М., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по матриалноправните въпроси противоречи ли на закона договорът за организиране и провежда на обучение по право с неясен предмет и сключен с лице, което не е юридически факултет към акредитирано ВУЗ, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата И. А. И., представляван от адв. Д. А. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като в отговора на исковата молба не направено възражение за нищожност на договора. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предявения иск пред въззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са обвързани от рамков договор за изработка, по който ищецът е изпълнил и ответникът е приел с надлежно подписани приемо-предавателни протоколи изпълнението на конкретно поставени задължения, поради което дължи съответната част от уговореното възнаграждение със законни лихви за забава. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но те нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в закона няма ограничения за организирането и провеждането на обучение извън учебните заведения нито особени изисквания към лицата, които правят това, както и че рамковият договор обвързва страните, а приемането на работата по отделните поръчки е задължение на възложителя, който не е представил доказателства за недостатъци. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение