Определение № 1101 от 30.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. Г. Х. с адрес в затвора в [населено място], против въззивното решение № 541 от 18 ноември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 541 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2011 г., с което е потвърдено решение № 19 от 24 март 2011 г., постановено по гр.д. № 1025 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2009 г. за отхвърляне иска на Х. против П.на Р. Б. за сумата от 28000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, като наказателното производство е било прекратено. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, тъй като касаторът е бил лишен пред въззивния съд от адекватна правна помощ; искано е обезщетяване на причинените на жалбоподателя и на името му на добър търговец и член на обществото неимуществени вреди, а не както е прието от въззивния съд, че вредите касаят фирмата на жалбоподателя; съдиите и от двете инстанции се съсредоточават в криминалното досие на жалбоподателя, а не в същината на предявения иск; обстоятелството, че касаторът е криминално проявен и е в затвора, не е основание да му се приписва извършване на престъпления. В „становище” към жалбата се сочат страданията, претърпени от касатора в следствие на незаконното обвинение, и се обсъждат събраните по делото доказателства и оценката на съда за тях. Представят се четири решения на ВКС по отменения ГПК. Представя се и касационна жалба, подписана от назначения служебен адвокат З. В.. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, защото при сравнение с налична съдебна практика по аналогични казуси по ЗОДОВ, се открива различно разрешение от приетото от съда, че е възможна липса на каквито и да е вреди вследствие повдигнатото и поддържано обвинение за престъпно деяние (сочат се три влезли в сила въззивни решения, както и решение на ВКС по отменения ГПК); до повдигането на процесното обвинение касаторът е бил съден за кражба от 1991 г. и за сравнително леко пътно транспортно произшествие през 1998 г., за което му е било наложена глоба, и престъпната дейност, за която съдът сочи в мотивите си, се е развила след незаконното обвинение; следва да се отговори на въпроса и докога е възможно да се иска предоставяне на правна помощ по реда на ЗПП от лице, което твърди нуждата от нея, за да се гарантира правото на защита и справедлив процес; във въззивната жалба са направени доказателствени искани, по които съдът не се е произнесъл, което не би станало, ако страната е била представлявана от адвокат. Ответникът П. на Р. Б. не представя отговор на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема, че според представените доказателства ищецът е осъждан многократно за престъпления от общ характер и понастоящем изтърпява наказание доживотен затвор без право на замяна; разпитаният свидетел е бил заедно с ищеца в затвора, като показанията му са очевидно тенденциозни и в услуга на ищеца, а и вътрешно противоречиви; за съответния период ищецът е бил обект на множество други наказателни производства, завършили с осъждания, поради което не може да се приеме, че накърняването на доброто му име е в резултат на прекратеното наказателно производство, а не на постановените присъди за извършени престъпления от общ характер; не са събрани данни за отношение на прекратеното наказателно производство с влошаването на семейните отношения на ищеца. К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване по уточнения от състава на съда въпрос: може ли да се твърди причиняване на вреди от незаконно обвинение при наличие на предходни осъждания за извършени престъпления от общ характер, както и при други висящи наказателни производства. По поставения въпрос даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с разрешението, посочено в решение без номер от 12 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 66 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2012 г., влязло в сила като необжалваемо. Вторият поставен правен въпрос представлява по естеството си оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, което ще бъде предмет на разглеждане при разрешаване на спора по същество от касационния съд. За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса от 5 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение