Определение № 3261 от 30.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3899/2023 г.

Производството е по чл.95 ГПК. С частна жалба с вх.№503639/15.08.2023г. на И. П. П.- Ц. се обжалва определение №50200 от 23.06.2023г., постановено по ч.гр.дело №2681/2022г. на състав на IV ГО на ВКС. С обжалваното определение е върната, като недопустима „касационна жалба“ с вх.№502911 от 09.06.2023г. на И. П.-Ц., подадена против определение № 50343/29.09.2022г. по ч.гр.д. № 2681/2022г. на IV ГО на ВКС. С частната жалба е заявено искане за „правна помощ и процесуален представител, за да може да има равноправен съдебен процес“. Съдът квалифицира това изявление като искане по чл. 95 ГПК, във връзка с чл. 21, т.2 от ЗПрП за предоставяне на правна помощ посредством осигуряването на процесуално представителство от адвокат без молителката да заплаща за адвокатската защита. Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПрП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Освобождаването на Ц. от задълженията за плащане на държавни такси и разноски по настоящото дело (определение от 21.11.2019г. по гр.дело № 814/2019г. на СГС, ГО, 17 състав) е предпоставено от приетото за установено, че тя не разполага с достатъчно средства за посрещането на такъв разход. Предвид това, този състав на ВКС намира, че не следва да събира допълнителни доказателства във връзка с установяването на предпоставката дали молителката разполага със средства за заплащане на адвокат. Предоставянето на правна помощ не е безусловно следствие от изявеното желание на страната, за която е установено, че не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Необходимо е още и интересите на правосъдието да изискват това. В настоящия случай исканата правна помощ, ако бъде допусната, ще се сведе единствено до процесуално представителство в производството по обжалване на определението №50200/23.06.2023г. по ч.гр.дело №2681/2022г. на състав на IV ГО на ВКС (с което е върната „касационна жалба“ с вх.№502911 от 09.06.2023г. на Ц. против определение № 50343/29.09.2022г. по ч.гр.д. № 2681/2022г. на IV ГО на ВКС). Съгласно чл. 279 ГПК във връзка с чл. 274 ГПК разпорежданията се обжалват с частна жалба, а съгласно чл.278, ал.1, изр.1 ГПК частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Това означава, че нито страните, нито пълномощниците им ще пледират устно пред съда. Наред с това, съгласно разясненията, дадени в ТР № 6/15.01.2019г. по тълк. дело № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС сезираният тричленен състав на ВКС ще провери правилността на обжалваното определение №50200 /23.06.2023г. по ч.гр.дело №2681/2022г. на IV ГО на ВКС и съответствието му с изискванията на закона, дори и при отсъствието на конкретни оплаквания в подадената частна жалба с вх.№ 503639/15.08.2023г. на Ц.. Предвид изложеното съдът намира, че интересите на правосъдието не налагат предоставянето на правна помощ на И. П.-Ц. под формата на безплатна адвокатска защита в производството по обжалване на постановеното по ч.гр.дело №2681/2022г. определение №50200/ 23.06.2023г. на IV ГО на ВКС. Поради това искането на молителката по чл. 95 ГПК следва да се остави без уважение, при това без да се обсъжда дали в случая е налице отрицателната предпоставка, предвидена с разпоредбата на чл. 24, т. 2 ЗПП. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО