Определение № 100 от 07.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 1020/2016 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност на н. ч. х. д. № 12811/2016 год. по описа на Софийски районен съд. В писмено становище представителят на Върховна касационна прокуратура сочи, че са налице предпоставките за промяна на местната подсъдност, доколкото страните и поисканите от тъжителя трима свидетели са с постоянни адреси в гр.В. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и съобрази становището на прокурора, намира за установено следното: В Районен съд – гр.Враца е подадена тъжба от Д. П. Д. против И. Е. Й. за две престъпления по чл. 148 от НК, въз основа на която е образувано н. ч. х. д. № 723/2016 год. В тъжбата са посочени адреси за призоваване на тъжителя и на подсъдимия в гр.В.. Тъжителят е направил искане да бъдат допуснати трима свидетели при довеждане, които живеят в същото населено място. С разпореждане № 1501/04. 07. 2016 год. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на Софийски районен съд по подсъдност. От своя страна съдията-докладчик по образуваното в СРС н. ч. х. д. № 12811/2015 год. е приел, че макар делото да му е подсъдно, са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК, тъй като не само подсъдимият и поисканите свидетели, но и тъжителят живеят в района на РС - Враца. При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК за изпращане на делото на друг, равен по степен съд. За да бъде променена местната подсъдност по чл. 43, т. 1 от НПК е необходимо съдът да констатира, че много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд, в случая в този на Районен съд – гр.Враца. Подсъдимият по настоящото дело е само един, а свидетели към момента на прекратяване на производството по н. ч. х. д. № 12811/2016 год. все още не са допуснати до разпит. Хипотетичната възможност това да са лица, живеещи в района на Районен съд – гр.Враца, не е основание да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл. 43, т. 1 от НПК. Обстоятелството, че частният тъжител има постоянно местожителство, което е в района на Районен съд – гр.Враца е неотносимо към разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК. С оглед изложеното касационният съд намира, че не са налице основанията, посочени в чл. 43, т. 1 от НПК за разглеждане на делото от друг, еднакъв по степен съд, различен от компетентния по правилата на местната подсъдност. Така мотивиран Върховният касационен съд, трето наказателно отделение