Решение № 16621 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6727/2019 г.

Решение № 16621 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6727/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив моли да бъде отменено решение № 759/04.04.2019 г. по адм. д. № 3130/2017 г. на АС-Пловдив, с което е отменен РА № Р-16001617000010-091-001/26.07.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде потвърден и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции по 1169 лв и разноски. Ако се претендират разноски за адвокатско възнаграждение за другата страна над минималния размер моли да се счита за прекомерно. Ответникът по касационната жалба М. Махмуд, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-16001617000010-091-001/26.07.2017 г. на ТД на НАП-Пловдив във частта, с която са определени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2013 г. 2 289. 00 лв. със 753. 18 лв лихви, за 2014 г. – данък 9 910. 00 лв с 2 253. 59 лв лихви и задължения за вноски за ЗО: за 2011 г. – лихви в размер 109. 49 лв; за 2012 г. – лихви 102. 55 лв; за 2013 г. – вноски в размер 1771. 87 лв и лихви 664. 91 лв и за 2014 г. – вноски в размер на 2102. 40 лв и лихви 538. 38 лв. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е направил законосъобразни правни изводи за неправилно определена данъчна основа от органите по приходите в РД и РА след проведена по общия ред ревизия за периода 2011 г. - 2014 г. За данъчна основа за 2013 г. – 2014 г. са приети годишните превишения на разходите над приходите на ревизираното лице, което според констатациите в РД представлява доходи от други източници, които са облагаеми. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК представляват облагаем доход разходите на лицето, които явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Законосъобразно съдът е приел, че презумпцията по чл. 123 от ДОПК е приложима само в ревизионни производства, проведени по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 – 7 от ДОПК, докато за периода 2011 г. – 2014 г. ревизията е протекла по общия ред. В производство по общия ред превишението на разходите над приходите на ревизираното лице не може да се отнесе към други доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, предвид приложното поле на чл. 123, ал. 1 от ДОПК - в случаите по чл. 122, ал. 1 при определянето на основата за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Превишението на разходи над приходи в ревизия по общия ред може да послужи като основание за преминаване към ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, но не установява доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Видно от РД извършените през 2013 г. и 2014 г. покупки в семейна имуществена общност на недвижими имоти и моторни превозни средства не е установено да са извършени с изтеглените през 2013 г. 1000 евро от банковата сметка на ревизираното лице. Липсват констатации в РД и РА за източника на внесените от ревизираното лице суми по банковите му сметки в периода 2008 г. - 2012 г. През 2013 г. и 2014 г. не са внасяни суми в банковата сметка на ревизираното лице. Ако внесените по банковите сметки суми са от неустановен източник би могло да се приложи чл. 35, т. 6 и чл. 12 от ЗДДФЛ за тях в ревизия по общия ред, но в РА и РД липсват констатации в този смисъл за 2012 г., поради което промяна на данъчната основа в съдебното производство не може да се направи. Правилно съдът е отменил акта като незаконосъобразен по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за 2013 г. – 2014 г. Необосновано съдът е отменил РА в частта, с която са установени задължения за вноски за ЗО за 2011 г. – лихви в размер на 109. 49 лв. и за 2012 г. – лихви в размер 102. 55 лв. Задълженията за лихви за здравни вноски за 2011 г. и 2012 г. не са формирани в резултат на установените с РА доходи от неустановен произход. М. Махмуд е бил регистриран като земеделски стопанин през периода 01.01.2011 г. – 16.02.2011 г. За този период лицето дължи авансова месечна здравноосигурителна вноска, определена в размер 8% върху петдесет на сто от минималния месечен осигурителен доход за земеделските производители за годината – 240 лв на основания чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. От М. Махмуд е подадена декларация обр. 7, въз основа на която са определени дължими авансови вноски за ЗО за периодите от 17.02.2011 г. до 31.12.2011 г. За периодите от 17.02.2011 г. до 31.12.2011 г. лицето дължи авансова месечна здравноосигурителна вноска, определена в размер 8% върху петдесет на сто от минималния месечен осигурителен доход за годината – 210 лв на основания чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. За периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г. дължимите месечни авансови здравноосигурителни вноски са в общ размер на 205, 44 лв, от които са внесени 30, 72 лв и в РА са определени като дължими 174, 72 лв със 109, 49 лв лихви. Общо за 2012 г. дължимите месечни здравноосигурителни вноски за лицето са в размер на 201, 60 лв, както са декларирани, като в РА са определени лихви 102, 55 лв, които съдът неправилно е отменил. За невнесените в срок авансови вноски и за внесените със закъснение такива се дължат лихви на основание чл. 175 от ДОПК и чл. 107 от ЗЗО. За 2013 г. и 2014 г. са декларирани здравноосигурителни вноски по 201, 60 лв, невнесени и са прибавени вноски, съответни на установените в РА доходи от неизвестен източник и са начислени лихви за общо дължимата вноска след годишното изравняване. Съответните лихви на декларираните невнесени авансови вноски по 201, 60 лв за 2013 г. и 2014 г. са в размер 67, 92 лв за 2013 г. и 47, 11 лв за 2014 г. Съдът неправилно е отменил РА в частта, с която са определени задължения за здравни вноски: за 2011 г. - 109, 49 лв лихви за авансови вноски, за 2012 г. – 102, 55 лв лихви за авансови вноски, за 2013 г. вноска за 30 201, 60 лв с лихви 67, 92 лв и за 2014 г. вноска 201, 60 лв с лихви 47, 11 лв, като в тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 307, 46 лв – общо 614, 92 лв и на разноски в размер 8, 85 лв – общо 623, 77 лв. Ответникът има право на разноски за двете инстанции в размер 297, 99 лв или по компенсация ответникът следва да заплати на касатора 325, 78 лв разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,