Определение № 9019 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9403/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., в Затвора [населено място], срещу Разпореждане № 29345 от 22.07.2026 г., постановено по адм. дело № 7704/2026 г. по описа на Административен съд – София град. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане на основание чл. 213а, ал. 2 и чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 от АПК е оставена без разглеждане частната жалба на Г. В. К. срещу определение № 25884 от 26.06.2026 г., постановено по адм. дело № 7704/2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставено без разглеждане искането му за назначаване на преводач от руски език по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното определение не попада в хипотезите на чл. 229, ал. 1 АПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото- от една страна, а от друга – липсва специална законова разпоредба, изрично предвиждаща самостоятелното обжалване пред съд. Определението е валидно, допустимо и правилно. Определението, с което се отказва назначаването на преводач, е извън уредените две хипотези в чл. 229, ал.1 и ал. 2 от АПК - с постановяването му не се прегражда развитието на производството и не е предвидено изрично в закона, че подлежи на инстанционен контрол. Това основава приложението на чл. 215, т. 4 АПК и правилно съдът е оставил частната жалба срещу него без разглеждане. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение,