Определение № 551 от 21.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 218/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 във вр. с чл.213а, ал.7 от АПК. Oбразувано e по частна жалба от Р. Г. С. от гр. София, против определение № 21333 от 27.10.2024г., постановено по адм. дело № 3617/2024г. по описа на Административен съд София - град, с което са оставени без уважение искането й за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 30лв. за обжалване на определение №7915/07.06.2024г. и искането за предоставяне на правна помощ за приподписване на частната жалба с вх. №21185/25.06.2024г. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението с доводи, че в указания срок са представени исканите от съда доказателства по подадената молба за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ. Иска се отмяната на определението и връщане на делото за произнасяне по искането за освобождаване на държавна такса и предоставяне на правна помощ. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение (чл. 229, т. 2 вр. чл. 213а, ал. 7 АПК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че препис от определение №15843/02.09.2024г., с което е указано на С. да представи декларация и доказателства, удостоверяващи наличието на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК и чл.23, ал.3 ЗПП е връчен на жалбоподателката по реда на чл.18а, ал.9 от АПК като е било поставено уведомление на 11.10.2024г. Към датата на постановяване на определението, според АССГ не са представени писмени доказателства, заедно с декларация, от които може да се установи нейното материално и имуществено състояние. По тези съображения, съдът е оставил без уважение молбата на С. за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ, като е изложил съображения и че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, чието претенция е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Определението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С разпореждане от 28.06.2024г. е оставена без движение частната жалба на С. срещу определение №7915 от 07.06.2024г. като нередовна. Предоставена е възможност на оспорващата в 7 - дневен срок от съобщението да внесе по сметка на ВАС на РБ държавна такса в размер на 30лв., както и частната жалба да бъде приподписана от адвокат с представяне на пълномощно за приподписването. С молба от 16.08.2024г., изпратена по пощата на 13.08.2024г., жалбоподателката е направила искане да бъде освободена от заплащане на държавна такса и за предоставяне на правна помощ по чл.23, ал.2 от ЗПП - за приподписване на частната жалба. С разпореждане №15843 от 02.09.2024г. по адм. дело №3617/2024г. докладчика по делото е предоставил възможност на Р. С. в 7 - дневен срок от съобщението да представи по делото писмена декларация за семейно положение и имущественото й състояние, като е указал изрично, че при непредставяне на доказателства, искането ще бъде отхвърлено като неоснователно и подадената частна жалба ще бъде върната. Определението е било съобщено на жалбоподателката чрез залепване на уведомление на 11.10.2024г. по реда на чл.18а, ал.9 от АПК, в което е указано, че следва да се яви в канцеларията на АССГ в едноседмичен срок за получаване на съдебните книжа. Този срок е изтекъл на 18.10.2024г., от която дата документите или книжата се смятат за връчени. Следователно от 19.10.2024г. е започнал да тече 7 - дневния срок, указан с разпореждане от 02.09.2024г. за представянето на писмена декларация за семейно положение и имуществено състояние, който срок изтича на 25.10.2024г. С молба по делото - баркод 25.10.2024г., регистрирана в АССГ на 29.10.2024г., жалбоподателката е представила декларация за материално и гражданско състояние, поискана с определение №15843/01.09.2024г. по делото. Видно от приложения пощенски плик и поставено клеймо, молбата, ведно с декларацията е изпратена по пощата на 25.10.2024г., следователно в последния ден на указания от съда 7 - дневен срок указанията са изпълнени и доказателствата, изискани от съда са представени. Оспореното определение е постановено на 27.10.2024г., без да са взети предвид и обсъдени изисканите от съда и представени в срок доказателства - декларация за материално и гражданско състояние, като без значение е причината за входирането им едва на 29.10.2024г. и прилагане по делото. Определението на съда по реда на чл.213а, ал.3 от АПК по искането за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ е постановено при неизяснена фактическа обстановка и без да е взета предвид представената декларация от жалбоподателката, което е лишило съда от възможност на извърши преценка на обстоятелствата по чл.227а, ал.2, изр. последно във вр. с чл.231 от АПК при разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса, респ. предоставяне на правна помощ. Предвид изложеното, определението следва да бъде отменено и делото върнато на Административен съд София - град за произнасяне по молбата от 16.08.2024г. на Р. С. с искане за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 30лв. и предоставяне на правна помощ по реда на чл.213а, ал.3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 213а, ал. 7 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,