Решение № 8287 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2561/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от „Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ Света София“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 104, подадена чрез адв. Д. Димитров, срещу Решение № 2545 от 21.01.2026 г. по адм. д. № 11183/2025 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването срещу писмо с изх. № 22-2441-238/21.10.2025 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/, с което считано от 22.10.2025 г. се прекратява частично договор № 22-2441/27.10.2023 г. по отношение на посочените клинични пътеки /КП/ от приложение № 17 „Клинични пътеки“ на Национален рамков договор /НРД/ за медицински дейности /МД/ за 2023 – 2025 г. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3, пр.1 и пр.3 АПК. Според касатора не е спазена предвидената от закона форма – заповед съгласно изискванията на чл. 59, ал. 13 от Закон за здравното осигуряване /ЗЗО/, което води до нищожност на административния акт. По съществото на спора се поддържа липса на материалноправно основание за прекратяване на индивидуалния договор с Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени атакувания административен акт като незаконосъобразен, респективно да бъде прогласена неговата нищожност. Претендира се присъждане на сторените разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на СЗОК, чрез главен юрисконсулт Т. Колева, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска съдебното решение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14 –дневния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанцонното производство е писмо изх. № 22-2441-238/21.10.2025 г, издадено от директора на Столичната здравноосигурителна каса, с което считано от 22.10.2025 г. се прекратява без предизвестие Договор № 22-2441/27.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и извършване на клинични процедури с НЗОК – оказване на болнична помощ по КП № 18, 22, 23, 24, 27, 30.1, 31, 32, 37, 38, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 47, 51, 53, 54, 60, 64, 65, 66, 67, 96, 106.1, 119.1, 114, 115, 129.2, 133, 135, 137, 140.1, 140.2, 142, 144, 148, 150, 153, 156, 157, 166, 170, 179, 180, 183, 184, 186, 188, 190, 191, 204, 205, 207, 209, 223, 224, 225, 228, 229, 230, 231, 232, 235, 255, 257, 258, 259, 260.1, 261 и 264.3 от приложение № 17 „Клинични пътеки“ на НРД за МД за 2023 - 2025 г. Като основания в писмото са посочени чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, чл. 103, ал. 1, т. 2 от НРД за МД за 2023-2025 г. и чл. 85, ал. 1, т. 2 от Договор № 22-2441/27.10.2023 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че МБАЛ “Света София“ ЕООД е лечебно заведение за осъществяване на лечебна дейност съгласно разрешение № МБ-304/09.05.2023 г. на министъра на здравеопазването. В това си качество на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗО лечебното заведение е сключило с Националната здравноосигурителна каса, представлявана от и.д. на СЗОК, договор № 22-2441/27.10.2023 г. за оказване на болнична медицинска помощ по КП, извършване на амбулаторни процедури с НЗК и извършване на клинични процедури с НЗОК в съответствие с НРД за МД 2023-2025 г. Видно от заповед № РД-18-1309/10.09.2025 г. на управителя на НЗОК, на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 5 ЗЗО и чл. 11, ал. 1 от Инструкция № РД-16-46/03.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 8 ЗЗО, във връзка с глава двадесета и двадесет и първа от Национален рамков договор за МД № РД-НС-01-2/01.09.2023 г., е наредено извършването на тематична и извънпланова проверка на МБАЛ “Света София“ ЕООД“. Със заповедта са определени за проверяващи длъжностни лица – контрольори в ДКБМП, вида и обхвата на проверката – тематична и извънпланова проверка, както и задачата, а именно: контрол по изпълнение на договор № 22-2441/27.10.2023 г. за оказване на болнична медицинска помощ и проверка във връзка с констатациите в Протокол № РД-25-368-4/15.08.2025 г. от извършената проверка и докладната записка от служителите на СРЗИ по отношение на броя на болничните легла. По делото е представен Протокол № РД-25-368-4/15.08.2025 г. за резултатите от извършената самостоятелна проверка на МБАЛ “Света София“ ЕООД, съгласно който от 01.01.2025 г. до 31.07.2025 г. лечебното заведение не е извършвало и отчитало дейности по следните КП № 18, 22, 23, 24, 27, 30.1, 31, 32, 37, 38, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 47, 51, 53, 54, 60, 64, 65, 66, 67, 96, 106.1, 119.1, 114, 115, 129.2, 133, 135, 137, 140.1, 140.2, 142, 144, 148, 150, 153, 156, 157, 166, 170, 179, 180, 183, 184, 186, 188, 190, 191, 204, 205, 207, 209, 223, 224, 225, 228, 229, 230, 231, 232, 235, 255, 257, 258, 259, 260.1, 261 и 264.3. С писмо с вх. № 35-00-1659/1/28.08.2025 г. управителят на НЗОК уведомява директора на СЗОК за резултатите от извършената самостоятелна проверка на МБАЛ “Света София“ ЕООД, както и за предприемане от негова страна на съответните действия по компетентност, съгласно правомощията му по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ЗЗО и съобразно чл. 103, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НРД за МД 2023 г. - 2025 г. При постановяване на първоинстанционното решението съдът намира, че изявлението за частично прекратяване на договора изхожда от компетентен орган. Прието е, че фактическият състав за прекратяване на договора по чл. 103, ал. 1, т. 2 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. предполага „непредставяне на отчети за повече от три последователни месеци“, което безспорно се установява по делото. Развити са съображения, че в периода 01.01.2025 г. до 31.07.2025 г. лечебното заведение не е извършвало и отчитало дейности по посочените в протокола от проверката клинични пътеки. По отношение на съответствието на акта с материалния закон, първоинстанционният съд приема за доказани по делото фактическите констатации на органа, изложени в оспореното писмо, обусловили правилното осъществяване на правомощието по чл. 20, ал. 1, т. 4 ЗЗО във връзка с чл. 103, ал. 1, т. 2 от НРД за МД за 2023-2025 г. Изложени са мотиви, че целта на закона е да се разходват средства от бюджета на НЗОК само за осъществена и изпълнена медицинска дейност съгласно договореното между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, както и да не се допускат нарушения на НРД при изпълнение на сключения договор, чрез разходване на публични средства за дейности, които не се осъществяват. Формиран е извод, че констатираните при проверката нередности са съществени и са от такова естество, че да обосноват частично прекратяване на договора с НЗОК. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Допустимостта на съдебното производство по АПК е обусловена от наличието на положителните и отсъствието на отрицателните предпоставки за възникване и надлежно упражняване правото на оспорване. Една от положителните предпоставки за възникване на потестативното право да се сезира съда по реда на чл. 145 и сл. АПК е наличието на годен предмет на съдебен контрол - чл. 159, т. 1 с. з. Преценката за характера на волеизявленията на административните органи и приравнените на тях правни субекти, чиито произнасяния съставляват административни актове, се извършва спрямо съдържанието на разпоредителната им част. Спрямо нея се преценява както правното действие на акта, така и обективната възможност за засягане на правната сфера на неговия адресат. В контекста на последното следва да се посочи, че за да е налице административен акт, съдържащото се в акта на държавно управление волеизявление следва едностранно да предизвиква юридическите промени, към които е насочено. По своя характер оспореният акт има правопрекратително действие по отношение Договор № 22-2441/27.10.2023 г., в частта за посочените клинични пътеки, като разпоредените правни последици пряко и непосредствено рефлектират в правната сфера на оспорващото лечебно заведение. Правният интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване и упражняване на процесуалното право на жалба в административното производство е основан на прякото и непосредствено въздействие на атакувания административен акт в правната сфера на съответния субект - негов адресат. Страните не спорят по фактите. Спорът е правен и се концентрира досежно наличието на материалноправните предпоставки, посочени като основание за частично прекратяване на сключения Договор № 22-2441/27.10.2023 г., а именно чл.85, ал.1, т.2 от същия и чл. 103, ал.1, т.2 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., по силата на които договорът с ИМП се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, когато изпълнителят не представи отчети за извършена дейност – повече от 3 последователни месеца. При анализа на относимата правна уредба, се налага изводът, че в разпоредбата на чл.103, ал. 1, т. 2 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. изрично е предвидено не просто подаване на отчети, а подаване на отчети за извършена дейност. Същността на разпоредбата на чл. 103, ал.1, т.2 от НРД за МД за 2023 – 2025 г. предполага като прекратително основание да се счита липсата на отчетени дейности по предмета на договора в продължение на 3 последователни месеца. Липсата на отчетена дейност само по отношение на конкретни клинични пътеки, включени в предмета на дейност на лечебното заведение, не може да бъде основание за частично прекратяване на договора извън хипотезата на чл. 102, ал.1, т.7 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., тъй като не може да го постави в положение на неизправна страна. В случая липсват както твърдения, така и доказателства, че лечебното заведение не разполага с необходимите специалисти и/или апаратура и/или да не може да осигури болнични легла за хоспитализация. В този смисъл основание за прекратяване на договора частично по отношение на посочените клинични пътеки би се явила разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 7 от НРД за МД за 2023 – 2025 г., а именно настъпване на обективна невъзможност за изпълнение на целия или част от договора. При липсата на такава обективна невъзможност лечебното заведение да изпълнява договора по тези клинични пътеки, очевидно е, че частичното прекратяване на договора се явява без правно основание, поради което и решението на АССГ се явява неправилно и в нарушение на материалния закон. В същия смисъл е Решение № 10397/ 31.10.2023 г., постановено по адм. дело 1990/2023 г. по описа на ВАС. В чл. 55, ал. 2 от Договор № 22-2441/27.10.2023 г. е посочено, че в електронните финансово отчетни документи се включва само договорена и извършена дейност по клинични пътеки от изпълнителя на медицинска помощ, която е подавана в съответните ежедневни файлове и е неотхвърлена за заплащане в месечното известие. В ал. 1 на чл. 55 от договора е уредено, че НЗОК заплаща само договорената и извършената дейност по КП само след представяне от изпълнителя на медицинска помощ на съответните изброени в разпоредбата отчетни документи. Съгласно цитираните договорни клаузи, след като лечебното заведение не е извършвало дейност по посочените КП и не е представяло съответно отчети за тях, то не би могло да получава заплащане. Предвид изложеното, необосновано се явява заключението на административния съд, че се заплащат средства от бюджета на НЗОК за дейности, които обективно не се извършват. Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на оспорения акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на порока, допуснат от административния орган, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а във втория - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Теорията и съдебната практика приемат за нищожни онези актове на администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. Те от гледна точка на закона не могат да породят, изменят или погасят каквито и да било правни последици. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Преценката за незаконосъобразност в смисъл на нищожност е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция (както е при липсата на компетентност) водят до нищожност на акта. Административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред, когато е изцяло лишен от законово основание, или при пълна липса на предпоставките на материалния закон. Предвид изложеното, в конкретния случай порокът материална незаконосъобразност не води до нищожност на оспорения акт на директора на СЗОК, а до неговата унищожаемост. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесния акт на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр.3 АПК, неправилното съдебно решение следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отмени писмо с изх. № 22-2441-238/21.10.2025 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. С оглед изхода на спора, своевременно направеното от касатора искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във връзка с § 1, т.6 от ДР на АПК - държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издал отменения акт - НЗОК. Въпреки че касаторът е представляван от адвокат, по делото е приложено само пълномощно, в което не е посочен размер на договорено и заплатено възнаграждение за правна защита и съдействие, поради което такова не се дължи. В контекста на изложеното на касатора МБАЛ “Света София“ ЕООД следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер 214,74 евро (двеста и четиринадесет евро и седемдесет и четири евроцента), представляващи заплатена държавна такса за първоинстанционното производство - 25,56 евро и за касационното производство - 189,18 евро. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 222, ал.1 във връзка с чл. 221, ал.2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,