Определение № 293 от 14.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 25/2020 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Софийски градски съд (СГС), чрез Г. К. – процесуален представител на Алексей Трифонов в качеството му на административен ръководител – председател на съда против решение № 345 от 08.10.2019 г. по гр. д. № 480/2019 г. на Окръжен съд – София (ОС – София). С горното въззивно решение е отменено решение № 8550/13.06.2016 г. по гр. д. № 4558/2016 г. на Софийски районен съд и са уважени предявените от А. Л. Й. срещу СГС искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, последният във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ като: е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № 84/11.01.2016 г. на председателя на СГС; тя е възстановена на заеманата преди уволнението работа като „съдебен помощник“ в СГС и в полза на ищцата е присъдено обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението, за период от 6 месеца, считано от 12.01.2016 г., в размер на 6 961. 40 лв. Предвид изхода на делото, с решението е осъден ответникът да заплати на ОС – София дължимите държавни такси за разглеждане на делото в първата и въззивната инстанция, възлизащи на 711. 24 лв. Със заявление вх. № 7436/01.10.2020 г. по регистъра на Върховен касационен съд (ВКС) ищцата А. Й. е направила изявление за отказ от иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за обезщетение за шестмесечна принудителна безработица поради уволнението и е поискала прекратяване на производството по делото в тази му част. Касационният жалбоподател – СГС, пък е депозирал заявление вх. № 7743/12.10.2020 г. по регистъра на ВКС, подадено от председателя му Алексей Трифонов, за оттегляне на подадената от името на съда касационна жалба срещу въззивното решение на ОС – София, по която е образувано настоящото касационно производство. Предвид на горното, този състав на ВКС, трето гражданско отделение, намира следното. Налице са предпоставките на чл. 233 ГПК по отношение на претенцията на ищцата за обезщетение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Затова, с оглед правилото на чл. 233, изр. 3 ГПК и предвид на факта, че отказът е направен (лично от ищцата) пред касационната инстанция, обжалваното въззивно решение ще следва да се обезсили в частта на произнасянето по горепосочения иск, както и в частта на присъдените в тежест на ответника – СГС, разноски над 120 лв., а производството по делото в тези части се прекрати. С оглед пък на изричното заявление на касатора - СГС (направено от председателя на съда) пред настоящата инстанция, че оттегля касационната си жалба срещу постановеното по спора въззивно решение, касационното производство (по жалбата срещу второинстанционното решение в уважената част на исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 и 2 КТ) остава без предмет и следва да бъде прекратено при предпоставките на чл. 264, ал. 1 вр. с чл. 296, т. 2 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето гражданско отделение