Определение № 8021 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6072/2024 г.

Производството пред Върховния административен съд е с правно основание чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Б. Д., действащ чрез пълномощника си адв. Н. Танков, подадена против определение № 4101/17.04.2024 г., постановено по адм. дело №1318/2024 г. на Административен съд София-град, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК. В частната жалба са изложени съображения, че обжалваният съдебен акт е изцяло неправилен и незаконосъобразен. Иска се отмяната му и обявяване на поканата за доброволно изпълнение за нищожна. Претендира се прекратяване на изпълнителното производство. С жалбата е направено акцесорно искане на основание чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК за спиране на производството по изпълнението, тъй като предстои да се изземе недвижим имот, в който се намират животни на Д.. Ответникът – кметът на район „Витоша“, Столична община взема становище за неоснователност на частната жалба. Посочва, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение между жалбоподателя и ответника е влязла в сила, след проведено съдебно оспорване. Също влязла в сила е и заповедта, с която е наредено изземването на общинските имоти с идентификатори 68134.2051.8 и 68134.2051.14. Счита очертаната с частната жалба претенция за неясно формулирана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община, район „Витоша“. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното определение Административен съд София – град (АССГ) на основание чл. 159, т. 1 АПК е прекратено производството по адм. дело № 1318 по описа за 2024 г., образувано по жалба на С. Б. Д. срещу покана за доброволно изпълнение изх. № РВТ23-ДИ11-281-З/11.01.2024 г. на кмета на район „Витоша“, Столична община. За да постанови този резултат административният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваната покана за доброволно изпълнение не подлежи на съдебен контрол. Същата е част от изпълнителното производство, но няма самостоятелно действие, а е предпоставка за преминаване към принудително изпълнение и предхожда изпълнителните действия на административния орган. Съдът е приел, че поканата не представлява постановление или действие на органа по изпълнението по смисъла на чл. 294 от АПК, което да подлежи на оспорване. Установено е, че със същата не се създават права и задължения и не се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя, а има уведомителен характер, тъй като с тази покана за доброволно изпълнение Д. е уведомен, че има възможността да изпълни доброволно възникналото задължение в определен срок, както и са му указани последиците от неизпълнението. Въз основа на горното административният съд е приел, че поради липсата на подлежащо на оспорване постановление или действие на орган по изпълнението, респективно липса на правен интерес от оспорване и е счел, че са налице основанията по чл. 159, т. 1 АПК, поради което производството по делото е прекратено. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че с атакуваната покана за доброволно изпълнение нейният издател, във връзка с предписание № 2 от 23.08.2023 г. на длъжностни лица на район „Витоша“ при Столична община, е дал 14-дневен срок за доброволно освобождаване на общински имоти, находящи се в гр. София, [жк], вписани в КККР с идентификатори 68134.2051.8 и 68134.2051.14 и да заплати обезщетение за ползването им без правно основание в периода от 23.08.2021 г. до 23.08.2023 г. в размер от 35 735.00 (тридесет и пет хиляди седемстотин тридесет и пет лева и 00 стотинки) лева, съгласно изготвена експертна оценка с рег. № РВТ23-ТД26-2165/13.11.2023 г. на лицензиран оценител по реда на Наредбата за цените при сделки с недвижими имоти на Столична община, като адресатът е предупреден, че в случай на неизпълнение общинската администрация ще предприеме действия по принудително изпълнение на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Действително, в Раздел VI на Глава ХVIІ от АПК не е посочено кои постановления, действия или бездействия на органите по изпълнението подлежат на обжалване по съдебен ред, поради което това се извлича от общите разпоредби на АПК, и по-точно от чл. 21, ал. 1 АПК. В контекста на цитираната норма поканата за доброволно изпълнение не представлява властническо изявление и не рефлектира отрицателно в правната сфера на длъжника – тя има само уведомително предназначение за предстоящ процес по принудително изпълнение на влязъл в сила административен акт, поради което и по аргумент за противното тя не представлява изпълнително действие, нито пък акт на органа по изпълнение по смисъла на чл. 294 от АПК, подлежащ на оспорване по този ред. Поканата има характер на уведомление за съществуването на субективното право на вземане на органа и за възможността доброволно да се погаси кореспондиращото на това право задължение. Тя не определя дължимостта на задължението, не е акт, който едностранно определя материално правоотношение, нито действие по принудително изпълнение, тъй като към тези действия органът може да пристъпи едва след като изпрати покана. В рамките на срока за доброволно изпълнение длъжникът може да осъществи защитата на правата си, които счита, че са нарушени от образуваното изпълнително производство - ако счита, че то е недопустимо, или че е налице порочно действие или бездействие на изпълнителния орган, или че са налице нововъзникнали обстоятелства от значение за съществуването на изпълнителното основание. Този ред за защита на правата обаче е различен от избрания от настоящия жалбоподател – чрез обжалване на поканата за доброволно изпълнение. Това е така, понеже с връчването на поканата за длъжника възниква възможност да защити правата си, които обаче не са нарушени от поканата, а от влязлото в сила изпълнително основание. Поканата е само положителна процесуална предпоставка за преминаване към принудително изпълнение, и предхожда изпълнителните действия на административния орган. Ето защо административният съд правилно е преценил, че в конкретната хипотеза поканата за доброволно изпълнение, получена от С. не притежава характеристиките на индивидуален административен акт, с който се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на отделни граждани или организации. Тя не попада сред изчерпателно изброените в чл. 294 от АПК актове и действия на органа по изпълнението, по отношение на които е допустим съдебен контрол. Следва да се сподели тезата на първостепенния съд, че процедурата по изземване на имот, който е общинска собственост приключва с издаване на заповед по реда на чл. 65 ЗОС и именно този акт подлежи на обжалване по реда на АПК, а не други предшестващи актове. Докато не е завършена процедурата с постановяване на заповед, издадена с правно основание чл. 65 ЗОС, кметът на район „Витоша“, Столична община не би могъл да изземе процесните обекти. В случая следва да се има предвид обстоятелството, че в оспорената покана за доброволно изпълнение е ползвано бъдеще време, а именно: ще предприеме действия по принудително изпълнение на основание чл. 65 ЗОС, което означава, че към датата на издаване на атакуваната покана кметът все още не е постановил заповед по реда на чл. 65 ЗОС, която да съставлява годен за обжалване индивидуален административен акт. Други действия на органа по изпълнението не се сочат от жалбоподателя. При тези вярно установени факти, първостепенният съд е формирал обоснован извод за наличие на основание по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК за прекратяване на образуваното по жалбата на С. Д. съдебно производство. В същия смисъл е и съдебната практика на ВАС. Предвид горните мотиви отправеното към съда искане за спиране на изпълнението на покана за доброволно изпълнение изх. № РВТ23-ДИ11-281-З/11.01.2024 г. на кмета на район „Витоша“, Столична община се явява без предмет и същото следва да бъде оставено без разглеждане. С оглед констатираната липса на годен за обжалване индивидуален административен акт, неоснователно се явява и оплакването на жалбоподателя за нищожност на поканата за доброволно изпълнение, въведено едва в касационната инстанция с депозиране на частна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт. Предвид гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателно искането на ответната страна, направено в депозирания отговор на частната жалба, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,