Определение № 4068 от 17.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2610/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. К. Т., представляван от адв. В. Г., срещу определение № 1105/07.05.2024 г. по ч. гр. д. № 972/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба срещу протоколно определение от 25.01.2024 г. по гр. д. № 327/2023 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е оставено без уважение направеното от същия искане за спиране на производството по делото на основание чл. 299, т. 4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че определението, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като същото не е преграждащо за изхода на спора, нито е изрично посочено в закона като обжалваемо. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: Определението за спиране на съдебното исково производство в рамката на висящия процес, на някое от визираните основания по чл. 229 ГПК, е процесуално действие на съда, което има преграждащо развитието на производството, макар и с временен характер, действие. Обратното- отказът на съда да се спре делото конкретно на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, обективиран в нарочно определение по чл. 252 ГПК, не е процесуално действие, с което се прегражда развитието на процеса, поради което и не попада в категорията на обжалваемите определения по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. След като в закона изрично не е посочена обжалваемостта на тези определения, то не може да се приеме, че е налице определение, чиято обжалваемост попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо, макар и лаконични, изводите на въззивния съд, изложени в обжалваното определение, са напълно законосъобразни и няма законово основание, което да обуслови неговата отмяна по причина на нарушение на процесуалния закон. Изложените в частната жалба доводи за неоснователност на постановения отказ за спиране на производството, обвързани с мотивите за това, не са относими към настоящия предмет на спора и не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.