Определение № 9878 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10243/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 95, ал. 5 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Образувано е по частната жалба на ЕТ „Ромекс - П. Беширов“, ЕИК 040349419, срещу Определение № 6287/11.07.2025 г., постановено по адм. д. № 1708/2023 г. на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е оставено без уважение искането на търговеца за предоставяне на правна помощ за целите на обжалването на Определение № 5266/11.06.2025 г., постановено от първостепенния съд в производство по чл. 248 ГПК. Подателят й аргументира противоречие на съдебния акт с правото на достъп до съд и ефективна защита, установено в практиката на ЕСПЧ. Иска отмяната на съдебния акт и постановяване на друг по съществото на спора, с който да му бъде предоставена правна помощ. Ответникът по частната жалба, директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите, (НАП) не изразява становище по нея. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като прецени допустимостта на частната жалба и обсъди оплакванията в нея заедно със събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С Решение № 11285/20.12.2024 г. на АС – Пловдив е отменен издаденият спрямо ЕТ „Ромекс - П. Беширов“ Ревизионен акт № Р-16001622001261-091-001/21.03.2023 г. На основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК частният жалбоподател е осъден да заплати на НАП деловодните разноски, възлизащи на 1511.86 лв. С Определение № 5266/11.06.2025 г. съдът от първа инстанция е отхвърлил искането на ЕТ „Ромекс - П. Беширов“ за изменение на Решение № 11285/20.12.2024 г. в частта за разноските. В срока за обжалване на цитираното определение частният жалбоподател е поискал предоставяне на правна помощ поради затруднено финансово състояние, което не му позволява да ангажирана избран от него процесуален представител. С оспореното определение молбата за предоставяне на правна помощ е отхвърлена. Съдебният акт е мотивиран с предмета на делото и с позоваване на чл. 24, т. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП), която е императивна и не дава възможност за преценка на каквито и да било други обстоятелства от финансов или личен характер. Определението е правилно, но поради следните съображения. С решение от 22 декември 2010 по дело С-279/09 СЕС приема, че: "Принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 на Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не се изключва възможността юридически лица да се позоват на него и че предоставената в приложение на този принцип помощ може да обхваща по-специално освобождаването от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат; В това отношение националният съд трябва да провери дали условията за предоставяне на правна помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата му същност, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел; В рамките на тази преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото; За да прецени пропорционалността, националният съд може да вземе под внимание разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие; Националният съд може по-специално да вземе под внимание положението на юридическите лица, най - вече правноорганизационната им форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата". В аналогичен смисъл е и произнасянето в Определение от 13.06.2012 г. по дело С-156/12 GREP/Freistaat Bayern и в Решението от 4 октомври 2018 година по дело С-571/16 Кантарев. Молителят е търговец, чиято дейност не е прекратена и по правило може да бъде източник на средства за заплащане на възнаграждение на адвокат за целите на обжалване на определение по чл. 248 ГПК, в което се разрешава спор за приложимостта на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Твърдението му, че не е в състояние да заплати разноски за процесуално представителство за изготвяне на частна жалба поради липса на имуществени активи и на парични средства, не е подкрепено с доказателства. Същевременно фактът, че действащ търговец не притежава налични парични средства сам по себе си не е достатъчен, за да предпостави предоставяне на правна помощ. Правноорганизационната форма на частния жалбоподателя, която предполага извършване на търговска дейност и реализиране на приходи от такава дейност, препятства обосноваване на извод, че заплащането на възнаграждение за изготвяне на мотивирана частна жалба би съставлявало непреодолимо препятствие за него да постигне признатата от закона легитимна цел на отмяна на определението, с което е отхвърлено искането му за изменение на решението в частта за разноските. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Първо отделение,