Определение № 8501 от 18.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5662/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по предявената от В. Б. М. частна жалба срещу Определение № 3473 от 02.04.2025 г., постановено по адм. д. № 3074 по описа на Върховния административен съд за 2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на настоящата частна жалбоподателка срещу Разпореждане от 25.11.2024 г., постановено по адм. д. № 10134 по описа на Административен съд София - град за 2024 г. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Моли се отмяната му и освобождаване на М. от държавна такса. Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение тричленният състав на Върховния административен съд е съобразил, че предмет на повдигнатия пред него спор е правилността на Разпореждане от 25.11.2024 г., постановено по адм. д. № 10134 по описа на АССГ за 2024 г., с което на М. е указано в седемдневен срок от съобщението да представи по делото документ за платена държавна такса в размер на 10,00 лв. Приел, че така обжалваното разпореждане не прегражда по-нататъшния ход на делото. Мотивирал се, че то не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на актове, подлежащи на обжалване пред съд по чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК. По тези съображения било постановено обжалваното определение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилна е направената от тричленния състав на Върховния административен съд преценка за процесуална недопустимост на оспорването срещу Разпореждане от 25.11.2024 г., постановено по адм. д. № 10134 по описа на АССГ за 2024 г. Предвид разпореденото с това разпореждане, този съдебен акт не подлежи на обжалване по реда на чл. 229 и сл. АПК. Той не прегражда по - нататъшното разглеждане на делото и не е от категорията съдебни актове, които подлежат на обжалване по изрично предписание на закона. Поради това не е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК за неговото обжалване. Неприложима е и разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Като е приел това, тричленният състав на Върховния административен съд правилно е зачел процесуалната недопустимост на оспорването като подадено срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, поради което е оставил частната жалба без разглеждане. Ето защо, Върховният административен съд, Пети петчленен състав на Първа колегия